Стряскащо: Расте броят на първокласниците, за които българският не е майчин език

Стремително расте броят на първокласниците, за които българският не е майчин език.

През тази учебна година това се отнася за всяко трето дете у нас, обяви министърът на образованието Красимир Вълчев.

Според тези данни от 60 000 първолаци, около 20 000 трудно или почти не говорят български. За сравнение през 2017 г.

броят на децата с друг майчин език различен от българския, е бил под една четвърт от общия брой първолаци.

Невладеенето на български език е основна причина за отпадане от образователната система. Въпреки действащия механизъм за обхват на учениците, през миналата година от училище са отпаднали 5000 деца.
105 са първокласниците в 75-о основно училище „Тодор Каблешков“ в столичния квартал „Факултета“.  За 100% от тях обаче майчиният език не е български. Как се справят учителите там провери bTV.

Елена Иванчева е учител в 75-о основно училище „Тодор Каблешков“ от 23 години. Сега е доволна от учениците си, но в началото срещала трудности с тях.

„Имаше деца, които не знаеха български и беше трудно. Не пишат домашни, родителите рядко се сещат да проверят в чантата, че детето трябва да си научи уроците за следващия ден“, обясни Елена Иванчева.
Учителите тук не крият, че в началото на учебната година усилията им са насочени предимно в това да говорят с учениците си на един език.

„Тези, които са предпочитали вкъщи да говорят на майчин език – естествено с тях повече трябва да се работи, защото те разполагат с малко по-ограничен речник и не винаги успяват да разберат това, което им казва учителят“, каза зам.-директорът Галина Димова.

Неразбирането на български често е причина децата да отпаднат от училище.

Ето защо действащият от две години механизъм за обхват на децата в образователната система е насочен и към предучилищното образование, за да може децата от детската градина плавно да преминават в първи клас.

Голяма част от децата в една от детските градини постъпват там без да знаят нито дума на български.

„Повечето деца, да не казвам почти всички 90% не знаеха български език. Нямаха никакви навици, нито към тоалетна, нито към обслужване, дори някои се страхуваха от горещата вода, защото в къщите нямат“, разказа учителката Гергана Жекова.

„Понякога се налага преводач, който да превежда на техния език, за да могат да разберат какво да направят, какви документи да донесат“, заяви директорът Катя Вълева.

От образователното министерство обясняха, че се борят с неграмотността като осигуряват допълнителни часове по български език.

Чрез механизма за обхват тази година са записани нови 9000 ученици за първи път в системата на образованието, като сред тях има и 16 и 17-годишни.