Свидетели на пожара в Сенокос: Огънят тръгна от имота на тъст на полицай, предупредихме го, но той каза, че има вода бол
07 Август 2024 | 10:49
3 коментара
Общество
Благоевград
Нароченият за виновен 78-г. Л. Тасев-Солуно: Помислих, че с патрулката ще ме откарат в Спешното, защото се бях нагълтал с пушек, а те ме вкараха в ареста, бях готов да се самоубия…
Как се стигна до пожара на 1 август в село Сенокос, община Симитли, който изпепели 4 къщи и над 2200 дка земя? Как бе предизвикан огънят в махала Калайджийска? Защо бе посочен като виновник самотно живеещия стар ерген Любен Тасев-Солуно? Защо се лансира първоначалната версията, че 78-годишният мъж е варил буркани на огнището? Това, че в миналото е осъждан, прави ли го удобния заподозрян или изкупителна жертва? Защо се премълча, че пожарът е тръгнал от имота на тъст на полицай от 2 РУ – Благоевград, който работи в служба КОС? Отговорите на тези въпроси екип на „Струма“ потърси директно от потърпевшите, чиито имоти изгоряха.
Набеденият за пожара Любен Тасев: „На 1 август сутринта, като станах след 7 ч., видях пушек откъм къщата на съседа Иван. Отидох натам и виждам две купки, запалени със суха трева, а той облива с вода и ми вика: Не бой се, комши! Водата ми е в ръцете, а до него е жена му и тя ми повтаря същото. Той от години така прави. Като дойде, събира, чисти и пали израсналата трева, за да е чисто и хигиенично. Помолих да го изгаси, защото една искра ще пламне и ще стане пожар. Но той като каза, че има вода бол, се прибрах да закуся. Към 10-11 ч. свирна кола и дойдоха от Енергото, за да сменят жицата, която откак е сложена, не е сменяна и беше почти прегоряла. Едното момче почна да реже, а другият да сваля, а аз се въртя около тях да им помагам. Работиха до 14:15 ч. Помня, защото ме попитаха колко е часът, като приключиха. Казаха, че отиват към другите къщи и аз тръгнах да обядвам. Тъкмо си направих салатка и започнах да хапвам, гледам – отсреща пушек. Огънят се вдига високо. И тогава викнах високо:
Иване, какво правите бе, да не спите! Той нещо проговори и тогава жена му извика: „Не спим, идвай да помагаш!, а аз й отговорих: Как да дойда, като огънят идва към мен? Хукнах да изкарам колата, която беше отпред, а с другата кола минах през огъня. Имам един бидон с вода и започнах да лискам към пламъците. Сетих се, че кучето ми е вързано и че ще изгори в огъня. Вкарах го в една от колите. Аз продължавам да гася тук, а долу се бяха събрали толкова много хора – пожарна, полиция, горски, но никой не дойде при мене. По едно време получих схващане на мускулите на двата крака и тръгнах леко надолу. Видяха ме и ме сложиха в една гарирана кола. Стана ми лошо, защото съм се нагълтал с пушек, излязох от колата и им казах да викат Бърза помощ. Единият от полицията каза: Ти ще дойдеш с нас, и аз си помислих, че ще ме карат в Бърза помощ, а те ме откараха в ареста. Там започна моабет и по едно време един от полицаите вика: „Абе, бай Любене, какво ни въртиш? Огънят е дошъл от тебе. Оти не си признаеш?”. „Как така от мене ще дойде? Той е вървял отдолу към мен повече от половин час. Защо там не ми зададе този въпрос, а сега тука ми го задаваш?”. Добре, ама там имаше хора, които са го видели. Момчетата от Енергото, които се върнаха, като стана пожарът. Добре, че бяха те, иначе досега да са ме окошарили за пожара.
В полицията ми направиха обиск. Казах им да не прибързват, тъй като нямам една частица от прахта, където е от пожара. Още не бях им казал, че комшията е палил огън. Еми нека се спаси човекът! А мен ме вкараха в ареста на тия години. Вчера станах на 78 години. Ако знаех, че ще ме бутнат там, бях готов да се самоубия. Едва съм останал жив. Леглото във втората килия е на една ламарина. Няма дюшек, няма възглавница. Потърсих възглавница, полицаят ми вика: „Ти да не би да искаш нещо по-меко да ти дам!“. Помолих го за едно шише вода и той ми каза да си напълня от тоалетната. Казах му, че съм с много заболявания и през нощта ставам на тоалетна, а той ми отговори да чукам на вратата и дано ме чуе.
