Съветникът Калоян Ханджийски спечели дело в Страсбург! 100 лв глоба за паметниците и свободата на изразяване ще струва на България 10 000 лв.

Да наложи глоба, макар и само от 100 лв., на гражданин заради доукрасяването на паметник на Димитър Благоев, изрисуван като Дядо Мраз, не е необходима намеса на държавата в едно демократично общество и погазва правото на свободно изразяване на мнение.

Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и след решението му 100-те лева глоба ще струват на държавата близо 10 000 лв. компенсации (пълния текст на решението виж тук).

То е от особена важност, тъй като в него съдът в Страсбург разяснява подробно къде е границата на свободата на изразяване, кога е допустимо държавата да се намеси и да я ограничи или санкционира, когато става дума за своеобразно оскверняване на паметници чрез изрисуването им. То дава ключови насоки на българските съдилища как трябва да преценяват дали тази форма на протест и изразяване на отношение по различни въпроси, която стана популярна през последните години в България, е допустима, или не.

Шапката и торбата на изрисувания Благоев

Решението е по казуса на Калоян Ханджийски, който започна през 2013 г.  Като лидер на местната структура на „Демократи за силна България“ (ДСБ), Ханджийски беше арестуван на 25 декември 2013 г. и само за една седмица беше осъден на две инстанции да плати 100 лева глоба за хулиганство, защото сложил червена шапка на главата на паметника на Димитър Благоев в Благоевград и оставил до него чувал с надпис „Оставка”.

Събитията се разиграха в годината на протести срещу правителството на Пламен Орешарски, а паметникът на Благоев беше осъмнал на Коледа боядисан с бяла и червена боя, а на постамента му пишеше „Дядо Мраз“. След като видял информациите в медиите за боядисания паметник, Ханджийски отишъл на място и добавил шапката с чувала, след което бил задържан от МВР.

Полицаите му съставили акт за дребно хулиганство, в който се казваше, че с действията си Ханджийски „е извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към паметника „Димитър Благоев” символ на град Благоевград… От действията на нарушителя са били възмутени граждани, случайно присъстващи по това време пред паметника“.

Той обжалва акта пред районния съд в Благоевград, но още на 30 декември съдия Владимир Ковачев го призна за виновен, макар да прие, че действията му са били акт на протест срещу тогавашния премиер, а Ханджийски е действал като председател на местната структура на ДСБ.

Защитата му още тогава твърдеше, че действията на Ханджийски изразяват конституционното му право на изразяване на мнение, но съдът отхвърли възраженията за нарушаване на правата му по чл. 39, ал. 1 от Конституцията.

Мотивите на българския съд да наложи глоба за „неудачна политическо-дядо-мразовска бурлеска“

„Съществува, обаче, и ал.2 на същия член, съгласно която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, т.е. ал.2 пази „свободата” по ал.1 да не се превърне в „свободия“. Когато, както в случая, се преминат границите на добрия тон и вкус, уместната политическо-коледна шега става неудачна политическо-дядо-мразовска бурлеска“, се казваше в решението на районния съд. В него съдия Ковачев подчерта още, че подобни деяния не отивали на активисти на никоя националноотговорна политическа сила и трябвало да се порицават и наказват от закона.

„Твърдението, че от проявата на г-н Ханджийски нямало възмутени и обидени граждани, а всички били весели и щастливи, може да се опровергае дори и с едно просто кликване в Мрежата, където коментарите под информациите в различните сайтове са хиляди, и то – разнопосочни, като варират от обявяването на г-н Ханджийски за новия Левски до призиви за изпращането му в Белене или в Централния Софийски Затвор при бай Ставри в прословутата килия с южно изложение”, мотивира се тогава съдия Ковачев .

Седмица по-късно окръжният съд в Благоевград потвърди окончателно решението, като докладчикът съдия Атанаска Китипова посочи, че няма значение дали е имало възмутени граждани.

„Доводите на защитата, свързани с това, че поведението на Ханджийски не е съставомерно, тъй като е израз на правото му на протест, също са неоснователни, защото реализирането на правата на гражданите не може да се осъществява при нарушаване на забраните, установени в нормативните актове, така че независимо от годината на приемане на УБДХ всеки гражданин следва да се въздържа от прояви, нарушаващи обществения ред и спокойствие и съставомерни по този указ”, се казваше в окончателното решение на окръжния съд.

