"Телеграф": Капиталът на КТБ помпан с пари на вложителите

Мажоритарният собственик и шеф на надзора на КТБ – Цветан Василев, е увеличавал капитала на банката с пари... на самия трезор. т.е. на вложителите в него. Това показа проверка на "Телеграф" в търговските регистри на страната.Ето го цялото разследване на в. "Телеграф":

Чрез абсурдната схема са били покривани изискванията на БНБ за „капиталова адекватност” - т.е. да бъде възстановен балансът между собствения капитал на трезора и рисковите кредити, раздадени от него на фирми – голяма част от които пощенски кутии. Или иначе казано – чрез нея са били замитани следите от мащабната далавера, вървяла през годините, с която КТБ е била източвана през фирми, свързани с банкера Цветан Василев. Според разследване на „Капитал” през свързани дружества до 2011 г. Василев е източил над 1 млрд. лева от КТБ. Наша проверка пък показва, че фирмите, получавали заеми, са над 40 на брой.

Схемата, с която е бил помпан капиталът на банката, впрочем е много проста по своята същност. КТБ отпуска кредит – най-често в размер на десетки милиони левове, на свързани Цветан Василев фирми. В огромния процент случаи те са със скромна търговска дейност (виж таблицата вдясно). Фирмата кредитополучател може да е собственост или на негови бизнес партньори, или на лица, които проформа не са обвързани чрез дялове и акции с Василев, но пък са зависими чрез трудови договори. Например шофьори, охранители и служители в бизнес проектите му. Оттук стъпките са две. В единия случай фирмата кредитополучател регистрира с парите от получения заем свое дъщерно дружество. То пък от своя страна ползва сумите, за да изкупува акции на банката. Във втория случай свързани с Василев фирми използват дадените им кредити както за да отпускат от своя страна заеми (някои от тях и срещу лихви, без да имат нужния за целта лиценз), а също и за да изкупуват дялове на вече участващи в трезора фирми. Информацията за всичко описано дотук е публична и може лесно да бъде намерена в Търговския регистър. Друг е въпросът защо досега управление „Банков надзор” към БНБ си е затваряло очите (виж карето).

Най-актуалният пример за вече описаната схема е увеличението на капитала на КТБ миналата година. През май 2013 г. трезорът емитира акции, като участниците в увеличението на капитала са три дружества, свързани с Цветан Василев. Едното от тях е фирмата, еднолична собственост на банкера - „Бромак” ЕООД, а другите две - „Сентръл Техно Пропъртис” и „Си Ди Мениджмънт” ЕООД. Съвкупно те наливат 86 млн. лева в трезора, които, както ще стане ясно по-късно, почти изцяло идват от самия трезор под формата на кредити. „Сентръл техно пропъртис” е еднолична собственост на ТЦ ИМЕ ВЕСТ, в която пък акционери са дружествата „Рема трейд” ЕООД и „Вивес” АД. „Сентръл техно пропъртис” е само едно от бизнес партньорствата между „Рема” и „Вивес”, които са съакционери в редица други фирми от бизнес кръга на банкера Сред тях са „Рубин индъстри” и „Критие”. Свързва ги и друго – дружествата са от списъка на фирмите, получавали щедри кредити от КТБ. Справка във финансовия отчет на „Вивес” АД за 2011 г. (бел. р. - по-нови данни няма, защото в нарушение на закона дружеството не е подавало данните към Търговския регистър) показва, че фирмата дължи 63,8 млн. лева по взети заеми, а е предоставила кредити в размер на 39,5 млн. лева, срещу което е получила над 3 млн. лева под формата на лихви. Собственици на „Вивес” са Александър Цветков и Бисер Лазов. Последният е едно от доверените лица на банкера Цветан Василев и съакционер в „Хедж инвестмънт България” заедно с КТБ и офшорката от Британските Вирджински острови EFV International Financial Ventures ltd. В управлението на „Вивес” пък е Венета Николова, която е пълномощник на EFV International Financial Ventures ltd. Едноличен собственик на „Рема трейд” пък се води друг от „любимите” бизнес партньори на Цветан Василев - Васил Дойчев. Според финансовия отчет на „Рема” за 2011 г., откогато са последните подадени от нея данни, фирмата е получила 36 млн. лева кредити, а е раздала над 10 млн. лева заеми, срещу които калкулира 3,8 лева печалба от лихви. В данните, които дружеството е предоставило на Търговския регистър, липсва доказателство, че има лиценз за подобна дейност.

Другата фирма, участвала в увеличението на капитала на КТБ - „Си Ди мениджмънт”, пък в момента е еднолична собственост на „Ареском“ ЕООД, което е притежание на бизнесмена Александър Радев. Преди да премине към него през 2011 г., дружеството се е казвало „Си Ди Технодивелъпмънт 1“ ЕООД, а в управлението му е била Теодора Танева, която е изпълнителен директор на ТЦ ИМЕ – дружество, което доскоро беше акционер в КТБ и също така ползвател на кредити от банката. Танева впрочем изпълнява същата длъжност и в „Евробилд София” - още една от фирмите от кръга около Цветан Василев. Едва ли някой ще се изненада, че дружествата по веригата на „Си Ди мениджмънт” също се оказват активни ползватели на кредити. Обобщението от цялата финансова схема, приложена през май 2013 г. от Цветан Василев, е, че капиталът на банката е бил увеличен с пари на самата банка.

