Стотици се стекоха да минат под масата в храм Свети вмчк. Димитър в Струмско
03 Май 2024 | 14:25
0 коментара
Общество
Благоевград
Стотици струмчани се стекоха към храма в квартала, след като дъжда спря. Млади и стари, майки и деца с вяра и надежда се редят на опашка, чак до отвън да могат да се поклонят пред разпятието на Христа и да минат "под масата". След което отец Павел ги мироса за здраве и късмет. В тези празнични дни се усеща как хората наистина имат нужда да вярват и да се уповават на религията , защото живеем в трудни времена, а именно вярата ни е запазила като народ и истински хора през векове назад!
Защо обаче минаваме "под масата" на Разпети петък?
Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са погрешни и са плод на суеверие, но битуват трайно сред хората. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов и има съвсем друго християнско тълкуване за събитията на Разпети петък. Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa, с каквато е било завит след свалянето от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ. Вярващите целуват последователно Христовото тяло извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята.
След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и грехът на човечеството. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Духовникът ни дава цвете за благословение и ни утешава, че само още малко гробът ще остане празен, защото Христос ще Възкръсне. Цветето занасяме вкъщи и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден. Това е истинското значение на "минаването под масата". Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед. На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях - "Плачът на Богородица", е молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. С Плащаницата после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
Църковната служба довечера почва от 19 часа.
пиринскохрамдъждаспирането
Защо обаче минаваме "под масата" на Разпети петък?
Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са погрешни и са плод на суеверие, но битуват трайно сред хората. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов и има съвсем друго християнско тълкуване за събитията на Разпети петък. Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa, с каквато е било завит след свалянето от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ. Вярващите целуват последователно Христовото тяло извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята.
След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и грехът на човечеството. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Духовникът ни дава цвете за благословение и ни утешава, че само още малко гробът ще остане празен, защото Христос ще Възкръсне. Цветето занасяме вкъщи и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден. Това е истинското значение на "минаването под масата". Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед. На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях - "Плачът на Богородица", е молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. С Плащаницата после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
Църковната служба довечера почва от 19 часа.
пиринскохрамдъждаспирането