Стотици хиляди българи са без документ за самоличност

Стотици хиляди български граждани живеят у нас без документ за самоличност. Това установи проучване на Националната застъпническа кампания по проект "Невидимите, които виждаме“.

Първоначално идеята е била да се помогне на бременни жени без документи за самоличност, които са извън системата. "Започвайки с младите майки да изследваме проблема, се оказа всъщност, че той е много по-голям", коментира пред БНР(link is external) експертът Люба Батенбергска от Фонда за превенция на престъпността "Инициатива за гражданска активност“. Организацията е поискала от МВР справка по Закона за достъп до обществена информация, от която станало ясно, че 123 000 души към март миналата година са без валидна лична карта. "Поискахме отново данни към 1 декември и броят на гражданите без валидна лична карта вече беше 150 000. Тоест, почти 30 000 повече за 9 месеца", добави Батенбергска.

По нейни думи проблемът е започнал през 2012 г. с промените в Изборния кодекс, които да ограничат изборния туризъм. "Имаше общини, в които преди местните избори се регистрираха 10-20-50 човека на един адрес. Заради това народните представители приеха изискване всеки гражданин да доказва адреса, на който живее, с документ за собственост или договор за наем. Въведе се и ограничение колко човека могат да живеят на един адрес, като за един човек трябва да има 10 кв. м жилищна площ", обясни експерът.

Най-честият проблем пред издаването на личен документ е, че адресът липсва в т.нар. класификатор на постоянните и настоящи адреси. "Ако вашият имот е извън този класификатор, вие не можете да получите документ за самоличност", посочи Батенбергска. Освен това има много собственици на къщи, които са загубили документа си собственост. Хората, които живеят под наем, също се е сблъскват с проблема да докажат своето жителство, тъй като собствениците не искат да декларират доходите си и съответно не издадат договор за наем. 

Общинските комисии по регистрация пък нямат необходимия статут за трайно решаване на проблема. "Те отиват, правят констатация и така. Проблемът е, че в Закона за гражданските документи на тези комисии не са им предвидени конкретни правомощия. А от констатацията нищо не следва", изтъкна Люба Батенбергска.