Това обаче далеч не е единствената врътка, прилагана от него и обкръжението му. При по-внимателен прочит лъсва и друга схема, в центъра на която се оказва мажоритарният собственик на КТБ „Бромак” ЕООД. От данните в Търговския регистър става ясно, че 2006 г. дружеството, което е еднолична собственост на Цветан Василев, е притежавало около 90% от всички акции в КТБ. Към април миналата година, преди увеличението на капитала, „Бромак” ЕООД е бил с чувствително по-нисък дял. Ако се питате как се е стигнало до това, отговорът едва ли ще ви изненада на фона на схемите дотук – през годините предприятието е продавало свои акции в КТБ на свои свързани фирми, които вероятно са ползвали за целта кредити, получени от банката. Същата банка, в която той е мажоритарен собственик.

От финансови отчети на „Бромак” ЕООД за периода 2007-2012 г. ясно личи, че най-съществените му приходи идват именно от сделки с финансови активи. За 2009 г. например приходите от това перо са за над 132 млн. лв. Както врътката с увеличението на капитала през фирми - пощенски кутии, и тази си има логично обяснение. По този начин банкерът Василев е наливал свежи пари, идващи от вложителите в КТБ, в касата на собствената си фирма. Всички тези данни изнасят на преден план щекотливия въпрос защо управление „Банков надзор” си е затваряло очите за схеми, които са се развивали в продължение на години. Въпрос, с който вече се заеха разследващите и тепърва очакваме неговия отговор. Именно това е и целта на разследването – не да дестабилизира банката, а да повдигне завесата над случващото се в нея, защото в крайна сметка страната си има закони. А те трябва да се спазват, тъй като няма и не трябва да има „свещени крави”.


Акциите с 10% надолу на борсата

Акциите на Корпоративна търговска банка са претърпели истински срив на борсата вчера. Това става ясно от официалните данни за търговията на Българската фондова борса. При затварянето на борсовата сесия книжата на КТБ са поевтинели с цели 9,77 процента само през вчерашния ден. Така котировките им са паднали от 86,5 на 78,05 лв. за акция. Нито едно друго дружество няма подобен негативен резултат по време на търговията на БФБ вчера, показват още данните.


Енергийният холдинг следи парите си в трезора

Българският енергиен холдинг ще следи вече ежемесечно, а не както досега – на три месеца, дали парите му в дадена банка не надвишават прага от 25%, съобщи пресцентърът на енергийния холдинг.
Този праг беше въведен от служебното правителство преди малко повече от година заради високата концентрация на държавни пари в КТБ. Постановлението на МС, издадено тогава, предвижда фирмите с над 50% държавно участие да не могат да държат в една банка повече от 25% от средствата си.

БЕХ имат 4-5 обслужващи банки, като една от тях е КТБ. Според пресцентъра на енергийния холдинг засега не се налага изтегляне на средства от нея или от другите банки, защото във всяка от тях парите му били под определения 25-процентен праг. Мярката се предприемала заради слухове сред журналисти, че всъщност този праг бил надхвърлен, обясниха още от БЕХ. Според източници от Министерството на икономиката и енергетиката дружествата под шапката на БЕХ трябва също вече да са предприели аналогични действия и да следят ежемесечно концентрацията на парите си в банките. В БЕХ са дружествата “АЕЦ Козлодуй”, “ТЕЦ Марица изток 2”, НЕК, ЕСО, „Булгартрансгаз”, „Булгаргаз”, „Мини Марица-изток”, Българска независима енергийна борса, „Булгартел”.

"Телеграф" пита:
Докато прокуратурата издирва Цветан Василев, за да му връчи призовка за разпит, а под отговорност беше подведен подуправителят на БНБ, отговарящ за управление „Банков надзор”, мажоритарният собственик и шеф на надзора на КТБ интервю от чужбина за bTV. В интервюто обаче банкерът упорито избягваше въпроса за раздадените от КТБ над 1 млрд. лева кредити към свързани с него фирми, като се криеше зад юридически понятия. В интерес на вложителите на КТБ и на цялото общество обаче е истината да излезе наяве. Затова настояваме за отговор ако не от Цветан Василев и БНБ, то поне от разследващите, на следните въпроси:

- Има ли банката преки или косвени взаимоотношения с дружествата, изброени в таблицата вдясно? Отпускала ли им е кредити, следила ли е какво се случва с тези пари и за какви проекти са използвани, с какво са обезпечени дадените заеми и връщат ли се на КТБ? Подчертаваме, че в таблицата са изброени само част от фирмите, за които данните показват, че са свързани с банкера Василев. Прави впечатление, че повечето дружества са регистрирани на 4 адреса в София. Чия собственост са сградите, в които се помещават?

- Какво разбира банкерът Василев под понятието „добри проекти” и влиза ли в тази категория даването на кредити на дружества, учредени и управлявани от секретарки и охранители на Цветан Василев, които нямат персонал и реална търговска дейност? Знаят ли т.нар. управители, че фирмите, които представляват, имат огромни задължения към КТБ или към други свързани с нея лица? Уведомени ли са, че носят отговорност, ако не погасяват своевременно кредитите?
- Нормално ли е БНБ да бездейства по отношение на продължилото с години източване на трезора, под претекста че е важна „банковата стабилност”?