Три семейства бежанци от Сирия намериха своя Дом в гърменското село Осиково

Цялото село Осиково вече около месец помага "кой с каквото може" на три семейства бежанци от Сирия. Така 10 души – 7 възрастни и 3 деца намериха своя дом там, предаде репортер на БГНЕС.

Осиково е малко планинско село в община Гърмен, близо до град Гоце Делчев. Тук живеят 580 души - предимно мюсюлмани, но има и християни и така освен джамия, има и църква. Вече около месец 10 сирийски бежанци намират подслон и спокойствие тук, прокудени от войната. Българите от цялото село разбират тегобите им и се опитват да помагат - носят храна, дрехи, говорят за тях, вълнуват се от проблемите им.

Това е всъщност нещо, което е и основата на нашата религия – да помагаме на ближния. Така 25-годишната Хаджиджа простичко ни обяснява защо всички в нейното село, че и хора от съседното Рибново правят всичко възможно трите семейства бежанци да се чувстват добре.

Само да стане дума за сирийците и всеки има какво да каже за тях – за това как едно от децата има мерак за дънки, например. Общността тук е затворена и на всеки друг, който идва в селото, местните гледат с нескрито любопитство. Един поздрав обаче стига, за да се отворят към другия човек. Така всъщност се получило и с отношението им към бежанците. Когато им казали, че ще водят в селото сирийци, реакциите били противоречиви. Тогава, разказва фелдшерът Рефат, аз се изправих и казах: Аз ще приема едно семейство.

Двайсетина дни по-късно те идват и някак противоречията изчезнали. Вече никой не може да се сети за човек от селото, който да е против това, че те са тук. "Хората им донасят много. Няма човек, който да е против, даже тук от съседното Рибново идват много жени в петък или неделя и им донасят разни неща, просто помагат. Нищо не сме видели лошо от тях, пък мисля, че и те няма да кажат, че са видели лошо от нас", казва възрастният мъж.

Рефат всъщност не говори много защо приел непознатите в дома си, обяснява го с едното "човешко чувство". Той отваря вратите на дома си за Омар, жена му и 8-годишната им дъщеря. Отделил им две стаи, обзаведени и с хладилник, и с печка. Не говори един език с тях, но се разбират - я с мимики, я с жестове. Рефат дори се хвали, че ходят заедно на поход в района.

Разговорът е в кафенето, освен Рефат тук са и Луи и Омар, а по масите са седнали мъже от Осиково, чуват всичко, което казва фелдшерът и нито веднъж не го прекъсват, за да възразят. Тихо слушат и двамата мъже от Сирия. В един момент питаме тях за селото и те бързат да кажат, че тук всички хора са добри и нямат никакви проблеми. Не скриха и благодарността си за подкрепата. Луи дори разказа, че има вече и лична карта, но говори и за това, че трябва да работи. И двамата идват от Сирия, през Турция, разказали, че вървели пеша.

Омар е от Дамаск, тръгнал с жена си и дъщеря си, но оставил и близки в Сирия - майка му, брат му. Роднини и близки, останали във войната, има и Луи. В края на разговора Омар ни помоли да кажем на Рефат, че баща му в Сирия е починал, но сега фелдшерът му е баща. Признанието, което би трогнал всеки не се оказа обаче изненада за възрастния българин.

Сафие, жената на фелдшера също не крие, че живеят много добре и хвали сирийците за това колко чисто държат. "Никакъв проблем нямаме, много добре се разбираме, нека да живеят у дома, докогато искат, докогато се устроят", каза жената. Тя призна обаче, че не смее да ги пита как искат оттук нататък да продължат живота си и какви планове има, тъй като се бои да не ги обиди. "Нека да си живеят спокойно хората, това си е тяхна работа", казва жената, която е по – словоохотлива, когато говори за това, че всички в селото станали приятели с бежанците.

В къщата заварихме жената на Омар да пере. Тя веднага остави работата си и попита като истинска домакиня дали искаме кафе. 8 – годишната им дъщеря пък ни показа играчките си, сред тях и малка розова раница, която носела през целия преход през Турция до България. 25-годишната Хаджиджа Парапанова, която е студентка във Висшия ислямски институт в София е с бежанците от първия им ден в Осиково. Младата жена също не крие, че преди наистина е имало страхове и притеснения, но след като тези 3 семейства идват при тях притесненията на хората изчезнали.

"Жал ни е, защото и ние сме хора, имаме деца, поставяме се на тяхно място", споделя тя и казва, че всеки ден ги питат от какво имат нужда и се стараят доколкото им позволяват възможностите да им го осигурят. И тя съвсем спокойно казва, че са станали приятели със сирийците още от първия ден. "Свикнахме много с тези хора в интерес на истината и аз не разбрах как стана и защо, но просто наистина ги приехме като наши приятели като хора, които наистина имат нужда от помощ", разказва Хаджиджа. И точно тук ни споделя, че да помагаш на ближния е в основата на тяхната религия. Всъщност така е и в нашата... сам Христос е казал: "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния". /БГНЕС

Гърмен / България