Точно 120 години бележи безсмъртието Паметникът на Васил Левски в столицата

Паметникът на Васил Левски е строен в продължение на 17 години както поради липса на средства, така и заради липса на опит. В интервю за БГНЕС историкът Елинка Бояджиева разказа историята на изграждането на паметника на Весил Левски.

Той е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер на 18 февруари 1873 г. Монументът официално е открит на 22 октомври 1895 г. или преди точно 120 години.

Автор на предложението да се изгради паметник на Васил Левски е Димитър Хаджикоцев, който по това време е кмет, защото първият кмет на столицата Манолаки Ташев умира внезапно на 4 май и неговият пост е зает от Димитър Хаджикоцев. Насърчител на тази идея е Пьотр Владимирович Алабин. Това е софийският губернатор не само на град София, но и на цялата Софийска губерния, която включва и Перник, и стига до Самоков. Пьотр Алабин освен това е и автор на предложението за Самарското знаме, което се връчва на българските опълченци, така че не случайно е и губернатор на Софийската губерня, защото вече се говори, че София ще бъде бъдещата столица на Княжеството и на освободена България, разказва Бояджиева. „В този смисъл аз приемам Димитър Хаджикоцев като инициатор, заедно с голямата подкрепа на Алабин”, посочи тя. Относно това как са събирани средствата за изграждането на паметника, Бояджиева посочи, че това е най-трудният момент. Първо, на 6 август 1878 г. - само няколко месеца след Освобождението, започва да се говори за изграждането на паметник на Левски. След разрешение на губернатора да се пусне в Софийска губерния, няколко дни след това - на 11 август, софийските управляващи общинари решават да пуснат съобщение в цялата страна за набиране на средства. Те се събират, но в твърде малко количество и затова след като започва строежът на паметника в края на 1878 г. тогавашният кмет на София Димитър Димов - Македонски прави отчет и посочва, че поради липса на средства, строежът е спрян. След това продължават битките за средства. Има един период, когато Народното събрание не може да отдели от държавния бюджет средства и тогава Софийска община се заема да търси пари сама из цялата страна.

Освен това общината отпуска и от собствения си бюджет пари. Това се дължи в много голяма степен на един знаменит кмет на София - Димитър Петков. Благодарение на него започва ускоряването на строежа на паметника. Покрай построяването на мемориала има едни типични български перипетии, свързани с камъка - гранита, който архитект Колар е харесал сред скалите около Бояна, но боянчани не са си давали скалата, докато накрая се решават да я дадат, под натиска на кметството, които обаче са им го платили с 216 хил. лв.