Свинското измести хляба на трапезата, пием по 20 бири и една ракия повече
Българите днес ядат много по-малко хляб отколкото преди 10 години, но слагат на трапезата си повече свинско месо, плодове и зеленчуци. Това показват данни на Националния статистически институт за потреблението на храни и напитки от домакинствата през последното десетилетие.
През 2010 г. сме изяли средно по 108 килограма хляб, а миналата година вече това количество е било почти 30 кила по-малко – по 81,3 кг. на човек. Предходната 2019 кг пък е била 82,4 кг. В същото време консумацията на месо е нараснала от 32 кг. на човек през 2010 г., до малко над 36 кг. през 2020 г. Най-осезаемо е увеличило присъствието си на трапезата ни свинското. През 2010 г. сме яли по 6,9 кг. прасешки мръвки, а 10 години по-късно -през 2019 г. потреблението е било 10,6 кг. на човек – т.е. 50% повече. В това число влиза само месото, без колбаси, кайма, консерви и т.н.
- Реклама -
Отделно сме изяли и по 100 грама сланина, което обаче е двойно по-малко от преди десетилетие, когато на всеки българин са се падали по 200 грама от мазното мезе. Увеличила се е и консумацията на птиче месо -с малко над кило за 10 години от 10,9 на 12 кг. Ядем и по 15 яйца повече. През 2010 г. са се падали по 137 броя на човек, а десетилетие по-късно вече сме изяждали по 152, като потреблението се е увеличило по-сериозно в последните няколко години. Непроменена остава консумацията на риба – по 5,3 кг на човек годишно и преди 10 години, и сега.
В менюто ни днес има значително повече плодове от преди десетилетие
През 2010 г. сме изяли по 43,5 кг плодове, а 10 години по-късно по 51,9 кг. На трапезата си слагаме и повече зеленчуци. През 2019 г. сме изяло средно по 72,7 кг, а 10 години по-рано – по 69,9 кг. Любопитно е, че увеличението се дължи на по-голямата консумация на домати и краставици, докато при зеле, пипер и лук има намаление на потреблението.
Няколко са причините да намалява консумацията на хляб у нас. Една от тях е поскъпването му през годините, което е накарало хората да променят потреблението си. Освен това хората спазват диети и контролират на теглото си. Много потребители се обръщат към тъмни видове хляб, които преди не бяха толкова популярни, обясни експертът по хранене проф. Донка Байкова пред „Телеграф“. Според нея друга причина за спада в потреблението е, че
преди хората храниха с остатъци от хляб домашните си животни.
В последните години обаче селското население намаля като численост поради миграция и други причини и вече не се отглеждат много животни в дворовете.
Причината да ядем повече месо също е свързана с възможностите и бюджета на домакинствата, смята проф. Байкова. Месото вече не е най-скъпата храна. В същото време рибата поскъпна много. Точно започна да се налага в менюто, препоръчваме да се яде два пъти седмично и тя поскъпна безумно. Освен това по-трудно се намира асортимент. Преди бяхме страна с развита рибна промишленост, но вече не сме такава. Вносът на рибата я оскъпява, отглеждането й в изкуствени водоизточници също. Докато месото успява да поддържа една добра цена, посочи проф. Байкова.
Употребата на алкохол се е увеличила с 9 литра годишно
През 2010 г. сме изпили по 23,6 литра, докато десетилетие по-късно всеки българин е гаврътнал средно 32,6 литра за година. Увеличението е най-сериозно при консумацията на бира – почти 10 литра (20 бири) на човек. Преди сме пили по 15,8 литра годишно, а сега 25 литра. „Бирата е достъпна -навсякъде може да се намери, а цената й е приемлива. Освен това е нискоалкохолна, не опиянява така лесно и може да се консумира в по-голямо количество. Социалните контакти протичат с консумация на бира“, посочи проф. Байкова. Тя все пак предупреди, че препоръчваното количество е 330 мл за дамите и 500 мл за мъжете.
При употребата на вино има спад – от 5,5 литра на човек годишно преди на 4,7 литра сега. Консумацията на ракия пък се е увеличила незначително – от 2 на 2,1 литра – т.е. със 100 грама или една голяма ракия за година.