Цяла нощ не съм спал. Половин час е много да съм дремнал. Съмна се и никой не отваря. Лекарства не ми дадоха. А когато тръгнахме, ги помолих да си взема моите лекарства, за които съм броил 90 лв. и не трябва да ги прекъсвам. Докараха човек от Спешното, който ми измери кръвното. Гледа към полицаите, смее се и им вика: „Кръвното му е по-добро от на млад човек!”. А аз винаги съм с лекарство за кръвно. Казах, че краката ме болят, но тоя от Спешния център не ми даде никакво лекарство. После от полицията ми дадоха един аспирин и аналгин. Мене ме чакаха да умра, за да не се разкрие пожарът!”, разказа Любен Тасев и добави, че зетят на съседа му Иван, който горял тревите в двора си, е полицай във Второ РУ – Благоевград.
Кирил Праматаров се казва и работи в служба КОС. Затова ми се приписа пожарът, ама това не е редно. Бай Любен варил буркани! Аз огън не съм палил. Аз не казах, че те са палили сутринта първия огън. Исках да ги защитя. Аз разбрах, че искат мен да ме изкарат виновен, след като от полицията ми върнаха телефона и почнаха да ми звънят приятели да ме питат: „Може ли да си толкова прост, да вариш буркани?”. Други са си мислили, че съм изгорял, щом не си вдигам телефона, а аз съм бил в ареста”, добавя 78-годишният Любен Тасев.
При пожара е изгоряла зеленчуковата градина и овощни дървета. Признава, че му е най-жал за ябълките, които поливал с по една лейка сутрин и вечер, но сега дръвчетата са изсушени, а плодовете окапали.
„При комшията Иван от долната страна, където пламна пожарът, прекараха вода от Балкана и гасиха с широк маркуч. Зет му си дойде и заедно обливаха всичко. Тях не ги изгори нищо. Изгоряха 5 къщи. Две стари къщи отгоре при съседа Иван, който живее над мене. Друга къща до него и още една къща на журналист от София, който я реставрира. Данчо се казва. Навремето работеше във в. „Спорт“, завършва разказа си Любен Тасев, на когото местните викат Солуно
Това не му бил прякор, така се казвал баща му, и него така го знаели, пояснява Любен, който навремето работил в мината, а след това въртели кръчма в с. Брежани. Очаква истината да излезе наяве. Кураж му дал следователят, който идвал в неделя на оглед и видял, че огънят е тръгнал отдолу.
С огнената стихия се преборили и семейството на Маргарита и Иван, които от 20 години живеят в Англия. Прибрали се лятото на чист въздух в новата къща в с. Сенокос, която построили с част от спестените пари. В деня на пожара очаквали да се качат при тях семействата на дъщерята и сина с внуците
„На обяд прах на ръка, защото работиха от Енергото и бяха спрели тока. Излизам на терасата да простра и в момента, в който слагам първата щипка, чувам такъв писък, че все едно е умрял човек. Докато сложа втората щипка, отдолу извика женски глас: „Ване, Ване!”. Казах на моя Иван, който беше при мъжете от Енергото, да тичат надолу, че се запали. Изтичаха те надолу, а огънят толкова бързо пламна и пълзи към нас. Започнах да поливам с маркуча над къщата. Мъжът ми започна отдолу да гаси, но духаше силен вятър и отвсякъде пламна. Тогава хвърлих маркуча и викам на мъжа ми да спира и да бягаме. А той идва и плаче, че къщата гори. Взехме си чантите с телефоните и точно долу спряла пожарната. „Какво правите, бе хора, идвайте че горим!”, а те отговориха, че им казали, че не могат да се качат догоре. „Как да не може, горе е широко?”, казах им аз и те веднага тръгнаха с колата. Ако не бяха дошли, всичко щеше да изгори. Не само старите къщи, но и новата. По едно време гледам съседа Иванчо отдолу, който се подпрял на лопатката. Не може ли да каже, че горе има хора и ще изгорят?! Стоят си там и никой не се качи към нас. Първият, който се качи, беше Сашо, братовчедът на мъжа ми, чиято стара къща също изгоря. Другата къща, която е изгоря, е била някога килийно училище. Обитава я един битник. Ние идваме от Англия тук само за Нова година и през лятото. Ако не бяхме дошли, всичко щеше да изгори”, разказа Маргарита Иванова и допълва, че пожарът е тръгнал от съседа Иван Евтимов.
