Стефан Апостолов за ценностите, спорта, честната игра и новата му отговорност - политиката

Аз съм Стефан Апостолов, за повечето… просто Стефчо. Завършил съм Езикова гимназия “Акад. Людмил Стоянов“ с френски и английски език, магистър по финанси съм. Международен футболен съдия съм и управител на фирма „Снапкар“. Женен съм, с едно дете, което донесе голямото щастие в семейството ни само преди няколко месеца.

·         Г-н Апостолов, вие сте успешен футболен съдия, от малък се сблъсквате  с трудностите на терена и предизвикателството за справедливото  съдийство.  Защо влизате в политиката? Вие ли избрахте политиката или тя вас?

С политиката се намерихме взаимно, като че ли. Будната ми младежка съвест винаги ме е карала да се интересувам от случващото се около мен и да имам гражданско мнение по всеки въпрос- било то политически, било то ежедневен. Казвам намерихме се взаимно, защото не съм търсил подкрепа на партия аз, за да стана депутат, те потърсиха мен.

·         Имате ли ясна визия за нуждите и проблемите на хората в Симитли?

Този въпрос не е постоянна величина. Нуждите на хората не са еднакви постоянно. Когато някакъв проблем е решен, веднага след него може да се появи нов, което прави работата ми по-трудна - да съм постоянно информиран от хората за всичко, което ги вълнува. Но хубавото е, че аз живея тук и всеки може да ме намери, да каже от какво има нужда, а аз да се опитам да помогна с каквото мога. Казвам да се опитам, понеже не всеки проблем е решим и хората го знаят.

·         Не се ли чувствате в сянката на известния ви баща, кмета на община Симитли, и какво дължите на него ?

Сигурен съм, че злите езици винаги ще казват, че, ако не е баща ми, аз нищо не мога да постигна и не съм постигнал. Не смятам, че е така, защото не баща ми учеше за мен, не баща ми свиреше мачовете за мен когато бях на 16 години и работех като футболен съдия. Да, той е мой баща и винаги ме е подкрепял, но не смятам, че съм в нечия сянка. Да, той е известен, той е добър управник, аз съм негов син, но аз имам качества, смятам достойни, които ме правят отделна, самостоятелна личност. Тук искам отбележа - и моят дядо Стефан Командов беше много позната личност в Симитли. Някой да е чувал - баща ми да е бил в неговата сянка? Той беше също голям авторитет като баща ми и все още се споменава с добро сред хората. Не бива да свързваме винаги всичко с роднинските ни връзки. Всеки е самостоятелна личност.

На баща си дължа на първо място, че ме е създал, че ме е кръстил на дядо ми, който беше голям човек, че ме научи да бъда честен, да държа на думата си, възпитал ме е така, че да пропусна пороците на съвремието, да уважавам семейството си.

·         Приоритетите ви в живота и политиката…

Семейството винаги е било на първо място. Затова избрах да се оженя, да създам дете и да съхранявам семейните ценности. Смятам, че един от основните ми приоритети е да се развивам, защото човек се учи докато е жив. Няма начин да си в застой и някой да чува твоята дума. Смятам, че трябва да живеем в реалността, а не в миналото. Основен мой приоритет в политиката е да се боря ин-витро процедурите да станат безплатни или поне за семействата с доходи до 2 000 лева. Ще държа помощта да не бъде само за една процедура. Ако не се получава, държавата безапелационно да плаща докато не се получи. Моят приоритет е „Повече деца за България“. За мен най-важното нещо в този живот е поколението, което ще ни продължи и ще промени Родината. В тази връзка - всички пари, които бях събрал с мои съмишленици и приятели за предизборна кампания дарихме на хора от Община Симитли с репродуктивни проблеми. Няма нужда от концерти. Когато хората усетят моята кауза, концерт и пропаганда не им е нужна, според мен. На думи всички сме силни, надявам се ако стана депутат, всички да видят, че и дела съществуват. Аз като депутат ще дарявам по-голямата част от заплата си за благотворителност, за добри дела- това мога да обещая твърдо. Независимо дали това ще са църкви, хора в нужда… Това е моята кауза - да помагаме на хората, защото властта ни е дадена от хората и трябва депутатът да работи за тези хора. Това е приоритет, който ще е основна нишка в моята работа като депутат.

