Съкровище с еликсир отлежава 34 години под земята в Сенокос

Не е лесно вода да газиш, а жаден да ходиш. Какво ли е обаче алкохол да газиш, но все жаден да оставаш? Е, това вече е още по-тежко, ще отсекат любителите на градусовите напитки. Но не и за 51-годишния Кирил Николов от високопланинското село Сенокос. Той няма никакъв проблем всеки ден да върви върху своето заровено дълбоко в земята алкохолно имане и през ум да не му минава да грабне лопатата и да го изрови. Още по-стряскащата новина за тези, които ценят разумното пийване, а и неразумното, е фактът, че този мъж не от вчера и завчера гази над омайния еликсир, а от далечната 1988 година. С риск съвсем да пресъхнат устите на пиячите, ще изчислим, че това са точно 34 години. Има и друг риск – иманяри, но не на злато и пари, а на алкохол, да тръгнат по склоновте на Северен Пирин, из земята на сенокосци. Само на няколко километра надолу, в равното, е село Черниче, където е централата на прочутата Винена партия. Сигурно е, че и нейните членове се питат: От що му е душа на този човек, че толкова години не консумира своето течно богатство?

„За мен е съвсем нормално това, което съм направил. Както и търпението ми. Спазих една традиция на нашата фамилия от стотици години. Да заравяме алкохол, домашно производство, под земята, където да отлежава много дълго време. През 1988 година, когато бях на 17 години, със семейството ми и с един грък положихме в земните недра три бурета с алкохол – едно с 30 литра домашна анасонова напитка, едно с 20 литра домашна мускатова ракия, а третото с  20 литра домашно вино от сорта „Мерло”, разказва съвсем спокойно и с усмивка стопанинът на течното имане Кирил Николов. Традицията тръгва от негов прапрапрадядо, който навремето вкарал бъчва с вино в една от пещерите в района. В нея можел да влезе прав човек, събирала над тон от напитката на боговете. Дървеният съд пренесли на части с коне, а сглобяването е правено вътре в самата пещера. Вътрешната страна на дървото глижливо намазали с восък, облепили я отвън с памук и запечатали с глина. Входът на пещерата бил затворен, а за следа дядото на Кирил, който бил чорбаджия и много влиятелен човек, засадил една лоза. Тази история вдъхновява и Кирил Николов. Узото, което е още под земята, е „подсладено” с благоуханни билки, то е с тройна дестилация, за да се постигне висококачествен продукт с изключително фин аромат за небцето, с копринен вкус. Мускатовата ракия е произведена по съветите на най-добрите технолози. Три пъти дестилирана, да се точи бавно като конец и да се лепи на устата. Виното пък е от презряло ледено грозде – уникална технология, при която плодът се бере в началото на зимата, когато замръзне на самата лоза. Приз 1988 година буретата са благословени и заровени в тайници на около 2,50 метра под земята. За да не се познае, че е копано, пазителите на семейната традиция засадили плодно дръвче отгоре.

„С годините аз се наслаждавам на начинанието си, защото съм продължил делото на моите предци. Вярвам, че този алкохол е истинско съкровище, което достойно може да задоволи капризите и на цар, и на господар. За мен не е никакво изкушение, тъй като чак на 29 години изпих първата си бира, а след няколко години съвсем отказах алкохола”, споделя с ръка на сърцето Кирил Николов. Разказва, че дядо му Никола зазидал някога в тайник 3 дамаджани – две с ракия и една с вино. На сватбата на самия Кирил през 2003 година разбил скришното място и измъкнал отлежалия и ароматен алкохол. Гостите имали късмета и щастието да опитат от този наистина омаен еликсир.

Стопанинът на сегашното имане под земята ще го извади на повърхността само при голям и щастлив семеен повод. Ако спази традицията, това ще е на сватбата на сина му Васко. Преди 6 години решава да го продаде на ценители, защото вярва, че ще припечели добри пари. Пише до Митница Югозападна, като иска да внесе алкохола в регистриран данъчен склад за бутилиране и да му се постави бандерол, за да го продаде. Отговорът на митничарите го отказва от тази идея – няма как да продава етилов алкохол, който е предназначен за лично и семейно потребление.

След разказаната история „Алкохол гази – жаден ходи” може да завалят писма не от Кирил Николов, а до него. Но не от митницата, а от ценители на омайния еликсир от цялата страна. Стопанинът ще има своя избор – да копае, вади и продава безценното си течно богатство или да го запази за някое впечатляващо семейно тържество. Сигурно е, че и в двата случая щастливците ще пият отлежало минимум 34 години градусово питие. А за това пиршество ще им завиждат и цар, и господар…

Шефът на Винената партия: Дано и ние опитаме по глътка от този еликсир!

Със сигурност този алкохол, който отлежава 34 години под земята, се е превърнал в истински еликсир. Стига всичко да е наред със съхранението му. Чудя се на търпението на Кирил Николов, с когото се познаваме. Ако пита мен, то е дошло времето да се извади на светло този омаен алкохол и да опитаме и ние по една глътка. Това казва Иван Лулейски от село Черниче, лидер на Винената партия. На сватбата му преди доста години тъстът му почерпил гостите с ракия, която прибрал в специален съд при раждането на дъщеря си и нарекъл да се изпие в деня, в който тя се омъжи. Лулейски смята, че е възможно виното за толкова много години да е станало коняк, тъй като дървото смуче водата, а алкохолът остава. Ракията пък може да е вдигнала градусите по същата причина.

„Кирил идва при мен и ми разказа за тази невероятна семейна традиция. Уважавам избора му, макар че за нас, хората във Винената партия, чак такова търпение към подобна подземна и пивка находка няма как да има. Той се радва, че е опазил толкова много време заровеното алкохолно имане”, каза още Иван Лулейски. Според лидера на най-пивката партия ще има интерес към трите бурета с алкохол на Кирил Николов от страна на ценители и колекционери. Защото едно е категорично – ако всичко е наред, то под едно дърво в симитлийското село Сенокос има еликсир, който не се среща всеки ден по света.

„Количеството на ракията, гръцката мастика и виното е намаляло заради „пиенето” на водата от дървото в буретата, но качеството със сигурност е много добро. Дано скоро си кажем „Наздраве” с Кирил с този еликсир”, надява се шефът на Винената партия./Илинден прес/