„Любчо отишъл първо в 8 ч. сутринта при съседа Иван, като видял пушека, и го попитал какво правят, ще изгорят гората… Мъжът ми му се обадил на Иван към 10:40 ч., защото видял пушек, но той не му вдигнал телефона. После спряло да дими, защото е загасено, и вече в 13:40 ч. пак е тръгнало. От двама съседи са предупредени!”, категорична е Марияна Иванова
Дъщеря й Камелия била в къщата си в Симитли, когато се обадил по телефона неин познат и казал: „Камелия, вие къде сте с брат ти? Майка ти и баща ти горят в Сенокос!”. Обърнах се към гората и видях пушека. Звъннах на майка, а тя ми вика: „Ками, горим!”. В този момент чух баща ми да казва, че покривът пада. Казах им да оставят всичко и да бягат, и тръгнах веднага към Сенокос. На разклона видях много хора. Мъжът ми се включи да помага, но мен не ме пуснаха. Заявих, че няма как да ме спрат, защото баща ми е горе. Като се качих, тук нямаше никого. Бяха само татко и бате Сашо, и майка, която дойде с мене. На идване по пътя с колата срещнах една пожарна да се връща. След 1 час започнаха да идват доброволци”, разказа Камелия, която също живее със семейството си в Англия и възнамерявали в деня на пожара да се качат в Сенокос с децата.
Ето какво разказа за пожара баща й Иван Лазаров: „Като видях пушека, звънях на комшията Иван Евтимов, но той не се обади. После ми върна отговора и му казах, че ме притеснява този пушек пред него. Успокои ме, че няма страшно, че почиства и полива с водата да не стане някоя беля. И след 5 минути пушекът изчезна. После дойдоха хората от Енергото да работят. Тъкмо обядвахме и пихме по една бира, пламна пожарът. Огънят идваше на Иван Евтимов от имота. Обадих се на телефона на съседа Валентин от горната махала да пуска водата по системата, която сме си изградили. Любен долу гасеше, аз също се опитах да гася и стана каквото стана. Всичко тръгна да гори. Съпругата ми започна да гаси, но дойдоха горските и я изгониха. Аз се скрих и останах да гася. Добре че жена ми казала на пожарникарите да дойдат да гасят. Двете стари къщи изгоряха, но успяха да спасят новата. Изгоряха 4 обитаеми къщи в махала Калайджийска. Изгоря къщата на дядо ми, в която съм се родил“, разказва 63-годишният Иван Лазаров и очите му се насълзяват
20 години е гурбетчия в Англия, където заминал по неволя. „Преди това бях миньор. Работих и в химически завод в Либия на хубава работа. Но нашата красавица Корнелия Нинова, избраницата на Иван Костов, оправи фирма „Техноимпекс“. Аз си държа на лявото, докато съм жив. Но тя ни съсипа. 13 г. трудов стаж замина и го няма никъде, и заради това не мога да се пенсионирам. От 2003 г. съм в Англия и там е нормална държава и всичко се отчита. Започнах работа в строителството, отворих и своя фирма. Парите ми от гурбета са в къщата в Сенокос. За тук ми е мило, тук съм израснал и правих сметка през август догодина да се връщам. Напълних един бус с инструменти и ги докарах да оправям покрива на къщата, защото миналата есен го вдигна ураганът. Но сега всички инструменти за 10 000 лв. изгоряха в пожара. За мен е човешка небрежност. Но не мога да кажа точно кой го е запалил. Но да се пуска слухът, че 78-годишният Любен Тасев го е запалил, не е справедливо“, категоричен е Иван Лазаров.
Изгоряла е къщата, в която е преминало детството на строителния бизнесмен Мартин Христов. Тук си е играл със своята братовчедка Камелия и пази свидни спомени. Като разбрал, че в махала Калайджийска гори, тръгнал с колата за Сенокос, но не го пуснали нагоре към старата му къща, защото било опасно.
