„Сурва”- традиция с вековна история в югозападна България
Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.
Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.
В Югозападна България, "Сурва" е традиция създадена от незабравими времена, традиция предадена от поколение на поколение. В Благоевградска област традиционно "Сурва" се провежда на първият ден от новата година.
Разлог е българският град, съхранил и предал най-добре българските традиции и културно наследство.Това е първата община, която бе удостоена с наградата „Пазител на традициите 2013".
Тя представи и филма „Кукерите в Разлог. История, мит и легенди”. Чрез множество архивни кадри от национални и международни участия на разложките кукери филмът разказва историята на човека, допринесъл най-много за кукерската традиция – бай Благо Татарски.Пазителят и живият символ на кукерската традиция в Разлог бай Благо Татарски, който разказва истории, предадени от неговия баща и дядо.
За първи път бай Благо се облича като чауш (кукер) като дете - през далечната 1936 г. а желанието си да бъде такъв наследява от своя баща. Въпреки гоненията на полицията, въпреки забраните, кукерската традиция оцелява и се предава през поколенията. Бай Благо Татарски е първи чауш през 1947 и 1948 г. и до днес пази звънци и чанове от 1907 г. Това е и годината, през която за първи път старците от Разлог излизат на „Старчевата”, облечени с кожи, маски и звънци. Първият известен пръв чауш в Разлог е бил дядо Коле Дункин "Табалин".
Характерен типаж на "Старчевата" са хора облечени в фолклорни носии като моми, ергени и чауши, хора които са облечени в кожи от кози и задължително носят звънци.
Втората по ред община която е запазила и предава от поколение на поколение традицията "Сурва" е община Симитли. За юбилейния десети фестивал бе издадена и книгата "Симитлия - древната земя на кукерите", която събира в кориците си историята на вековната кукерска традиция в община Симитли.
Освен "Сурвa" на 1-ви януари, община Симитли организира фестивал на маскарадните игри "Симитлия-древната земя на кукерите" на градския стадион, който се провежда всяка втора събота на януари месец от новата година. Кметът на община Симитли има намерение кукерския фестивал да стане международен, както в община Разлог.
Третата поред община която запазва и предава традицията "Сурва" е Благоевград.
В община Благоевград, както и в другите населени места в Пиринско се чества празника сурва на 1-ят ден от новата година. Преди около 35-40 години в благоевградския квартал "Струмско" се провеждал кукерски фестивал, но било за кратко . В момента община Благоевград от 5-6 години организира кукерски фестивал , който се провежда първата събота от новата година. За разлика от общините Разлог и Симитли , община Благоевград по никакъв начин не допринася за това да се запазва и предава традицията сурва.
Сурвакарите от благоевградския квартал "Струмско", са една от най популярните сурвакарски групи в България, които взимат участие и печелят първи награди почти във всички фестивали на страната . Характерно за групата е , че са с едни от най- хубавите кукерски костюми и оригинални автентични носии за старци и бабички.
Освен тези три общини, Разлог, Симитли и Благоевград традицията "Сурва" се провежда активно и в общините Банско, Гоце Делчев и Петрич.
Подготовката за традиционния празник протича целогодишно. Най скъпото удоволствие са кожите с дълъг косъм, от които се изработват кукерси костюм (чауши). Подготовката за един кукерски костюм започва от отглеждане или закопуване на дългокосмести кози за кожите. За да съхранят кожите няколко години се преработва в специални ателиета. В Областта има три ателиета за преработка, в град Банско, Разлог и благоевградското село Покровник . След преработката на кожите идва най съществената част, ушиването на кукерския костюм и изработване на маска. Цената на един хубав кукерски костюм е от 5 000 до 15 000 лева. Най -красивите и скъпи кукерски костюми могат да се видят в благоевградска сурвакарска група от квартал "Струмско". Освен кукерските костюми , сурвакарите изработват и ушиват носии по примера на стари модели съхранени и запазени от векове.
Основен музикален инструмент за традиционния празник "Сурва" е тъпан, зурна и гайда.
Неизбежна част от традицията сурва са звънци (чанове,тунчове) и клопки (тюмбелеци, клапатари). Около 30- 40 дни преди "Сурва", сурвакарите от различните населени места започват да дрънкат звънци (чанове), обикаляйки с тях по улиците.Този ритуал се изпълнява в знак на това, че наближава празника "Сурва".
Поверието за "Сурва" гласи, че Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, носят страшни маски и звънци (чанове), за да изгонят злите духове, а хората се сурвакат със дренова сурвачка за здраве и берекет.