Жалбата до съда в Страсбург

Така Ханджийски постави въпроса за правото си на изразяване на политическо мнение пред съда в Страсбург. И в жалбата си напомни, че в предишни осъдителни решения срещу България (делата Станков и ОМО „Илинден” срещу България, както и Чолаков срещу България), ЕСПЧ вече е заявявал, че правовата държава трябва да защитава не само традиционно одобрявани и общоприети идеи и начини за тяхното изразяване, но и такива, които възмущават, провокират, шокират и отблъскват. А съдилищата в Благоевград са игнорирали правото му на политически протест и изразяване на мнение в нарушение на чл. 10 от конвенцията за защита правата на човека.

Пред ЕСПЧ правителството настоява, че жалбата е недопустима поради малозначителност, защото Ханджийски е глобен само със 100 лева, не е обжалвал ареста си и не са му били нанесени съществени морални и репутационни щети, а съдилищата са намерили баланса между неговите права на изразяване и обществения интерес и правата на другите. Освен това то подчертава, че санкцията по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) не е присъда, а след нея съдебното минало на Ханджийски остава чисто.

Кое е важно според ЕСПЧ

Съдът в Страсбург обаче заявява, че скромната сума, с която е глобен мъжът, не може да е единственият критерий за това дали е претърпял значителна вреда от осъждането си за дребно хулиганство.

„Всъщност жалбата му по член 10 от Конвенцията поражда въпроси от обща важност: дали политическият протест, проведен по избрания от жалбоподателя начин – чрез охулване на обществен паметник, без да го повреди – може да представлява законосъобразно упражняване на правото на свобода на изразяване и при какви условия санкциите, наложени в отговор на такива действия, могат да се считат за „необходими в демократичното общество“, пише ЕСПЧ.

Той сочи, че разгледано в действителния си контекст, поведението на Ханджийски е изразяване на мнение по смисъла на конвенцията. Съдът в Страсбург подчертава, че Ханджийски е местен опозиционен политик, който съчетава символичен акт, целящ да се подиграе публично с паметника на основателя на партията, която предоставя основната парламентарна подкрепа на правителството, с призив същото това правителство да подаде оставка. Освен това той действа в хода на продължителен общонационален протест срещу това правителство.

Оттук е ясно, че с акта си той се е стремял да участва в политически протест и да разгласи своите виждания за правителството и политическата партия, която го е подкрепяла, обяснява съдът.

„Няма съмнение, че осъждането на жалбоподателя за дребно хулиганство за това деяние и произтичащата от това глоба представляват намеса в правото му на свобода на изразяване“, се заявява в решението. ЕСПЧ пише, че без съмнение тази намеса е „предписана от закона“ и може да се приеме, че преследва законната цел за защита на „правата на другите“. Няма обаче индикации, че тя е предназначена да защитава обществената сигурност (какво предвижда чл. 10 от ЕКПЧ виж в карето), пише европейският съд и подчертава, че постъпката на Ханджийски е изцяло мирна и няма данни, че е можела да причини обществени сътресения.

Отчитайки, че санкцията на Ханджийски е възможно най-леката, Страсбург заявява, че основният въпрос е дали тя въобще е била необходима. И подчертава, че когато конвенцията допуска ограничения на правото на изразяване, заявява, че те освен основани на закон, трябва да са необходими в едно демократично общество.

„Прилагателното „необходимо“ в член 10 § 2 предполага наличието на належаща социална нужда и не притежава гъвкавостта на изрази като „полезен“, „разумен“ или „желателен“, пише съдът.

За особеното внимание към сатирата

ЕСПЧ сочи, че действията на Ханджийски не са замислени като форма на художествено изразяване, но в постъпката му може да се видят елементи на сатира. „Сатирата, поради присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, цели да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание“, пише съдът.

И обяснява, че когато намесата в правото на изразяване е под формата на санкция, конкретното поведение трябва да бъде подробно оценено. „Обикновено налагането на санкция не може да бъде оправдано единствено поради това, че въпросното изразяване попада в обхвата на дадено правно правило с обща формулировка“, подчертава ЕСПЧ, а на няколко пъти в решението си повтаря колко общи са тези в българския УБДХ.

За оскверняването на паметници като изразяване на мнение

Съдът в Страсбург анализира един въпрос, който напоследък често се поставя в България – допустимо ли е боядисването или друго посегателство срещу паметник, като форма на изразяване и къде е границата.