„Всичко изгоря. А строителството на нова къща е невъзможно. Тук дори няма път”, заяви Мартин Христов. Добавя, че пожарът е причинен от човешка грешка, каквито са 90% от всички пожари в България. Въпреки бедствието и материалните загуби, хората са доволни, че няма пострадали и жертви. Благодарни са на всички, които се включиха в потушаването на огнената стихия в Сенокос – пожарникари, горски, военни, доброволци. /Струма бг
Как се стигна до пожара на 1 август в село Сенокос, община Симитли, който изпепели 4 къщи и над 2200 дка земя? Как бе предизвикан огънят в махала Калайджийска? Защо бе посочен като виновник самотно живеещия стар ерген Любен Тасев-Солуно? Защо се лансира първоначалната версията, че 78-годишният мъж е варил буркани на огнището? Това, че в миналото е осъждан, прави ли го удобния заподозрян или изкупителна жертва? Защо се премълча, че пожарът е тръгнал от имота на тъст на полицай от 2 РУ – Благоевград, който работи в служба КОС? Отговорите на тези въпроси екип на „Струма“ потърси директно от потърпевшите, чиито имоти изгоряха.
Набеденият за пожара Любен Тасев: „На 1 август сутринта, като станах след 7 ч., видях пушек откъм къщата на съседа Иван. Отидох натам и виждам две купки, запалени със суха трева, а той облива с вода и ми вика: Не бой се, комши! Водата ми е в ръцете, а до него е жена му и тя ми повтаря същото. Той от години така прави. Като дойде, събира, чисти и пали израсналата трева, за да е чисто и хигиенично. Помолих да го изгаси, защото една искра ще пламне и ще стане пожар. Но той като каза, че има вода бол, се прибрах да закуся. Към 10-11 ч. свирна кола и дойдоха от Енергото, за да сменят жицата, която откак е сложена, не е сменяна и беше почти прегоряла. Едното момче почна да реже, а другият да сваля, а аз се въртя около тях да им помагам. Работиха до 14:15 ч. Помня, защото ме попитаха колко е часът, като приключиха. Казаха, че отиват към другите къщи и аз тръгнах да обядвам. Тъкмо си направих салатка и започнах да хапвам, гледам – отсреща пушек. Огънят се вдига високо. И тогава викнах високо:
Иване, какво правите бе, да не спите! Той нещо проговори и тогава жена му извика: „Не спим, идвай да помагаш!, а аз й отговорих: Как да дойда, като огънят идва към мен? Хукнах да изкарам колата, която беше отпред, а с другата кола минах през огъня. Имам един бидон с вода и започнах да лискам към пламъците. Сетих се, че кучето ми е вързано и че ще изгори в огъня. Вкарах го в една от колите. Аз продължавам да гася тук, а долу се бяха събрали толкова много хора – пожарна, полиция, горски, но никой не дойде при мене. По едно време получих схващане на мускулите на двата крака и тръгнах леко надолу. Видяха ме и ме сложиха в една гарирана кола. Стана ми лошо, защото съм се нагълтал с пушек, излязох от колата и им казах да викат Бърза помощ. Единият от полицията каза: Ти ще дойдеш с нас, и аз си помислих, че ще ме карат в Бърза помощ, а те ме откараха в ареста. Там започна моабет и по едно време един от полицаите вика: „Абе, бай Любене, какво ни въртиш? Огънят е дошъл от тебе. Оти не си признаеш?”. „Как така от мене ще дойде? Той е вървял отдолу към мен повече от половин час. Защо там не ми зададе този въпрос, а сега тука ми го задаваш?”. Добре, ама там имаше хора, които са го видели. Момчетата от Енергото, които се върнаха, като стана пожарът. Добре, че бяха те, иначе досега да са ме окошарили за пожара.
В полицията ми направиха обиск. Казах им да не прибързват, тъй като нямам една частица от прахта, където е от пожара. Още не бях им казал, че комшията е палил огън. Еми нека се спаси човекът! А мен ме вкараха в ареста на тия години. Вчера станах на 78 години. Ако знаех, че ще ме бутнат там, бях готов да се самоубия. Едва съм останал жив. Леглото във втората килия е на една ламарина. Няма дюшек, няма възглавница. Потърсих възглавница, полицаят ми вика: „Ти да не би да искаш нещо по-меко да ти дам!“. Помолих го за едно шише вода и той ми каза да си напълня от тоалетната. Казах му, че съм с много заболявания и през нощта ставам на тоалетна, а той ми отговори да чукам на вратата и дано ме чуе.
Цяла нощ не съм спал. Половин час е много да съм дремнал. Съмна се и никой не отваря. Лекарства не ми дадоха. А когато тръгнахме, ги помолих да си взема моите лекарства, за които съм броил 90 лв. и не трябва да ги прекъсвам. Докараха човек от Спешното, който ми измери кръвното. Гледа към полицаите, смее се и им вика: „Кръвното му е по-добро от на млад човек!”. А аз винаги съм с лекарство за кръвно. Казах, че краката ме болят, но тоя от Спешния център не ми даде никакво лекарство. После от полицията ми дадоха един аспирин и аналгин. Мене ме чакаха да умра, за да не се разкрие пожарът!”, разказа Любен Тасев и добави, че зетят на съседа му Иван, който горял тревите в двора си, е полицай във Второ РУ – Благоевград.
