Тревожна статистика: Четири пъти повече са жертвите на домашно насилие през 2022 г.
01 Май 2023 | 11:09
0 коментара
Общество
България
Към май месец миналата година жертвите на домашно насилие са били над 1700, като от тях 409 са деца, а останалите - жени. Това заяви адвокатът по семейно право Райна Аврамова след поредната подобна трагедия, случила се в Перник. Тя посочи, че това е четири пъти по-голямо увеличение на жертвите на домашно насилие спрямо тези през 2021 г.
По нейни думи е необходима сериозна законодателна програма, като трябва да се прегледат всички текстове в закона за защита от домашното насилие. Аврамова отбеляза, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била съвсем съгласна.
По думите ѝ полемиката около законопроекта възниква, защото някои от текстовете в него вече са изменени, а други тепърва трябва да се променят.
"Трябва например да се погледне обстоятелството, че не е задължително ти да съжителстваш на съпружески начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в семейното жилище. При тях е семейно, защото има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи дори между партньори, които са във фактическа връзка, но не съжителстват на съпружески начала", добави още в ефира на БНТ Аврамова.
За да бъде ефективен законът, както пострадалият, така и извършителят трябва да бъдат задължавани да посещават специализирани програми за психологическа помощ. Трябва да се работи и с пострадалото лице, защото понякога жертвите страдат от т.нар. стокхолмски синдром. Към момента едва около 1% са случаите, в които съдът постановява посещаване на специализирани програми за психологическа помощ.
На въпрос трябва ли да има "регистър на насилниците" тя отговори, че има и други начини те да бъдат проследявани, например чрез бюрата по съдимост и делата срещу такива хора.
"Жертвите се обръщат не само към НПО-та, те се обръщат и към журналисти. Очевидно жертвите или се притесняват да сезират съда и органите на полицията или смятат, че могат да получат съдействие по друг начин", каза Аврамова.
Тя обясни, че когато една молба за издаване на ограничителна заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът трябва да издаде заповед на базата на декларация.
"Има и случаи, когато се подават такива молби без да има истинска опасност, а да се използват като неблагоприятно обстоятелство в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е трудно да преценят, когато имат само молба за издаване на заповед и само декларация от жертвата", обясни адвокатът по семейно право Райна Аврамова.
По нейни думи е необходима сериозна законодателна програма, като трябва да се прегледат всички текстове в закона за защита от домашното насилие. Аврамова отбеляза, че част от текстовете са ревизирани, с което тя самата не била съвсем съгласна.
По думите ѝ полемиката около законопроекта възниква, защото някои от текстовете в него вече са изменени, а други тепърва трябва да се променят.
"Трябва например да се погледне обстоятелството, че не е задължително ти да съжителстваш на съпружески начала. Възможно е ти да имаш връзка с това лице, то да посещава твоя дом, ти да посещаваш неговия дом. В случая в Перник жертвата сама се е върнала в семейното жилище. При тях е семейно, защото има брак, има стартирало и бракоразводно дело. Това може да се случи дори между партньори, които са във фактическа връзка, но не съжителстват на съпружески начала", добави още в ефира на БНТ Аврамова.
За да бъде ефективен законът, както пострадалият, така и извършителят трябва да бъдат задължавани да посещават специализирани програми за психологическа помощ. Трябва да се работи и с пострадалото лице, защото понякога жертвите страдат от т.нар. стокхолмски синдром. Към момента едва около 1% са случаите, в които съдът постановява посещаване на специализирани програми за психологическа помощ.
На въпрос трябва ли да има "регистър на насилниците" тя отговори, че има и други начини те да бъдат проследявани, например чрез бюрата по съдимост и делата срещу такива хора.
"Жертвите се обръщат не само към НПО-та, те се обръщат и към журналисти. Очевидно жертвите или се притесняват да сезират съда и органите на полицията или смятат, че могат да получат съдействие по друг начин", каза Аврамова.
Тя обясни, че когато една молба за издаване на ограничителна заповед не е съпроводена с медицински свидетелства, показания или други документи, то съдът трябва да издаде заповед на базата на декларация.
"Има и случаи, когато се подават такива молби без да има истинска опасност, а да се използват като неблагоприятно обстоятелство в бракоразводното дело. Понякога и на самите съдилища им е трудно да преценят, когато имат само молба за издаване на заповед и само декларация от жертвата", обясни адвокатът по семейно право Райна Аврамова.