Стобските пирамиди - природен феномен
Вкаменените легенди Стобските пирамиди са природен феномен, разположени над едноименното село на община Кочериново с.Стоб, на 2 километра южно от пътя Кочериново – Рила - Рилски манастир.
Стобските землени пирамиди са уникална природна забележителност, преди 50 години - през 1964 г. са обявени за защитен природен обект. Самите пирамиди са разделени на три групи, характеризиращи се с различен цвят - бледожълто, червеникаво, кафяво някои от тях достигат до височина 8-12 метра. Образувалите се от изветрянето и рушенето на пластовете фигури са наричани от хората с различни имена-Кулите, Чуките, Самодивските комини, Братята, Зъберите и др.
До тях се достига по път, започващ от паркинга до черквата "Свети Великомъченик Прокопи". Той свършва при първата беседка, след което преминава в тясна пътека. По протежението й са поставени пейки, има и две укрития при дъжд. Първите пирамиди са отдясно, те са бледожълти на цвят. Преобладават шапките-камъни, крепящи се "на магия" върху тесни и дълги основи. След първата група пътеката, която парапет отделя от пропастта, следва втората-червено-кафявата. Тя също е отдясно и се характеризира с каменни шапки, но по-големи. Има и отвесни стени, нещо като правените от мокър пясък замъци, само, че вкаменени. Характерни за тази група са двата шеметни каньона, пътеката покрай тях е толкова тясна, че на някои се налага да лазят. Следва най-високата част на пирамидите, там свършва и пътеката. Следва гребен, по който няма как да преминеш. Третата група е разположена и от двете страни на хълма. Отляво се виждат дълги пирамиди, почти кафяви, като сталагмити, а отдясно няколко фигури, нещо като духове, самостоятелни, както и такива, хванати ръка за ръка.
"Летенето" по гребена кара посетителите на пирамидите да изпитват еуфория. За това свидетелстват графитите, надраскани по дъските на навеса под пирамидите. Това е стобската "стена на плача". На тях четем откровения като: "Отново изкачихме пирамидите-този път без зор. Пак ще се върнем!", "Весето, Теди и Бети добраха се до тук ни живи, ни умрели", някои си Елито, Йото и Ицак "бяха на върха на 16.6.2013". Освен десетките изписани имена има и един призив: "Ходете на театър хора...!".
Съществуват няколко легенди за Стобските пирамиди. Най-популярна е тази за вкаменената сватба или "Сватовете". Някога от село Колибите за Стоб вървяла сватбена процесия, където трябвало да се извърши венчавката. На път за черквата най-напред вървели кумът и булката, след тях младоженецът и кумата, следвали сватовете и останалите участници в сватбената церемония. И понеже традицията повелявала младите да се видят едва след сватбата, всички вървели и се чудели каква ли невяста водят със себе си, тъй като тя била забулена. За нещастие подухнал ветрец, наречен "ладовник", който повдигнал плътното червено було на булката. Открилото й се лице било толкова нежно и красиво, че кумът от умиление понечил да я целуне. И сватбата била до тук. Заради нечуваната дързост на кума, Бог вкаменил цялата процесия. Днес те могат да се видят на хълма източно от централните пирамиди, който носи името "Момена". С времето процесията все повече и повече се губи, останали са четири единични фигури и една групова.
Втората легенда е за една невъзможна любов между красив турчин и българка. Въпреки обичта си и двамата знаели, че няма как да се оженят. Защото родителите им нямало да позволят някой от тях да си смени вярата. Един ден девойката, който според някои са казвала Елисавена, се качила на горе на хълма и от кулата на най-високото място се хвърлила в пропастта. Днес има няколко фигури, които всеки оприличава на девойката, превърнала се в бяла пирамида.
Близо до днешното село Стоб някога съществувал град, който се наричал Стоби, над който имало римска крепост - Стобион. Древният град бил ограден с крепостна стена, вратите й са били при съседното село Пороминово. "Името му идва от "парамоне", което означава пазители на крепостните порти", обяснява екскурзоводът Бояна Василева. Горе на хълма имало наблюдателна кула, която окончателно рухнала при големия трус от април 1904 година. Упадъкът на селището започва някъде към края на турското робство, предполага, се че епидемия от чума е унищожила голяма част от населението.
Костантин Иречек открива между сегашното Стоб и град Рила останки от зидове от древен град. Те за съжаление са унищожени в периода 1932-1933 година, когато с римските камъни се чакълира насипа на теснолинейката за Рилския манастир.
За самия град има една легенда за подземния град или, един вид "Ъндърграунд".
По време нашествието на османлиите, от които местните се отбранявали дълго, просто един ден изчезнали. Предвидливо, докато се отбранявали, се копаело скривалище под земята в района на днешните дерета "Тупано" и "Тупанчето". Влизайки в Стоби турците не открили нито един човек. Просто се били изпарили. Нощем обаче чували биенето на тъпан, някъде под земята поробените се готвели за бунт, марширували под ритъма на тъпана. Под земята имали всичко - вода, храна, добитък, но османлиите не могли да открият входовете на скривалището. В напуснатото село останала само една сляпа възрастна жена. Оставили я, защото нямало как да издаде входа на укритията. Османлиите дълго я държали без вода, лъжейки я, че е страшна суша и няма откъде на налеят вода. Питали я как да намерят кладенец. Омаломощената старица им дала ценен съвет. Турците хванали едно магаре и в продължение на седмица не му давали вода, след което го пуснали. То спряло пред входа на подземията, където започнало до рови с крак, надушвайки подземните кладенци на укрилите се. Укритията били разрушени, така се образували двете дерета на големия и малък тъпан.
Интересна е и легендата за черквата "Свети Прокопи". В началото на османското нашествие тя се намирала на хълма, по който се отива към пирамидите. Звънът от камбаната й отеквал и се носел из цялата околност. Чували я и бейовете, които живеели долу в ниското. Дразнейки се от камбанения звън, който идвал сякаш от небето, турците сринали черквата. След време тя била построена на днешното място. В източната й стена е вграден каменният кръст от старата черква. На мястото на старата е издигнат един 5-метров дървен кръст./Божидар Стоилов