Тайният отдел на Църквата

Aко попиташ някой свещеник или монах какво е чудо, той ще ти каже, че това е нещо съвсем простичко. Стига само да вярваш. И тогава върху теб ще се изсипе Божията любов. Без условности. Родителите, които водят болните си деца да преспиват под икони, също знаят: чудо - това е изцеление. За една нощ."Знаменията са нужни не на вярващите, а на невярващите." (Св. Григорий Богослов)

Чудесата на православието в България се пазят зад резбована, дървена врата в архива на Светия синод. Някои от документите са съвсем избелели и пожълтели от времето и дори изпитваш страх да се докоснеш до листите, за да не се разпаднат заедно с тях и описаните знамения. Проходили или прогледнали деца, икони, които изгарят и после пак възвръщат цветовете си… Някои от свидетелствата дори са толкова стари, че са останали забравени, там, между прошнурованата хартия. А други никой не би приел за чудо, освен ако не е просветен ­ намерена древна плащаница, открит гроб на свещеник, когото всички са считали за изгубен, издигане на нов храм върху руините на стар.

Зад вратите на архива се съхраняват и снимки, които някой би взел за доказателства от лаборатория по криминалистика ­ фотоси на разровени гробове, полуизгнили дрехи, кости, черепи…

До документацията имат достъп само най-привилегированите представители на Синода. Архивът има и секретна секция. Там също се пазят свидетелства за чудеса, но те не са ставали никога публично достояние. Сред тях е и пророчество на Св. Богородица, явила се на възрастна жена от Велико Търново.

От Светия синод е изнасяна информация само за знамения, на които са били свидетели повече хора. Това са и най-често срещаните чудеса, описвани от Църквата ­ изцеление на болни хора, икони, които са започвали да излъчват благоухания, притчи за свещеници, които след смъртта си са ставали нетленни.

Повелителите на тайните

Тези, които искат да видят чудо, могат да го съзрат дори и в трептенето на въздуха над запалени свещи. Само и само да повярват още повече. Но за да бъде доказано дадено знамение, по каноните на Църквата трябва да се премине през дълга и сложна процедура.

Всяка година се събира Богослужебната комисия към Светия синод. В нея членуват митрополити от четири области. Чудото, което се доказва, е предварително документирано в специален протокол, под който трябва да са се подписали поне четирима членове на специалната комисия и още толкова свидетели.

След свидетелство за знамение Синодът изпраща свои представители, които разпитват свидетелите, правят оглед на мястото на събитието, снимат икони и взимат "веществени" доказателства. Когато е открит неизвестен гроб, за който се предполага, че съхранява свети мощи, свещениците прибягват и до услугите на лаборатории от Института по криминалистика към МВР, който изследва намерените останки и прави експертиза на черепа и костите, за да установи възрастта на починалия.

Представителите на Богослужебната комисия, които изследват чудесата, са зъдалжени да мълчат. Те имат право да говорят само тогава, когато информацията не би накърнила интересите на Църквата. Всеки митрополит има право да записва в своя книга знаменията, на които е присъствал или пък са му били разказани.

И колкото повече обикновените вярващи обичат тези разкази, толкова по-малко членовете на Богослужебната комисия говорят за тях. Най-често описваните знамения са свързани с иконите.

Троянската Св. Богородица

На 20 май 2001 г. , Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът ­ мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Започнали да бият камбаните. Съвсем бавно. И никой не знаел как ставало това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.

В протокола на Светия синод, удостоверяващ чудото, е записано:

"Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен, все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Св. Литургия. След около 15 минути, в края на богослужението, след проповедта на архимандрит Августин, благоухание се разнася из цялата църква. Радка Колева се опитва да изтрие иконата, но това става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието, е запазена и след това е нарязана на много части, събрани са и много парчета памук, с които е изтривана иконата.

Посочваме и трима цивилни, присъстващи на чудото ­ Полина Солакова, касиер на манастира, Лидия Василева, продавачка в магазина срещу църквата, и Йордан Антонов, секретар на манастира.

Архимандрит Йоаким, който е пребивавал пет години в българския манастир "Св.Георги Зограф" в Света гора, Гърция, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора."