Кирил Праматаров се казва и работи в служба КОС. Затова ми се приписа пожарът, ама това не е редно. Бай Любен варил буркани! Аз огън не съм палил. Аз не казах, че те са палили сутринта първия огън. Исках да ги защитя. Аз разбрах, че искат мен да ме изкарат виновен, след като от полицията ми върнаха телефона и почнаха да ми звънят приятели да ме питат: „Може ли да си толкова прост, да вариш буркани?”. Други са си мислили, че съм изгорял, щом не си вдигам телефона, а аз съм бил в ареста”, добавя 78-годишният Любен Тасев.
При пожара е изгоряла зеленчуковата градина и овощни дървета. Признава, че му е най-жал за ябълките, които поливал с по една лейка сутрин и вечер, но сега дръвчетата са изсушени, а плодовете окапали.
„При комшията Иван от долната страна, където пламна пожарът, прекараха вода от Балкана и гасиха с широк маркуч. Зет му си дойде и заедно обливаха всичко. Тях не ги изгори нищо. Изгоряха 5 къщи. Две стари къщи отгоре при съседа Иван, който живее над мене. Друга къща до него и още една къща на журналист от София, който я реставрира. Данчо се казва. Навремето работеше във в. „Спорт“, завършва разказа си Любен Тасев, на когото местните викат Солуно
Това не му бил прякор, така се казвал баща му, и него така го знаели, пояснява Любен, който навремето работил в мината, а след това въртели кръчма в с. Брежани. Очаква истината да излезе наяве. Кураж му дал следователят, който идвал в неделя на оглед и видял, че огънят е тръгнал отдолу.
С огнената стихия се преборили и семейството на Маргарита и Иван, които от 20 години живеят в Англия. Прибрали се лятото на чист въздух в новата къща в с. Сенокос, която построили с част от спестените пари. В деня на пожара очаквали да се качат при тях семействата на дъщерята и сина с внуците
„На обяд прах на ръка, защото работиха от Енергото и бяха спрели тока. Излизам на терасата да простра и в момента, в който слагам първата щипка, чувам такъв писък, че все едно е умрял човек. Докато сложа втората щипка, отдолу извика женски глас: „Ване, Ване!”. Казах на моя Иван, който беше при мъжете от Енергото, да тичат надолу, че се запали. Изтичаха те надолу, а огънят толкова бързо пламна и пълзи към нас. Започнах да поливам с маркуча над къщата. Мъжът ми започна отдолу да гаси, но духаше силен вятър и отвсякъде пламна. Тогава хвърлих маркуча и викам на мъжа ми да спира и да бягаме. А той идва и плаче, че къщата гори. Взехме си чантите с телефоните и точно долу спряла пожарната. „Какво правите, бе хора, идвайте че горим!”, а те отговориха, че им казали, че не могат да се качат догоре. „Как да не може, горе е широко?”, казах им аз и те веднага тръгнаха с колата. Ако не бяха дошли, всичко щеше да изгори. Не само старите къщи, но и новата. По едно време гледам съседа Иванчо отдолу, който се подпрял на лопатката. Не може ли да каже, че горе има хора и ще изгорят?! Стоят си там и никой не се качи към нас. Първият, който се качи, беше Сашо, братовчедът на мъжа ми, чиято стара къща също изгоря. Другата къща, която е изгоря, е била някога килийно училище. Обитава я един битник. Ние идваме от Англия тук само за Нова година и през лятото. Ако не бяхме дошли, всичко щеше да изгори”, разказа Маргарита Иванова и допълва, че пожарът е тръгнал от съседа Иван Евтимов.
