Студент от Добринище завършил ЮЗУ пребори рака благодарение на университета и мотивацията да учи

Въпреки коварната болест студентът Николай Пумпалов от Добринище завърши с отличен успех. 

„Мотивираха ме университета, евро-денс хитовете на 90-те и бойните спортове,,

Той казва за себе си още, че през 90-те, сред своето поколение се отличавал с буйния си характер.  
Занимавал се активно с бойни спортове, като преминал през школата на един от най-добрите бивши барети на България - Благой Милев.

 Ето по-подробно какво написа той на своята страница във фейсбук:

Здравейте, приятели!
За мен днес е един много специален ден. От една страна днес получих диплома
по случай завършването на моето висше образование, а от друга страна, че 
победих в една дългогодишна битка, битка с една коварна болест- наречена 
рак.
Постоянно мечтаех за този момент и ето, че този момент настъпи. Мисълта 
за този момент винаги ме крепеше през годините и ми даваше сила да 
продължа. Още в самото начало преди 6 г., когато бях приет да уча след един 
медицински преглед чух диагнозата рак. За мен това бе съкрушителна новина. 
Мислех си:“ Защо точно на мен се случи? Защо точно сега? Защо точно на 
старта?
Много от лекарите ми казваха да се откажа да уча и да си живея живота, 
защото с тази диагноза обикновено те знаят как завършват нещата, но аз не се 
отказах, а напротив-това за мен се превърна в мисия. Мисия да завърша на 
всяка цена.
И така след три месеца посъбрах малко сила и реших да отида в
университета. Малко бях изтървал нещата и трябваше да наваксам.
За мен лично университета и особено катедра География, екология и опазване на околната среда се превърнаха в мой 
втори дом. Тук срещнах преподаватели, които ми дадоха една свръх мотивация, 
която всъщност беше и ключа към успеха. За една такава болест трябва 
постоянна мотивация за да поддържа имунната система на човек силна и да
може да се бори с тази коварна болест.
Затова сега искам да изкажа моята благодарност към тези хора.
Благодаря на доц. д-р Лидия Сакелариева, която е един прекрасен човек и 
преподавател. Като мой курсов ръководител, в четвъртия семестър и споделих 
за моето състояние и я направих съпричастна на моята съдба. Трябваше да 
споделя с някой, поне на един човек за да има кой да ми вярва сега в този 
момент, защото бях сигурен, че ще успея и сега в този момент той ще се радва 
заедно с мен.
Благодаря на доц. д-р. Емилия Варадинова, също един страхотен човек, 
преподавател и професионалист в своята област. Поне аз не познавам по-добър
от нея. Тя бе човекът, който още в първи курс ме представи в катедрата като 
работещ в системата на МОСВ, в национален парк Пирин и по този начин тя
постави началото на моята мотивация, защото винаги трябваше да съм
подготвен и да съм на ниво.
Благодаря на доц. д-р Константин Тюфекчиев. Също един голям 
специалист, който много уважавам. Благодаря на доц. д-р Красимир Стоянов, на 
доц. д-р Пенка Кастрева, на доц. д-р Мишо Михайлов, на доц. д-р Бойко Колев, 
на доц. д-р Атанас Чапкънов от катедра химия, с който имам незабравими 
спомени.
Благодаря на д-р Веселина Далгъчева, най младия преподавател от 
катедрата. Един преподавател с голям потенциал. Пожелавам и много успехи за в бъдеще. Благодаря на д-р Надежда Николова, на д-р Александър Пулев на д-р 
Мирослав Иванов. Всичките тези хора са едни уникални преподаватели с 
индивидуални и иновативни подходи на преподаване. Преподаватели знаещи, 
можещи и даващи всичко от себе си за образованието и за науката.
Най-големия процент за моята мотивация се дължи на тях. Без тях може би 
нямаше да успея!
Благодаря им от сърце!
Другите много силни мотивации за мен бяха евро денс хитовете на 90-те и 
бойните спортове, с които се занимавах в миналото. Постоянно се връщах в 90-те, когато ми бяха най-силните 
години.
Имах доста трудни моменти през тези години -лъчетерапии, две операции 
като първата операция беше много тежка и доста ме срина психически. За 
малко да се откажа. Бях 50 на 50, но не спирах да мисля за днешния ден, и този 
ден ми даваше сила винаги да продължа. След това втора операция, 
химиотерапии 12 курса и затова не винаги можех да използвам целия си 
потенциал, за което се извинявам, ако някой път сте очаквали повече от мене.
Много пъти като учех за изпити, някъде точно по средата спирах и 
започвах да чета медицина и пак лекции и пак медицина. Подсъзнанието 
непрекъснато те кара да го правиш. Постоянно бях раздвоен. Имаше случаи,
когато имахме онлайн изпити или тестове и се включвах от болниците.
Изобщо не съжалявам, че това нещо се случи точно на мен. Напротив това 
ми промени мирогледа като цяло - към живота, към хората, към природата и 
ме направи още по- силен.

Всичкото това го пазех в тайна до този момент и се бях зарекъл, ако успея,
днес да го кажа официално на церемонията в университета. Да бъда пример, да дам мотивация 
на по-младите. И ето това се случи.
Затова сега на по-младите колеги и на бъдещите студенти искам да кажа едно 
много важно нещо:
Ако имате силата да направите или да се докажете в едно нещо, не се 
колебайте, а го направете. Винаги има смисъл и си заслужава.
Аз имах силата и го направих, и повярвайте ми чуството е неописуемо. В 
момента ще ми се пръсне сърцето от адреналин и ако има останала жива клетка 
от тази болест в мен, в този момент тя просто ще се изпари.
Горд съм, че завърших не къде да е, а точно тук в ЮЗУ Неофит Рилски и
благодаря за което на доц. Иванка Сакарева. Тя ме убеди да уча в ЮЗУ Неофит 
Рилски и не съжалявам. 
Използвам момента и да благодаря и на моят кум проф. Любомир Пенев, 
който през тези годините бе моят финансов гарант за лечението ми.
Не на последно място искам да благодаря за духовната подкрепа на моето прекрасно семейство, което беше неотлъчно до мен. Съпругата ми, двете ми  деца, моите родители, сестра ми и зет ми. Благодаря, че вие сте моето семейство! 
И още веднъж казвам:
Животът е една борба. Борете се, не се отказвайте и вярвайте в себе си.
Не спирайте да учите и да надграждате знания. Съветвам ви да учите тук, 
защото тук в ЮЗУ Неофит Рилски има МОТИВАЦИЯ!
С малко разочарование съм от организацията днес на церемонията, че не ми бе 
дадена тази възможност да го кажа официално. Просто исках да го чуят младите 
там, че за успеха трябва да се бориш!
Пожелавам на всички само здраве!
Защото когато човек е здрав, нещата се постигат много по лесно!
Благодаря Ви!