"Труд за България" е "визитката" на първите прокарали път през Кресненското дефиле

26 Декември 2017 | 09:18
0 коментара
Общество

Над ГП Е-79 в Кресненското дефиле тъне в забвение една плоча, поставена от първите, прокарали път през дефилето, надписът и е красноречив: „Труд за България”.

Плочата - своеобразна „визитка” на първите строители на пътя, се намира на около 200 метра преди Кресненските ханчета, там, където старото трасе на пътя, прокаран преди повече от 80 години, опира в огромна и гладка скална плоча. Мястото е недостъпно, на плочата във военен стил има много съкращения. На нея се е увековечил и някакъв банскалия, озовал се там незнайно как.

„Визитката” е поставена от трудоваците от Кюстендилското трудово бюро, наследник на едноименната „дружина”. Трудоваците прокарват жп линията и първия път през Кресненския пролом. До основаването на трудовата повинност, пътят минавал над дефилето, следвайки трасето на древния римски път. На плочата е обозначен номерът на дружината, изписана е и годината -1933. Плочата е издълбана върху гладка стена, размерите й са метър на 50 см.

„Строителни войски са държавна строителна организация, създадена през 1920 г. като Трудова повинност (ТП) и просъществувала в условията на три различни обществени политико-икономически реалности до 2000 г., когато със закон е преобразувана в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“. Осемдесетгодишното съществуване и цялостната дейност създават достатъчно предпоставки да се направи обективна оценка на мястото и ролята им в общественото и икономическото развитие на страната”, сочи справка в Държавния военно-исторически архив.

През 1919 г. на ХІХ Обикновено народно събрание законът е приет и влиза в сила от 14 юни 1920 г. В основните му положения заляга принципът на задължителен, всеобщ, равен, временен, общественополезен труд от всички граждани, които са длъжни в рамките на определена възраст лично да го положат в полза на държавата. Законът определя и областите на народното стопанство, в които ще бъдат насочени усилията на трудовата повинност: строителство на пътища, жп линии, канали, водопроводи и баражи, планиране на градове и села, корекции на реки и укрепване на техните брегове, пресушаване на блата, строителство на телеграфни и телефонни линии, добиване на строителни материали, залесяване, създаване на образцови държавни и общински стопанства. При създаването на Трудовата повинност страната е разделена на 6 производителни области с 12 трудови задруги: Първата от тях е Софийска производителна област със Софийска и Кюстендилска трудови задруги, съответно за Кюстендилски и Петрички окръзи.

Районирането на трудовите задруги се променя през следващите години, на мястото на първите шест се създават 11 окръжни трудови бюра с 15 задруги. Районът на действие на софийската и кюстендилската остават същите. Кюстендилското окръжно трудово бюро е формирано и започва да функционира от 17 юни 1921 г. В състава му влизат Кюстендилска трудова задруга със седалище в Кюстендил и Петричка трудова задруга със седалище в Радомир. От 1935 г. до 1956 г. наименованието на фондообразувателя се променя на: 7 пехотна работна дружина /1935 г. /, 7-ма трудова дружина /1937 г./ 7-ми трудов полк /1946 г. /, 7-ма трудова строителна област /1946 г./, и т. н. Военновременно формирование на 7-ма трудова дружина през работен сезон 1942 г. е мобилизирана от 15 май и демобилизирана на 23 ноември. През годината дружината извършва основен ремонт и разширение на съществуващото шосе с. Крупник – Демир Хисар, в участъка до с. Кулата. През работен сезон 1943 г. е мобилизирана от 1 април и демобилизирана на 1 декември. Работи по жп линията с. Крупник – Демир Хисар/Днес гръцкият град Сидорокастро-б.р./, полага релси в участъците Демир Хисар – Солун и Демир Хисар – Симитли, сочи справката във военния архив. След „народната победа” на 9.9. 1944 г., в трудовите войски започват да служат „неблагонадеждните”, за които няма място в българската армия и създадените Гранични войски.

През 1959 г. трасето на настоящия Е-79 слиза по-ниско от стария макадамен път, полага се и асфалт. Сегашното трасе се оформя някъде около 1978 г., когато се пробиват и двата тунела. Дотогава пътят следва завоите на река Струма. Старото и първо трасе на пътя все още личи на места, най-добре то е запазено над „Кривия тунел”, след около 800 метра то опира в непроходимия скален отвес, където е поставена и самата плоча. Върху кривия тунел личат триъгълните бетонни препятствия срещу танкове, оттатък река Струма и върху самия тунел все още съществуват картечните гнезда за отбрана на дефилето. Над тунела има още една плоча с надпис на български и френски: „Кресненско дефиле”. До 1980 г. над дефилето и на две места до самия път бяха прокопани тунели, в които бе заложен взрив за затварянето му при нахлуване на чужди войски. Високо над дефилето бяха минирани и големите скали, пак със същата цел.

Сега Агенция „Пътна инфраструктура” се изправя пред предизвикателството да прокара трето трасе през дефилето или ЛОТ 3.2. на Автомагистрала „Струма”. /БГНЕС
 

Добавете Вашия коментар

TOP