Татяна Буруджиева: Йотова и Паскалев са възможни номинации на БСП за вота

След Брекзита основна задача на България е да защити емигрантите си на Острова, смята политоложката, съобщава 24 часа.

- Кои може да са кандидатите на БСП за президентския вот, г-жо Буруджиева? Покрай вътрешнопартийното допитване чухме за Мая Манолова, Ирина Бокова.

- Няма да е много логично, ако БСП се откаже от подкрепа на кандидатурата на г-жа Бокова за ООН. Същото важи и за номинация на г-жа Мая Манолова, защото не е логично тя да бъде извадена от институцията омбудсман и да бъде предложена за държавен глава.

Според мен вътрешнопартийното допитване по-скоро отговаря на въпроса каква фигура трябва да е кандидатът за президент. Дава отговор и за обединението вляво.

БСП би искала

заедно с хората

от АБВ,

с които толкова десетилетия са били в една партия, да отидат заедно на избори.

- Да, но в БСП са хладни към лидерите му Първанов и Калфин. Ще се случи ли при тези условия обединената левица?

- Не знам. За момента такова обединение ми се вижда трудно, макар че за него няма проблем на ниво избиратели. Колкото до нежеланието на БСП да си партнират с АБВ начело с Първанов и Калфин, то е обяснимо. Опитът от предходната президентска кампания за Калфин също има значение. Тогава той загуби много време и темп, въпреки че винаги е бил излъчван в листите на БСП. Плюс това днес

вляво има

повече негативни

процеси,

затова няма логика в очакването за по-добър успех с такъв кандидат.

Колкото до г-н Георги Първанов, за повечето в редиците на БСП той олицетворява разцепление вляво. Както и да го погледнем, той оглави формация, работата по създаването на която започна още по време на неговото управление като президент. Тази формация сега участва във властта и това, заедно с разрива в БСП, се свързва с него. Така обяснявам хладното отношение към двете водещи фигури на АБВ.

Но ако БСП номинира кандидатура с авторитет, способна да олицетвори каузи и национална политика и която не е изначално губеща, има всички шансове да обедини избирателите вляво.

- Кои отговарят на такъв профил?

- Предполагам, че кандидатът на БСП ще е партийна фигура. Освен авторитет, този кандидат ще трябва да има харизма и добро медийно поведение. Такива фигури не са много. Сред тях например бих могла да посоча Костадин Паскалев, Илияна Йотова... Но изборът им не е лесен и този проблем не засяга само БСП.

- Мнозина прогнозират, че който и да е кандидатът на ГЕРБ за президент, ще спечели, но на втори тур. Има ли други сценарии?

- Наличието на два тура се определя от партийните подкрепи. Доколкото няма конкретни имена на кандидати, никой не може да каже, че изборите ще свършат на първи тур.

Към момента чисто статистически се очертават поне 10 кандидатури на различните партии. А те доста

раздробяват

вота

Няма индикации за много силно активиране на гражданите. Дори и г-н Борисов да се кандидатира за държавен глава, не смятам, че изборната активност ще се вдигне съществено. Затова логиката диктува изборите да се случат в два тура.

Дали обаче изборът на човека от ГЕРБ е несъмнен? Не мисля. На предходните президентски избори президентът Плевнелиев победи с изключително малка разлика от конкурента си. За мен той бе типичната номинация за кандидатура тип “който и да сложим, ще победи”.

Нека припомня още, че на по-предишните президентски избори ГЕРБ имаше много по-висока подкрепа от сега. Това означава, че не всеки, когото ГЕРБ номинира за поста, ще победи и че това зависи и от представянето на другата по сила конкурентна фигура.

Изходът от президентските избори зависи и от способността на БСП и левицата този път

да се организира

срещу

контролирания и

манипулиран вот Защото няма да е лесно в ситуация, в която огромната част от централната власт, а вече и по-голямата част от местната, в чиито ръце са документите и организацията на изборите. Но при всички положения на тези избори нещата ще зависят повече от фигурите, отколкото от предварителната разписаност на победата.