И заявява: „Обществените паметници често са физически уникални и формират част от културното наследство на обществото. Мерките, включително пропорционални санкции, предназначени да предотвратят действия, които могат да ги унищожат или да увредят външния им вид, могат да се считат за „необходими в демократичното общество“, въпреки легитимните мотиви, които може да са вдъхновили подобни действия. В демократичното общество, управлявано от върховенството на правото, дебатите за съдбата на публичен паметник трябва да се разрешават чрез подходящи правни пътища, а не чрез прикриване или с насилствени средства“.

И подчертава, че Ханджийски нито е извършил насилие, нито е разрушил по някакъв начин паметника на Димитър Благоев.

„Когато става въпрос за такива действия – които, макар и способни да осквернят паметник, не го увреждат – въпросът дали налагането на санкции за това е необходимо в демократичното общество, става по-нюансиран. В такива ситуации точният характер на деянието, намерението зад него и посланието, което се търси да бъде предадено чрез него, не могат да бъдат без значение. Например деянията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики, или да привлекат вниманието към страданията на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнени на действия, целящи да оскърбят паметта на жертвите на масово зверство. Социалното значение на въпросния паметник, ценностите или идеите, които той символизира, и степента на почит, на която той се радва в съответната общност, също са важни съображения“, обяснява ЕСПЧ.

И заключава, че в случая Ханджийски е целял да протестира срещу правителството, а не толкова да осъди историческата роля на Благоев или да изрази презрение към него. „Жалбоподателят просто използва паметника на Благоев като символ на политическата партия, която иска да критикува. Следователно трудно може да се каже, че неговият акт е предназначен да покаже презрение към дълбоко вкоренени социални ценности. Това се потвърждава допълнително от факта, че изглежда, че реакциите към него са разнопосочни“, пише в решението.

В него специално се отбелязва, че паметникът на Благоев е поставен по време на комунистическия режим и трудно може да се сравни например с монументи на войници, които са дали живота си за защитата на страната си.

„Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е наранил част от хората, които са го видели или са научили за него от медиите. Но свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или не се считат за обидни, но и за онези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или която и да е част от населението“, заявява съдът.

Адвокатът на Ханджийски Михаил Екимджиев коментира значимостта на решението така: „Решението на съда в Страсбург е изключително важно и навременно. В него ЕСПЧ намира, че намесата на държавата в свободата на изразяване на Ханджийски въобще не е била необходима. В повечето подобни случаи ЕСПЧ анализира пропорционалността на намесата през призмата на съотношението между спецификите на твърдяното нарушение и тежестта на правните последици. В случая обаче съдът приема, че наложената на Калоян Ханджийски глоба е символична. Затова той влиза още по-дълбоко в анализа си, за да стигне до категоричен извод, че макар и минимална, тази глоба не е била необходима в едно демократично общество. Това означава, че ако националните съдии си бяха свършили работата, преценявайки целия фактически и социален контекст, не би трябвало да приемат, че действията на жалбоподателя са неправомерни. Така стигаме до най-важния и същностен въпрос, свързан със системен дефект на българското правораздаване, за който само за две седмици България беше осъдена три пъти. Проблемът е в това, че индоктринирани от позитивното право, много български съдии се чувстват длъжни сляпо и безропотно да прилагат правната норма, без дори да се опитат да разпознаят в разглежданите казуси силуета на основните права и свободи, които са защитени както от ЕКПЧ, така и от Конституцията. В случая благоевградският окръжен съд въобще не разпознава свободата на изразяване по чл. 10 ЕКПЧ. Районният съдия пък предпочита да хаби време и мастило за художествената стойност на протеста и за анализ на хейтърски коментари, пращащи жалбоподателя при „бай Ставри“, вместо да анализира конкретния политически и исторически контекст, в който се развива казусът, както е направил ЕСПЧ. Впечатляващо е, че в случая съдът в Страсбург не е запазил обичайната дистанция и неутралитет, а в т. 52 и 55 от решението директно е указал на националните съдилища как би трябвало да действат в подобни случаи. Така ЕСПЧ показа, че стъпвайки на принципите на международното право, всеки национален съдия би могъл да откаже да прилага правна норма, която противоречи на тези принципи и във всеки конкретен случай да намери разумния и справедлив баланс между защитими от правото ценности“.