Кандила, които се палят сами

В книгите на Светия синод е записано как манастирът "Св. Георги" в Хаджидимово е горял няколко пъти. До основи. После монасите сами възстановявали обителта. Вярвали, че по този начин Господ иска да им подскаже колко всичко е временно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които по канон трябвало да разнасят светлина ­ от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. Георги. Монахът Серафим от манастира споделя:

"Не съм го видял, но ми разказаха. През 2003 г. точно преди Великден двама от братята както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но на сутринта те били запалени. Само тези четири. Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те пак били запалени. Никой не знаел как става това. Тогава разбрали, че е станало чудо."

След свидетелството за знамение в манастира пристига комисия от Синода. Всички виждат как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.

Сред чудесата, записани в Светия синод, е и иконата на Св. Георги в Хаджидимово, рисувана през XV век. Всеки път, когато църквата гори, само тя оцелява. И макар че на няколко пъти е изравяна от тлеещите останки, цветовете й са запазени непроменени. През 2004 г. иманяр я открадва. На другия ден се спъва и падайки, си гълта езика. За 15 дни изпада в кома. Когато идва на себе си, връща иконата в манастира.

Монах Серафим си спомня:

"Никой повече не смее да краде от нас. Една вечер, точно преди празника на Свети Георги, в църквата дойде възрастна жена. Падна по очи пред иконата и започна да плаче. Молех се до нея, а тя ми разказа: внучето й било много болно. Не можело да ходи. Оставила детенцето да спи пред иконата. И след една седмица то започна да се оправя. На другата година го доведе в манастира. Беше го хванала за ръка и детето ходеше самичко. Чудото ­ това е благодатното действие на вярата."

Наука и теология

В архива на Светия синод има отделна книга, в която се записват сведенията за чудотворните икони. Най-много са тези с лика на Света Богородица. Всички образи на Божията майка, представяни за неин първообраз, се считат за чудотворни. В Бачковския манастир се пази икона от XIII век, за която се вярва, че е изографисана от Св. Лука. Достоверността й е проверена и в лаборатория на Археологическия институт към БАН. Руската православна църква позволява чудотворните икони да бъдат изследвани и за енергийно излъчване. В България обаче това не е правено.

"Достатъчни са свидетелствата. Науката помага, но само донякъде. Дори и когато проучват живота на даден свещеник, членовете на Богослужебната комисия разчитат повече на благодатни, следсмъртни проявления", твърди архимандрит Наум от Светия синод.

Понякога разследванията са с всички методи на криминалистиката. Най-голямата загадка е гробът на Патриарх Евтимий. През 1905 г. в търновския манастир "Успение Богородично" попада монахът Паисий. В тайните книги на Светия синод е записано:

"Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Момчиловци, Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил", понеже "едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия"."

Монахът започва разкопки и разкрива два гроба един до друг. В единия намират силно увредена архиерейска мантия, два епатрахила, както и подметки от сандали. В съседния гроб свещениците откриват човешки скелет, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка и надпис: : "Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)". Думите били изписани в шест реда, така че първите букви да образуват начален акростих "Сирота".

В документите на Синода се описва свидетелството на комисията, присъствала на ексхумацията: "Разнесе се благоуханна миризма, такава, каквато идва от миро. От костите се усети още по-силен аромат. Дни по-късно чудото се повтори и всички граждани се питаха: "Какво е това благоухание?"

Житие и битие

Последните канонизирани светци в България са Св. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански през 1962 г. Предложение за това е дадено от Богослужебната комисия към Светия синод. Утвърдено е с протокол № 14 от тържествено заседание на 26 юни. Председател е тогавашният патриарх Кирил. В обсъжданията участва и сегашният патриарх Максим, който по това време е Ловешки митрополит.

В протокола от заседанието пише:

"Светият синод установи следното: според постоянната практика на светата Православна църква при канонизирането на светци, преподобни, изповедници и мъченици, следвано е било общото убеждение и създадената култова почит към известен богоугодник."
Спрямо каноните проучването преди провъзнасянето за светец трае около 15 години. Изследва се животът на свещеника, неговите дела и вярата му в Бог. Едно от изискванията е той да е доказал с действия предаността си към Църквата. Друго условие за канонизирането е нетленност на останките. След смъртта на вярващия трябва задължително да са доказани чудеса, случили се около тялото му.

Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