Трите капки на Доган в предизборното кафе

Само истинските ценители на кафето знаят, че най-голямо майсторство се иска за турското. То не е регион, не е манталитет. То е философия. За да стане истински каймак, миг преди да се обърне в джезвето, се капват три капки вода. Студена.

Това направи и Ахмед Доган в кипналото предизборно кафе на България, използвайки обръщението си към депесарите. В него той оцени номинациите, но с усмивка ги отхвърли, подчертавайки че от гледна точка на съдбата „А. Доган няма нужда да се връща на терен в политиката. Защото вече е време депесарите да „покажат на света какво представлява ДПС на предстоящите парламентарни избори.”

Почетният председател на ДПС показа, че знае какво могат те с оценката си още на Националната конференция: "Понякога така съм се сърдил на съдбата, че ме направи политик, но като гледам как се развивате, значи трябва да се извиня на съдбата, защото получавам голямо вътрешно удовлетворение като ви гледам”.

Затова и предизборното обръщение на Доган бе колкото към своите, толкова и към тези, които все още ги подценяват.

Първата капка.

Доган я сложи, за да не прекипи атни-ДПС риториката. И за да охлади страстите на всички онези, които се готвят да влязат в парламента през сатанизирането на неговия образ. Палитрата от приветствия на конференцията на ДПС доказа, че омразата временно пали страстите, но не носи дивиденти.

Втората капка.

С нея Доган припомни, че е над политическата пара в злободневието.

Вярва ли наистина някой, че почетният председател на ДПС ще седне на депутатската банка до адреналиновия Павел Шопов, отровния Бабикян, кресливата Манолова, щурмовака Христо Иванов или някой от сценаристите на Слави, за да води с тях интелектуалния спор колко мутри на площада правят всенародно въстание? Няма как Доган да е бутон за гласуване на преходни и заключителни разпоредби, с които някое съмнително мнозинство в следващия парламент ще прокарва личните си интереси. Все едно Стоичков да обуе бутонките в националния отбор, за да спасява положението.

А и за разлика от ГЕРБ, БСП и нови градски играчи, ДПС няма нужда на терена от легендарния си голмайстор, защото не губи мача, а води със солидна преднина. Даже се налага от време на време да тупа топката, за да чака другите да го настигнат. А на резервната скамейка седят обучени две поколения. Доказателството е, че именно ДПС държи ноу-хауто за плана за възстановяване и с основание вика Томислав Дончев на отчет по подготовката му. Както каза Искра Михайлова - Планът е чернова, чакаме конкретиката.

Третата капка.

Тя, според класическата рецепта за турско кафе, трябва да даде спойката, от която да се усети истинския вкус. А той е енергията, която Доган вдъхна на своите – вече могат да се справят сами. Призова ги да покажат силата си. На светло. В деня на изборите. А не да чакат изборната нощ, за да правят задкулисни достлуци, както останалите, разнасяйки насам-натам чували с бюлетини.

Искат или не искат душманите, ДПС е в каймака на българската политика. А не е утайката в чашата, която горчи на избирателите. И по която намръщените след изборите ще гадаят защо не са попаднали в парламента или защо не са спечелили вота. Може би част от отговора е в тъжната равносметка, че нито градската десница ще номинира Иван Костов, нито БСП има вдъхновителя, който да сплоти червените и да ги поведе към победата.

А начинът, по който Доган бащински и философски наставлява, само показва, че той е винаги в политиката. Колкото и непоносимо да е за конкурентите, той си остава управляващият параметър в геометрията на политическото пространство.

Светлана Владимирова/standartnews.com, Епицентър.бг