Страсбург осъди България за смъртта на Чората

Българската държава отново бе осъдена от Съда в Страсбург за полицейско насилие и неадекватното му разследване, съобщи Правен свят.

Този път решението на Съда в Страсбург е по скандалния случай от 2005 г., когато петима полицаи от Благоевград пребиха до смърт Ангел Димитров-Чората, предварително закопчан с белезници, съборен на земята, ритан и удрян до смърт.

След продължителен процес у нас с променлив резултат, през юни 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) стигна до заключението, че петимата полицаи са невинни.

В днешното си решение по делото "Димитров и други срещу България" Европейският съд по правата на човека в Страсбург обаче обяви, че в случая българската държава е нарушила чл. 2 от ЕКПЧ – право на живот и чл. 3 – забрана за нехуманно и унизително отношение. Решението по този пункт е взето със шест наедин гласа. Съдът не приема, че има самостоятелно нарушение на чл. 6§1 (право на справедлив процес), доколкото това е част от нарушенията по чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ.

Жалбата е подадена на 5 декември 2011 г. от четирима роднини на Ангел Димитров. Това са двамата му родители, синът му Райчо, роден през 2000 г. и жената, с която живял на съпружески начала. Държавата ще плати общо 50 000 евро обезщетение на четиримата и близо 35 000 лева за разноски.

Ангел Димитров почина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград по време на полицейската операция "Респект", разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Делото три пъти стига до ВКС. Първоначално майор Мирослав Писов бе осъден на 19 години лишаване от свобода, а капитан Иво Иванов, старши лейтенант Борис Механджийски и сержантите Георги Калинков и Янко Граховски на по 18 години. Присъдите бяха неколкократно намалявани, докато най-накрая ВКС не ги оправда.

Интересни са аргументите на съда, с които той обявява, че няма нарушение на изискването за безпристрастност на съда заради публичните изявления на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и на министър-председателя Бойко Борисов, направени през август 2009 г. По същото време, малко след като Военно-апелативния съд произнесе тежки присъди на полицаите в Благоевград е организиран протестен митинг срещу присъдите, на който присъстват над хиляда души, сред които и много полицаи. Горе-долу по същото време Цветанов се среща с роднините на петима офицери, както и с началника на Областната дирекция на вътрешните работи в Благоевград, и дава интервю, в което казва, че полицаите са изпълнявали задълженията си по задание и съответно на закона, те не са извършили убийство. Министърът изразява убеденост, че по-горният съд ще "подходи [по делото] по-задълбочено" и ще "анализира абсолютно всички факти и обстоятелства, така че [делото] ще има наистина справедливо разрешаване". Горе-долу по същото време премиерът Борисов  заяви пред медиите, че присъдите на полицаите ще бъдат отменени и призовава Върховния касационен съд да вземе "правилното решение".

Според ЕСПЧ, макар че тези изявления на вътрешния министър и премиера не са приемливи, в същото време обаче няма достатъчно доказателства, че те са повлияли на съда, защото и след това съдилищата по това дело са произнасяли разнопосочни решения, включително и потвърждаване на осъдителните присъди. Разнопосочните решения на съдилищата са достатъчна индикация, че реално тези изказвания на Борисов и Цветанов не са имали ефект върху съдилищата.

От друга страна обаче, ЕСПЧ коментира критично изявленията на Борисов и Цветанов, като казва, че подобни изказвания на публични фигури в организирана кампания създават впечатлението, че и двамата са правили опит да насочват решенията на съдилищата и с това не са оказали дължимото уважение към съдебния състав. Техните критики обаче очевидно не са били достатъчни, за да повлияят на съда, ако се съди от разнопосочните решения, приема ЕСПЧ.

Същевременно обаче, основната критика на ЕСПЧ във връзка с констатираното нарушение на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията, е към решението на Върховния касационен съд от юни 2011 г., с което полицаите бяха оправдани. Евросъдът приема, че върховните съдии са излезли извън обичайната си роля, като са преразгледали фактите, установени от първоинстанционния и въззивния съд, и са го направили по един много ограничен начин, фокусирайки се единствено върху медицинските доказателства за причината за смъртта, като част от медицинските доказетелства не са включени в анализа. В същото време, върховните съдии напълно са пренебрегнали множеството доказателства за физическо насилие и ясни опити в първоначалните етапи на разследването да се изкривят медицинските доказателства.