Тайните в рода на Илия Павлов
Биологическият баща на бай Павел Найденов – бащата на Илия Павлов, още като малък раздал справедливост до смърт на циганин конекрадец, а на фронта изтрепал стотици немци и се върнал с 8 медала Мистерията е защо „най-богатият” българин не е върнал фаталните за живота му 250 млн. долара, след като в последните три години преди убийството му към Дарина в САЩ са изтекли „реки от злато”.
БАЩАТА НА Илия Павлов – Павел Найденов, си водел записки за родословието от 1838 г., когато е роден прапрадядо му Цило. Следва прадядо му Найдо, след който се пръква дядо Ангел, чийто внук е бай Павел. Дядо Ангел е убит в Балканската война през април 1913 г. и оставя осиротяла голямата си челяд от шест деца начело с вдовицата му Гълъбинка. Най-големият му син Владо е на 12 години, а най-малкият Найдо е само на две годинки. Между тях са Петър, Велика и най-колоритният сред шестимата – Илия Павлов, който по-късно се сдобива с колоритните прякори Лико и Байо.
Когато след разследването в Долни Богров, репортер на „ШОУ” посети Павел Найденов, за да потвърди или отрече мълвата, че е осиновен от един от четиримата си чичовци и да уточни, кой всъщност е биологическият му баща, той конспиративно понижи глас, огледа се, попита откъде имаме сведения за дълго и дълбоко критата семейна тайна и едва на четири очи в кабинета си започна „самопризнанията си”.
„Моят баща е най-малкият от шестимата – Найдо, на когото викаха Чочката. Значи Байо кръчмарят, старият Илия Павлов, ми е чичо и наистина не ми е истински баща. Къщите ни бяха една до друга, в един двор сме били с тях. Илия и жена му Славка много ме обичаха.
Те бяха бездетни и много ме обичаха. Като малък Славка все ме галеше и ме вземаше в скута си. После се получи така, че на баща ми едно след друго се заредиха редовен войниклък, запас и мобилизация на фронта. Получи се така, че баща ми бая години отсъства от дома. И се разделиха с майка ми, тя се омъжи втори път. Когато си събра багажа и тръгна при втория си мъж, искаше да ме вземе. На чичо Илия и жена му не им се искаше да ме пуснат, а и аз така съм се дърпал, че накрая майка ми не могла да ме вземе и ме оставила на тях. Мислех си, че никой вече не знае за това, защото от тогава е минало много време.”
Всъщност що за човек е бил истинският баща на Павел Найденов?
Бил е индивидуалист, вълк единак, който на никой не се кланял и от никого не приемал команди. Лежи в затвора за убийство още като малолетен, едва 12-13-годишен. Тогава с дядо Васил хващат циганин конекрадец и го пребиват до смърт. Покрай този случай пострадал и стражар, дошъл да им търси сметка. Следва съд. Дядо Васил е осъден на смърт, а на малкия Найдо лепват 12 години затвор. Малко преди случая с конекрадеца обаче се случва нещо друго, което по-късно спасява и двамата. Дядо Васил бил голям ловец и тръгва на лов за диви патици край едно блато до селото. Мястото се наричало Гюмето. Пуска бай Васил две-три патици да крякат, за да привлекат останалите, и започва да чака. През това време покрай Гюмето минава с кола цар Борис III и свитата му, тръгнали също на лов.
Заседнали при него, идва патешкото ято и всички почват да гърмят. Старият авджия натръшкал сума ти патици, а царят и свитата му нищо не ударили. Баш ловецът от Долни Богров обаче така и не разбрал, че е гърмял заедно с царя, който, както в много други случаи, не се представил. А в неведението си бай Васил снизходително подхвърлил в краката на царската ловна дружинка убитите патици и им казал:”На ви, да има и за вас. Софиянци сте, ама гладни няма да останете!..”. Скоро дядо Васил получава по нарочен човек царски дар – специална ловна пушка.
