Тайните на Черния мост в Кресненския пролом

От Черния мост сега личат само останките от основите, прилепени на огромни скали от двете страни на река Струма в Кресненския пролом. Намира се на сто метра южно от известното тук Кресненско ханче, където място за поклон е и един величествен паметник, с посвещение на Кресненско-Разложкото въстание.

По време на турското робство мостът е бил с особено стратегическо значение, защото тук чрез него се съединявали двата пътя от изток и запад по долината на Струма. Получил е името си Черния мост, защото по изграждането му, както и на пътищата край него, населението на селата край пролома е работило принудително на ангария.

В спомени летописецът на Кресненско-Разложкото въстание и участник в него, учител на земеделския министър-председател Александър Стамболийски – даскал Стефан Карчев, сочи, че мостът е строен 1860 година. Това е станало със султански указ, а негов майстор е бил уста Иван Боянин от град Брацигово. След изграждането му уста Боянин бил извикан в Истанбул, където бил отличен със специален мундир с еполети и получил званието „султански архитект”.

По време на Балканската война от 1912 година бягащи турски войници, подгонени от четите на ВМОРО и войските на генерал Георги Тодоров, разрушават моста. Това пише в книгата си „Из миналото на Светиврачко и Мелнишко”.

Черния мост губи стратегическото си значение след прокарването през пролома и край него по десния бряг на Струма на ново шосе и трасе на теснорелсова жп линия./струма/