Три дни код "Сурва"! Всички пътища водеха към Перник

Земята под Перник отново се разтресе отминалите три дни – по онзи неповторим и единствен начин, по който го могат само перничани години наред. По време на най-техния празник –Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва”.

Дни в които Перник забравя за проблеми и неволи и се потапя в емоцията, за да бъде за пореден път Карнавална столица на Европа.

50 години фестивалът продължава да е сред най-коментираните и предпочитани прояви в зимния календар. Тази година той премина под знакови годишнини и събития – 50 години фестивал, 25-ти Международен фестивал „Сурва”, приемане на обичая Сурва в листата на нематериално световно наследство на ЮНЕСКО.

Естествено голяма част от съпътстващите прояви на фестивала преди двата ударни дни на дефилетата, бяха посветени именно на тези признания и юбилеи. Пернишкият фестивал беше увековечен на юбилейна пощенска марка; в НДК беше открита фото изложба, посветена на Сурва;в местният исторически музей показаха маски от Пернишко; Държавният архив в града показа историята нафестивала в снимки и документи; няколко изложби се откриха в миньорския град с обща тема „Сурва”; традиционната научна конференция събра светила на науката в Перник, за да проследят обичая; занаятции показваха тайните при изработването на маски.. Детската „Сурвакариада”, която показаха учениците от пернишките училища.

Проява след проява, за да се стигне до кулминацията – онези два дни в които мало и голямо от близо и далеч се сбира в центъра на Перник. И една обща фраза да обединява всички „Те това е Сурва, това го има само в Перник”! Вече 50 години хората, привлечени от Сурва не намаляват. Участниците и гостите също. И тази година организаторите се бяха подготвили и направиха грандиозно откриване на фестивала – то беше посетено от десетки официални гости, дошли да засвидетелстват уважението си към труда на всички, които пазят традициите поколения наред.

С факелно дефиле и програма „50 години Сурва” бе дадено началото на фестивала.Специално за откриването лично Ирина Бокова връчи сертификата на Перник за признанието на ЮНЕСКО. А сред всички се открояваше екзотичният барон ван Кроон, който отново потвърди, че е перничанин и е щастлив да е в Перник.

Двата дни на карнавалните дефилета не могат да се опишат – те просто трябва да се видят. Хиляди се стекоха в Перник в събота и неделя за да ги видят на живо. Код „Перник и задължително добро настроение за всички”. Десетки групи от региона и страната, екзотични гости от чужбина правеха изживяването неповторимо.

Групите от Пернишко и страната залагаха на програми, с които да впечатлят публика и жури.За да спечелят или признанието на специалистите или подкрепата на публиката, която трябва да избере своя фаворит. Сурвакарските групи най често разиграваха сватби, а кукерите – ритуално заораване.В групите имаше всякакви маскирани лица – носители на традицията от векове и такива, които просто се бяха „дегизирали” с подръчни материали, за да се включат в купона.Имаше медицински сестри, полицаи, обущари, шивачи.. които малко трудно се вписваха сред ликовете, страховитите маски, мечки и бабугери.

Но и това е част от емоцията на фестивала. В състезателните дефилета тази година участваха над 6000 участника от над 100 групи. 19 от тях бяха от чужбина, като безспорно тази година „черешката на тортата” що се отнася до гостите бяха представителите на Мали. Група „Сундията Кейта” се превърна в всеобщ любимец на публиката. Гостуваха групи от Сърбия, Гърция, Македония, Румъния, Русия.. всички те показваха пред публиката живите маскарадни традиции на своите региони. Всички те обаче имаха една основна цел в Перник – да дойдат и да прогонят злото. Защото това повелява традицията – да се изгони злото, за да дойде доброто, за здраве и берикет. Именно това е и чудото на пернишкия фестивал – участниците идват в Перник за емоция, за състезания, за признанието, че са участвали.

Хората от цялата страна идват, за да споделят тази магия, да видят, да пипнат маски,сурвакари и кукери, да се заредят с добро настроение и емоции. И това го имаше в изобили тези три дни.Като неразделна част от проявата. Каквато неразделна част бяха и безбройните сергии – на голяма част от тях гостите на Перник можеха да се „подкрепят” с чаша вино или да хапнат традиционна скара, на друга – да отнесат в домовете си сувенири, малки маски,кукери и сурвакари за спомен. Имаше ги много и в различни варианти и цени – за всеки! Юбилейният фестивал отмина – такъв, какъвто го направиха хората! Със сигурност има и недоволни, със сигурност имаше неща, които можеха да се изпипат по-добре. Това е нормално. Но трябва да си прекалено голям оптимист за да очакваш, че на подобен карнавален фестивал всичко ще е подредено като в „аптека”. Хилядите, които се стекоха в Перник тези дни обаче са доказателство, че хулен или критикуван този фестивал има бъдеще. На онези, от които зависи лежи отговорността да го направят още по атрактивен, още по печеливш за Перник, още по-посещаем. Няма шанс да се реши проблема с паркирането на хилядите автомобили за два дни, няма шанс да сложиш ред и да подредиш хилядите зрители, така, че да се вижда всичко. Винаги ще има недоволни. Но те са единици, на фона на целия карнавален фон.

А и по-някаква абсурдна логика именно сред най големити критикуващи са най-редовните посетители на Сурва. А „Сурва” ще я има! Заради всичките онези деца и млади хора, които видяхме в Перник! Заради блясъка в очита им и желанието да бъдат редом с ветераните! Сурва е била и ще бъде.