Едва тогава разбира, че е гърмял патици заедно с Борис III. След това, чак когато ги осъдили с малкия Найдо, се сетил за случката и я разказал на адвокатите си. Те се оказали печени и веднага изпратили молба за помилване до царя. А той написал собственоръчно върху нея: „Познавам лично този човек и знам, че той няма да посегне на човек без основателна причина. Да се помилва!”. Така дядо Васил отървал бесилото, а малолетният Найдо полежал няма и година и го освободили като малолетен.
От фронта биологическият баща на Павел Найденов се връща с осем медала. За една от дравските битка в Унгария получава „Орден за храброст”-първа степен след невероятен, уникален подвиг.
След войната грамадният капитан поработва малко в комендантството, но скоро го прибират и пращат в Белене, защото бил учил в Германия. Бащата на Павел Найденов ходи да се разправя за него къде ли не, но не успява да направи нищо. Започва да плаче като дете и вече не е същият човек. Тотално промененият след изпитанията и преживелиците, накичен с медали фронтовак, отказва служба в армията, канен е и в МВР, но и там отхвърля с омерзение предложението. Вместо от куршум, героят от фронта умира незаслужено нелепо. Една нощ нафтовата печка в дома му избухва и Найдо загива в пламъците на светкавично разразилия се пожар.
Междувременно в съдбата на малкия Павел Найденов има също доста драматични моменти. След втория си брак истинската му майка никога повече не се връща в Долни Богров, за да го види. Като поотрасва, още 15-16-годишен, Павел започва работа в ТКЗС-то за 20 ст. на ден. Разминава се с охолното детство, защото през 1946 г. отнемат кръчмата на Байо, който също трябва да работи в стопанството за стотинки. Но като по-грамотен и оправен от другите, старият бай Илия е назначен за експедитор на продукция.
„Може дълбоко в себе си да е бил благ и мек човек, но не помня да ме е помилвал поне веднъж. Милвала и ме е целувала е мама Славка, жена му, за мен тя беше моята майка. Затова Илия го кръстихме на дядо му Илия - Байо, а дъщеря ми стана Славка. Но, ако знаете колко пъти съм ходил до София скришом да виждам истинската си майка. Не исках да я срещам, да й говоря, а само така – крия се и я гледам!..”, казва бай Павел и се просълзява от спомените: „След смъртта на Илийчо и Славка и аз вече не съм същият!..”.
Иначе в Долни Богров много хора и до днес са убедени, че Илия Павлов е жив. Колко му е на „Мултигруп” да намери един труп и да го подмени с Илийчо. Може би само тези, които са били най-близо до него и най-добре го познават, знаят, че босът на корпорацията е станал жертва на характера, наследен от дядо си Найдо. Според наши източници от службите Илия Павлов е дължал на фамилия Милошевич 250 млн. долара, дадени му, за да ги „завърти” и „превърти”, предимно чрез „Балканска банка” , основана от корпорацията в Скопие.
Парите на семейния клан Милошевич така се „завъртат” и „превъртат”, че изчезват. Според въпросните източници на „ШОУ” милионите на структурите на височайшето семейство изчезват също в посока САЩ, към сметките на Дарина. Тяхната хипотеза е, че Илия Павлов е имал намерение да занемари бизнеса си в България и да се установи завинаги в САЩ, където са жена му и децата му. Именно затова е правил необяснимите огромни трансфери на свежи пари.
Последните три години преди убийството му бизнесът на Илия Павлов запада тотално. Поради липсата на свободен и оборотен капитал започва да не плаща заплати, а много от фирмите му изпитват непреодолими финансови затруднения и започват да гърмят една след друга.
Въпреки неистовия натиск и заплахите на пратениците от името на фамилия Милошевич и техните структури, въпреки мистериозните убийства на някои ключови за „Мулти” фигури, Илия Павлов най-безцеремонно и арогантно дори отказва да върне 250-те милиона с неустойките на височайшето семейство.
Руснаците наблюдават развитието на нещата, виждат разпада на могъщата някога корпорация, убеждават се, че Илия Павлов им е безполезен и вдигат чадъра. И тогава, вече с развързани ръце, лично Слободан Милошевич, макар и вече зад решетките, издава заповедта за убийството на Илия Павлов. Печалният парадокс е, че последните години от живота на Илия Павлов са досущ като тези на жертвата му Луканов.
Славей КОСТАДИНОВ