Тодор Лазаров от симитлийското село Полето проби в Холивуд като каскадьор, дели снимачната площадка със звезди като Брат Пит и Пенелопе Круз

Той е падал по стълби, висял е на въже, препускал е с кон, оцелявал е в огромни пожари… Тодор Лазаров е роден в Благоевград и живял в симитлийското село Полето, заминава да тренира в София, където става един от най-добрите каскадьори в света, за чийто професионализъм отдавна знаят и в Холивуд.  Тодор Лазаров е делил снимачната площадка с Брад Пит, Пенелопе Круз и др.

Българинът е участвал в над 120 филма, а на снимачната площадка си е партнирал с актьори като Хавиер Бардем, Дуейн Джонсън-Скалата, Стивън Сегал и много други. Всичко започва през 1993 година, когато Тодор пристига от родното си село в София и се записва да тренира джудо и самбо. Усилената работа в залата му носи заслужени успехи . Печели републикански титли по джудо и самбо.

Явява се и на европейски и световни турнири, в които е стигал и до третото място. Печели международни състезания. И днес е сигурен, че това са първите му крачки към каскадьорството. „Всичко тръгва от залата. Сега са доста по-модерни от тези, в които ние тренирахме едно време“, споделя Тодор Лазаров пред SHORTcut Academy. Той си спомня, че условията били доста по-лоши, дори мизерни, а залите – студени. „Но пък трудните времена раждат много силни хора. И клише е, но нали казват – това, което не ни убива, ни прави по-силни. И то си е така“, споделя българинът.

В началото той искал да стане професионален състезател, но годините в България тогава били трудни. През 1997-1998 година нямало пари в спорта, Георги получавал заплата от 60 лв. на месец, които така и не получавал. За да си помага, разтоварвал с приятелите си тирове.  Тогава негов приятел му показал, че има възможности и извън професионалния спорт. Той го попитал дали иска да се снима във филм, а Тодор се съгласил, без дори да знае, че става дума за каскади. Но се явил и режисьорът го харесал. Беше много интересно, защото координаторът ми каза да умра, а аз го попитах: „Как?”. Беше ми за първи път. И той ми каза: „Абе, нали си виждал футболистите как падат за дузпа, ей така ще го направиш и ти”. И аз точно така направих. Много му хареса , но всичко приключи за 4-5 дни. И аз си казах: „Е, колко хубаво било това, все пак киното е магията, спомня си днес Тодор. После продължил работата си в склада, докато друг негов приятел не му се обадил, че пак се снима филм в София и търсят каскадьор. Лентата била с Кристоф Ламбер и имали нужда от по-слаб човек, който да се качи на върха на една пирамида. А аз тогава бях 50 кг с мокри дрехи. И пак отидох, те се събираха на конната база на „Славия“. Шефът на каскадьорите ме пробва, аз се качих много бързо и той каза: „Супер, идвай да тренираш с нас”. И оттам започна кариерата ми“, казва Лазаров. Той споделя и че каскадьорите от България в по-голямата си част са минали през джудото и самбото. „В каскадьорството трябва да се научиш да падаш. И в джудото е така – първо трябва да се научиш да падаш, а след това се учиш да се изправяш“, споделя професионалистът. Така и неговият път от джудото до холивудските филми започва от филма с Кристоф Ламбер. След като се справя със задачите там, започват да го викат по-често, а също и да го обучават, най-вече на езда, което пък му дава шанс да преоткрие конете и да се влюби в тях. „С големите звезди, ама наистина големите звезди, се работи много лесно – казва Тодор. – С тези, които не са толкова звезди – се работи трудно. Хора като Брад Пит, като Хавиер Бардем и Пенелопе Круз – ами… душици. Той иска да свърши работа, да помогне, кадърът да стане супер и прави точно каквото му кажеш, не се оплакват“, споделя още българинът.

Заради професията си е обиколил целия свят. Снимал е в Колумбия, Индия, Малайзия, Нова Зеландия. Понякога прекарва по осем месеца в чужбина. Когато се връща у дома, посещава залата по джудо, откъдето е започнала кариерата му на каскадьор.

Преди много повече стоях в залата. Сега съм много виновен пред децата и всичките треньори от нашия клуб. Децата много ме зареждат – от тях струи такава невинност, такава доброта… Тази енергия, която е чистата, неопетнена, ме зарежда“, казва той.

Преди няколко години Тодор основава фондация „Благодаря ти“. Тя свързва хората в нужда с тези, които искат да им помогнат. Прави го и защото смята, че държавата е абдикирала.

„Моята мотивация е, че трябва да виждаме хората щастливи, трябва да ги правим щастливи по някакъв начин, трябва да предаваме тази енергия, защото ако аз имам някаква позитивна енергия, трябва да ти я предам на теб, за да можеш ти да се усмихнеш, което също е някаква помощ – да подариш усмивка – много е лесно“, сподели той през 2017 г.

BG VOICE