СЗО: Българите доплащат значителни суми за здраве

Данните в доклад на Европейския клон на Световната здравна организация, оповестен днес в Народното събрание, сочат, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета му за разходи за здравеопазване с поне 40%.

Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, ограничава достъпа на населението до здравеопазване.

Това може да означава, че в подобна ситуация едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди като храна, жилище и електричество.

Хората, които плащат от джоба си за амбулаторни лекарства, са основният двигател на т. нар. "катастрофални" разходи за здравеопазване в България.

Този вид разходи засягат най-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и се увеличават с течение на времето, отбелязва новият доклад „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България”.

Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се казва в документа.

„Силната зависимост на България от доплащането за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения“, каза Тамаш Еветовиц, ръководител на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи.

„Докладът препоръчва страната да се съсредоточи върху начините, с които може да гарантира, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си позволят да доплащат за лекарства и други здравни услуги“, допълва той.

„България предприе конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи“, каза Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет-Варна и водещ автор на доклада.