- Корнелия Нинова начело на БСП вдигна подкрепата за столетницата с 2%. Доколко може да стабилизира партията?

- Тези два процента повече за БСП освен в рамките на статистическата грешка са и в рамките на надеждата. И са малко. Вече два месеца БСП сериозно изостава от актуалните събития, които вълнуват българите. Говоренето за предсрочни избори не те прави опозиция. Опозиция те правят актуални леви политики и изграждане на здрава връзка с гражданите и техните проблеми. В този смисъл

БСП се държи

крайно

неадекватно

- Никой не вярваше, че Великобритания ще гласува за Брекзит. Ще се разпадне ли съюзът?

- Няма да се разпадне, защото започват да действат центробежни сили. Много показателна в това отношение е промяната в курса на унгарския премиер Виктор Орбан, за когото се смяташе, че работи за разпадането на ЕС. Единственото, което Европа трябва да направи незабавно, е да накара англичаните да задействат член 50. И да отвори дебат за бъдещето на Европа. Защото ако тя не даде перспектива и нови хоризонти пред своите граждани, обрича сама себе си.

Шамарът от Брекзита и отрезвяващите реалности от несправянето с бежанския проблем може да ударят по европейското управление. Защото в него нито едно ниво не е легитимно. На практика това са избрани чиновници от някакъв политически елит, който също ги избира по някакъв странен начин.

- Искате да кажете, че трябва да вървим към нещо като Европейски съединени щати или федерация?

- Искам да кажа, че Европа не е просто общ пазар.

 Имаме обща фискална политика, обща политика на движение на хора, има лишаване от суверенитет, особено при политики на сигурност. А при сегашната липса на централизация те са невъзможни. Затова трябва да излъчим легитимно ръководство за управление на тези сфери. Първата е на сигурността не като граници, а като икономически и социални параметри.

- Има теза, че Великобритания няма да пострада особено, колкото страните от Евросъюза като цяло. Къде в тези сметки е България, която в момента се бори за вход в Шенген?

- Големият плюс е, че България вече не може да бъде разглеждана като ничия земя, като буферна зона между Шенген и външните за Европа граници. След Брекзита ЕС ще упражнява много тежка политика спрямо доскорошното си галено дете Великобритания. Най-малкото оттук нататък тя ще получава много по-малко.

- Не се ли увеличава съществено размерът на вноската ни за Евросъюза?

- И Великобритания ще трябва да плаща, както северните държави, 3 до 4 пъти по-високи такси, за да са част отеЕвропейския пазар. Не го ли направи, икономиката ѝ ще закъса.

Единствената лоша новина за България са евентуални рестрикции за българските емигранти във Великобритания. И понеже след Брекзита водещите битката за излизането ѝ от Евросъюза ще се опитат да докажат, че има някакъв смисъл от това, което се гласува, единствената мярка ще е затягането на режима към емигрантите. В тази група попадат хиляди българи със семействата си, които поддържат финансово роднините си в България.

- Какво трябва да направи България?

- В рамките на ЕС живеят 2-3 милиона британци. Българските усилия трябва да се съсредоточат към взаимноизгодното третиране на нашите емигранти.

- Катедрата по политология в СУ “Св. Климент Охридски”, в която преподавате, навършва 30 г. през октомври. Как ще го отбележите?

- Полагаме усилия да поканим и съберем на 22 октомври всички нейни възпитаници и преподаватели. Затова чрез “24 часа” молим за връзка с тях на тел. 0886677412 и на имейл [email protected]

 

 

 

 

 

CV

 

l Родена през 1957 г. в София

l Доцент по политически комуникации и доктор по социология.

l Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия

l Член на УС на Асоциацията на социолозите и научен секретар на Асоциацията на политолозите, над 10 г. работи по проекти в неправителствения сектор

l Бивш депутат от БСП първи мандат от Разград

l Беше шеф на кабинета на соцлидера Сергей Станишев

l Преподавател в катедра “Политология" на СУ