Стефановден е!

Стефановден (27 декември) е един от четирите църковни празника през годината, честван от рекорден брой именници. По данни на Националния статистически институт (НСИ) повод да се поклонят пред иконата на светеца, а и да почерпят роднини и приятели, имат 232 456 българи.

Не само кръстените на него (като Стефан/а/ка, Венцислав/а, Стоил/а, Цанк/а/о, Таня, Стамен/а, Станимир/а и др.) обаче трябва да знаят, че иконите на светеца защитават дома от вражески сили. Миряните вярват, че молитвите към този небесен ходатай помагат за изцеление на всякакви душевни и телесните болести. Счита се, че архидяконът измолва здраве от небесата при изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи. Тъй като той е бил убит с камъни заради вярата си в Христа, се знае още, че пази от инциденти и вражески сили.

Относно значението на името, то най-разпространената теория гласи, че е гръцко (стефанос), което означава „венец“. Но при невероятното откриване гробницата на светията там е имало плоча с надпис „келил“. Това име на арамейски също значи „венец“ или „корона“.

А сега се пригответе за сериозни почерпки, защото не е за вярване колко много имена празнуват днес.

Повод за почерпка имат всички с имената Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойка, Стойчо, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон и Шона.

Житие

В сряда цялата Христова църква отбелязва паметта на архидякона и първомъченик Свети Стефан. Въпреки гоненията в онези дни все повече хора в Палестина започнали да вярват в разпнатия на Голгота и възкръснал Иисус. Те живели в обособени общности и техните житейски потребности трябвало да се осигуряват. Както в тази връзка пише Евангелист Лука: "...апостолите пък свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.“(Деяния,4:33-35)

Избор

Заети с проповядването на слово Божие, апостолите решили да не взимат на себе си грижите за домакинските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан.

Желязната църква Свети Стефан в Цариград е била катедрала на Българската екзархия през 1898-1913 г.,

Той дотолкова се прочул със своята честност, справедливост и безкористност, че дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това вбесило членовете на синедриона. Те влезли в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че хулел Бога и Мойсеевия закон. Намерили се и лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Диспут

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твърдоглави и необрязани по сърце и уши - извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, чиито предатели и убийци станахте вие!"

Екзекуция

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. Те всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него.

Господи, не им вменявай този грях!

А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.

Пресветата Дева

Според преданието самата Пресвета Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците, но нищо не се докоснало до него, защото Господ го пазел. На втората нощ прочутият иерусалимски законоучител Гамалиил изпратил мъже да вземат незабелязано тялото на първомъченика, отнесъл го в своето село, наречено Кафаргамала, по името на своя собственик, тоест "селото на Гамалиил" - то се намирало близо до Йерусалим.

Тук Гамалиил извършил честно погребение на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещерата на своя гроб. Тaм били пoгрeбaни пo-къcнo caмият Гaмaлиил cъc cинa cи Aвив и Никoдим.

Покойник сочи мощите му

Зa мяcтoтo, където cвeтитe мoщи ce нaмирaли, пoлучил oткрoвeниe йeруcaлимcкият прeзвитeр Лукиaн през 415 г. Нему се явил самият Гамалиил от Оня свят. С иносказателен сън той му подсказал де е тялото на св. Стефан. Мoщитe му нaй-нaпрeд били прeнeceни в Йeруcaлим, a пo-къcнo - в Цaригрaд. Оттам те се разпръснали по целия християнски свят.Телеграф