ТЪЖНО: Старите хотелски перли на Благоевград тънат в разруха и забрава

Когато в Благоевград се полагат основите на първия модерен хотел, идеята е областният център да се развива като балнеотуристически курорт. И не само това. Амбицията на местната власт е градът да се превърне в гордост на социалистическото строителство. Така започва историята на една от старите градски емблеми – хотел „Волга“.

Изграден в центъра на града и близо до Централната хигиенна баня – това не е било никак случайно. Архитектите на сградата имали желание някога тя да се обедини с топла връзка и минералната вода на къпалнята, така че да предлага пълен кеф на гостите. Като всяко едно партийно начинание от онова време, построената вече хотелска перла започва ударно да се използва по предназначение. Хотелът винаги е пълен с гости на града – бил е предпочитано място за настаняване на младите ни олимпийски надежди, които идвали в Благоевград на спортна подготовка.

Лека-полека хотелът надхвърля очакванията на своите създатели. „Волга“ се превръща не само в място за отдих, но и в средище за вече оформилата се градска бохема. Всяка вечер ресторантът е пълен с посетители, които хапват и пийват. Заведението приютява каймака на тогавашен Благоевград, а кафенето е пристан за младата местна интелигенция, която вече търси муза и вдъхновение в една модерна и изпреварила времето си среда. Хотелът и ресторантът към него стават толкова популярни, че се превръщат в част от градския фолклор. И днес по-възрастните джумалии знаят за кого е сътворена фразата: „Ебаси, ебаси, във Волга няма свободни маси“. Но, разбира се, и тук не всичко е поезия, а и проза, както е и в живота.

Мястото често се превръщало в арена на пиянски юмручни схватки. По онова време в града има доста алжирски младежи, които идвали тук на стаж в Текстилния комбинат. Естествено, те не оставали безразлични към красивите благоевградски момичета и така предизвиквали кипването на македонската кръв на тукашните мъже. Всъщност хотел „Волга“ не е първото място за настаняване в Благоевград, което да е гордостта на местната общност.

Основоположник на тази тип дейност поставя легендарният кмет на Горна Джумая и крупен собственик на тютюневите складове – Панайот Тасев. През 1914 година той построява хотел „Лондон“ на главната улица в града. Това е първият хотел в истинския смисъл на думата. Намирал се е на мястото на днешната баничарница „Бакалов“. Имало е стаи за нощувка на втория етаж, а на първия етаж се е намирала странноприемницата, която приемала хора отблизо и отдалеч на раздумка и запои. Хотел „Лондон“ остава в историята на Пиринска Македония с атентата срещу Алеко Паша, чиято смъртна присъда е издадена заради убийството на Тодор Александров. Алеко Паша намира смъртта си именно между хотелските стени. Друга история пък разказва, че тук е отсядал и легендарният български борец, покорил целия свят – Дан Колов. Той пристигнал в Горна Джумая за демонстрационни борби с Реджинал Сики.

Политиката на Партията е причина за появата на още един хотелски мастодонт в Благоевград. Фестивалът на политическата песен „Ален мак“, който набира изключителна популярност в онова време и води тук изпълнители и гости от цял свят, дава името на някогашната туристическа гордост – хотел „Ален мак“. Комплексът е построен на пъпа на града, за да подслонява всички онези гости, които идвали за мащабното музикално събитие. Архитект на сграда е Ненко Ненков, който по-късно строи още една туристическа перла – „Интерхотел Сандански”. Комплекс „Ален мак“ се стопанисва от „Балкантурист” и дълги години се радва на истинска слава. Мястото лека-полека отнема короната на хотел „Волга“ и има защо.

Построен е наистина по модерен тертип – разполага с конферентни зали, голям нощен бар, дневен бар, механа и кафе-сладкарница. А корекомът в хотела е просто единствената връзка на благоевградчани със западния свят. Много от хората идват тук не за да пазаруват, а за да впият от аромата и магията на нещо чуждо, неизвестно и забранено.

Дънките, цигарите „Марлборо“ и шоколадите „Тоблерон“, които тук се продават, попиват мечтите и стремежите на цяло едно поколение по Запада. В по-ново време в Благоевград се изгражда и хотел „Бор“, чийто архитект също е Ненко Ненков. Той е построен в природен парк „Ловен дом“ и разполага със стаи за нощувка, лоби бар, ресторант, нощен бар. Амбицията на държавата и на местната власт е отново да развива града като основен туристически център в Пиринския край. Хотелът е вдигнат в „белия дроб“ на града, за да гарантира на гостите си истински релакс, тишина и спокойствие, както и прекрасна гледка към града.

Днес обаче някогашните хотелски перли на Благоевград тънат в петзвездна забрава. Само по-възрастните благоевградчани пазят спомена за величието на тези места. Младите нямат и идея, че някога в тези сгради е кипял истински светски живот и че те са били основни стълбове на градската култура и среда. „Волга“ отдавна е превърнат в административна сграда на НАП. Хотел „Лондон“ е заместен от закусвалня и офиси.

А останалите туристически мастодонти на социиалистическата идея са най-тъжната гледка на съвременен Благоевград. И двете сгради от години са в частни ръце, което сякаш предначерта предизвестения им край. Хотел „Ален мак“ е оставен на произвола на съдбата. Сградата е дори опасна и може би тук трябва да се намесят компетентните институции, за да бъде обезопасена. Подобна е гледката и на хотел „Бор“ – празно, сиво и обрасло в треволяци. Няма и помен от някогашния живот тук. През последните години в областния център се построиха десетки нови и модерни хотели. Но градската среда си остава незавършена с мъртвия хотел в топ центъра на Благоевград, пише Илинден прес.

И ако някогашните управници са имали амбицията да превърнат града в балнеоцентър, то сега тя изглежда остаряла и лишена от смисъл. Градът със сигурност трябва да се развива като туристическа дестинация, но да намери онази своя ниша, която ще осигури наплив на гости. Благоевград не може да се конкурира със Сандански като летен туризъм или с Банско като зимен курорт. Може би трябва да се търси друга, различна посока – било то конгресен туризъм, хазартен туризъм или просто като място със свой облик и история./ilindenpres