·         Разходих се в Симитли и трябва да ви кажа, че хората, с които разговарях, казват "нашия Стефчо ", така както казват за баща ви „нашия Поли“ как се гради такова име?

Явно имам добър учител. Момчетата се стараят да приличат на бащите си. Примерът, който е даден от баща ми - най- малкото да поздравявам хората по улицата, да бъда човечен с тях, да направиш мил жест за човек в нужда. Едно човешко „Добър ден“ кара хората да те уважават. Максимата ми е: “Ако можеш помогни, ако не можеш недей да пречиш“. Това създава може би популярността ми сред хората, ако въобще човешкото отношение може да се нарича популярност.

·         Как ще коментирате една болезнена тема за България - бягството на младите хора от държавата? И как според вас можем да ги задържим тук?

Темата е много обширна. За да остават младите тук трябва да се промени първо образователната система. Според мен, трябва да бъде въведено дуалното обучение, с което да се дава възможност за усвояване на професионални умения чрез работа. Така всички ще могат да показват своите възможности тук и ще бъдат оценявани. Младите могат да бъдат задържани тук с такива промени. Трябва да се вслушваме в гласа на младите, за да може, когато е чут нашия глас и идея, те да бъдат превръщани в политики. Така те биха останали тук, защото в днешно време креативността и разумът на младостта в България ще отвори много врати напред.

·         Обижда ли ви това, че хората не вярват на младите, наричайки ги неподготвени за голямата политика и големите игри?

Кой казва това, че младите са неподготвени? Това биха казали само хора със закостенели разбирания и тези, които са сграбчили властта и… дано не бъда груб, но тези хора не искат да изпуснат кокала. Обиждам се, защо не се вярва на младите. Всеки има достойнство и всеки един от нас, дори и да не е достатъчно подготвен, ако му бъде даден шанс да опита, може да се научи бързо.

·         Защо трябва да гласувам за Стефан Апостолов? Кои са добродетелите ви и какви са амбициите ви за благото на  хората и държавата?

Аз не говоря празни приказки, не давам обещания, които никога няма да изпълня, не се крия и си държа на думата. Аз съм за социалната политика. Стефан Апостолов ще бъде гласът на младите и е за това да бъде чут техния глас на „високо“. Стефан Апостолов е с намерения да бъде променено статуквото и лицата в парламента да бъдат сменени. Стефан Апостолов е човекът, чрез който гласът Ви ще бъде чут.

Амбицията и самокритичността ми приемам за добродетел. Това, че чувам мнението на хората също. Надявам се и хората да го приемат по този начин.

·         Знаете ли какво показва числото 22 -вашия номер в бюлетина № 11?

Не знам, но знам, че 22 е последният номер в бюлетината. Знам, че не рядко последните стават първи. Искрено се надявам община Симитли да има свой представител в народното събрание, който да брани интересите на хората, на младите и онеправданите от високата трибуна на парламента. Аз съм с изострено чувство за справедливост и смятам, че това е нещото, което ще ми помага в работата. Не понасям фалша, лицемерието и лъжата. Държа на думата си, така съм дисциплиниран и когато поема ангажимент, то думата ми е закон. За съжаление хората вече се наслушаха на празни обещания и трудно вярват на политиците. Знам, че никого не съм излъгал и няма да излъжа и в работата си в политиката. Благодаря на всички, които ме номинираха, които ме спират по улицата, за да кажат, че ми вярват. Амбициран съм и заради тях да се боря. Заради всички, които припознават в мен техния човек в парламента.