Тодоровден е, празнуваме Конския Великден

Тодоровден е! Почитаме свети великомъченик Теодор Тирон, а в народните традиции празнуваме Конския Великден. Имен ден днес празнуват мъже и жени с името Тодор, Тодорка,  Тодорица, Тошо, Тоти. Празнуват и хора с имената Божидар и Божидара, тъй като Теодор от гръцки се превежда като божи дар.

Свети великомъченик Теодор Тирон е един от малкото светци, които християните почитат два пъти в годината. Първият - на 17 февруари, когато е неговата смърт. Вторият е днес, първата събота от Великия пост, тъй като на този ден той спасил християните от облажване.

Свети Теодор Тирон бил войник в град Амасий, Мала Азия. Накарали го да принесе жертва на идолите. Той отказал и бил наказан с бой. Измъчвали го, но той не се отказал от Бога. Накрая запалили клада, в която сам влязъл. С молитва и прослава на Бога издъхнал. 

50 години след гибелта му, свети Теодор Тирон спасил от унизение християните. Тогава във Византия царувал Юлиян Отстъпника, който ненавиждал християните. Наредил през първата седмица от великденския пост да напръскат постните продуктите на един пазар с кръв от идолски жертви, та християните като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Теодор Тирон се явил в съня на архиепископа и му казал да забрани на християните да ходят на пазара и да купуват храни, защото всичко е поръсено с кръв. Да прекарат деня с варено жито. Така и станало. Чрез варено жито до днес се почита паметта на светеца.

На втория му ден от църковния календар християните почит Теодор Тирон заради спасението им от унизителното облажване. Но в него изплуват и обичаи от езическото време, тъй като денят се празнува и за почит и здраве на конете. Като се знае привързаността на прабългарите към конете, такъв ден е повече от църковен. Месят се 15 вида хляб, вари се още царевица, леща, боб, гъби. От всичко това се слага в зобта на конете. Но и свети Теодор Тирон е на кон – той го яхва, за да отиде при Бога и да измоли лято.

Заради почитта към конете денят става известен и с названието си Конски Великден. Някога във всички селища се организирали конни надбягвания. След тях всички се събирали на площадите, за да поздравят победителите. Кушиите са оцелели и до днес, макър на по-малко места. Те събират хората заради атракцията от конските галопи. Раздават се колаци във вид на подкова, а победителите получават награди. Преди им купували ризи, чорапи. Днес наградите са парични.