„Любчо отишъл първо в 8 ч. сутринта при съседа Иван, като видял пушека, и го попитал какво правят, ще изгорят гората… Мъжът ми му се обадил на Иван към 10:40 ч., защото видял пушек, но той не му вдигнал телефона. После спряло да дими, защото е загасено, и вече в 13:40 ч. пак е тръгнало. От двама съседи са предупредени!”, категорична е Марияна Иванова
Дъщеря й Камелия била в къщата си в Симитли, когато се обадил по телефона неин познат и казал: „Камелия, вие къде сте с брат ти? Майка ти и баща ти горят в Сенокос!”. Обърнах се към гората и видях пушека. Звъннах на майка, а тя ми вика: „Ками, горим!”. В този момент чух баща ми да казва, че покривът пада. Казах им да оставят всичко и да бягат, и тръгнах веднага към Сенокос. На разклона видях много хора. Мъжът ми се включи да помага, но мен не ме пуснаха. Заявих, че няма как да ме спрат, защото баща ми е горе. Като се качих, тук нямаше никого. Бяха само татко и бате Сашо, и майка, която дойде с мене. На идване по пътя с колата срещнах една пожарна да се връща. След 1 час започнаха да идват доброволци”, разказа Камелия, която също живее със семейството си в Англия и възнамерявали в деня на пожара да се качат в Сенокос с децата.
Ето какво разказа за пожара баща й Иван Лазаров: „Като видях пушека, звънях на комшията Иван Евтимов, но той не се обади. После ми върна отговора и му казах, че ме притеснява този пушек пред него. Успокои ме, че няма страшно, че почиства и полива с водата да не стане някоя беля. И след 5 минути пушекът изчезна. После дойдоха хората от Енергото да работят. Тъкмо обядвахме и пихме по една бира, пламна пожарът. Огънят идваше на Иван Евтимов от имота. Обадих се на телефона на съседа Валентин от горната махала да пуска водата по системата, която сме си изградили. Любен долу гасеше, аз също се опитах да гася и стана каквото стана. Всичко тръгна да гори. Съпругата ми започна да гаси, но дойдоха горските и я изгониха. Аз се скрих и останах да гася. Добре че жена ми казала на пожарникарите да дойдат да гасят. Двете стари къщи изгоряха, но успяха да спасят новата. Изгоряха 4 обитаеми къщи в махала Калайджийска. Изгоря къщата на дядо ми, в която съм се родил“, разказва 63-годишният Иван Лазаров и очите му се насълзяват
20 години е гурбетчия в Англия, където заминал по неволя. „Преди това бях миньор. Работих и в химически завод в Либия на хубава работа. Но нашата красавица Корнелия Нинова, избраницата на Иван Костов, оправи фирма „Техноимпекс“. Аз си държа на лявото, докато съм жив. Но тя ни съсипа. 13 г. трудов стаж замина и го няма никъде, и заради това не мога да се пенсионирам. От 2003 г. съм в Англия и там е нормална държава и всичко се отчита. Започнах работа в строителството, отворих и своя фирма. Парите ми от гурбета са в къщата в Сенокос. За тук ми е мило, тук съм израснал и правих сметка през август догодина да се връщам. Напълних един бус с инструменти и ги докарах да оправям покрива на къщата, защото миналата есен го вдигна ураганът. Но сега всички инструменти за 10 000 лв. изгоряха в пожара. За мен е човешка небрежност. Но не мога да кажа точно кой го е запалил. Но да се пуска слухът, че 78-годишният Любен Тасев го е запалил, не е справедливо“, категоричен е Иван Лазаров.
Изгоряла е къщата, в която е преминало детството на строителния бизнесмен Мартин Христов. Тук си е играл със своята братовчедка Камелия и пази свидни спомени. Като разбрал, че в махала Калайджийска гори, тръгнал с колата за Сенокос, но не го пуснали нагоре към старата му къща, защото било опасно.
„Всичко изгоря. А строителството на нова къща е невъзможно. Тук дори няма път”, заяви Мартин Христов. Добавя, че пожарът е причинен от човешка грешка, каквито са 90% от всички пожари в България. Въпреки бедствието и материалните загуби, хората са доволни, че няма пострадали и жертви. Благодарни са на всички, които се включиха в потушаването на огнената стихия в Сенокос – пожарникари, горски, военни, доброволци. /Струма бг
Добавени коментари
Не е добре публикува:
07 Август 2024 | 15:40
Като са виновни да поемат отговорност,а не да топят и унижават, да подлагат на мъки и страдания невинен човек! Милиционерски прийоми от комунизЪма!
ПИТАНКА публикува:
07 Август 2024 | 15:14
Ама зет им къкво е виновен като пенсионерите не слушат никой, правят си каквото искат.. Виш че са искали да натопят невинният човек и са си траели е друг въпрос..
! публикува:
07 Август 2024 | 14:19
Дисциплинарно уволнение на Кирил Праматарски !!