Стара Кресна не губи вяра, че ще възкреси вековната си църква

Едно богоугодно дело чака своите дарители, които да помогнат за реализирането му. Бавно върви набирането на средства за възкресяването на вековната църква в село Стара Кресна в нейния автентичен вид. Инициативата на община Кресна е от 25 март 2016 година, когато бе открита и банкова сметка. Но кампанията не върви според очакванията. Парите са кът и не стигат да започне строеж.

Жители на кресненското село не губят надеждата си да възкресят храма и руините да останат само спомен. Ще са необходими стотици хиляди левове за градежа, светата обител ще е на площ поне от 100 квадратни метра. Затова ще се търси помощ от митрополит Серафим, от Светия синод и от държавата. Преди повече от 90 години е вдигнат малък параклис до опожарената църква, но и той е в окаяно състояние. Миряните искат истинска църква, тъй като сега на практика са без молитвен дом.

Светата обител е изградена през 1856 г. на мястото, където е имало няколко оброчища и два малки параклиса. През 1866 година в трема на храма завърналият се от Русия Спас Харизанов открива взаимно училище. Църквата е опожарена през 1878-1879 година при погрома на Креснеско-Разложкото въстание и е възстановена три години по-късно. Отново е запалена и изпепелена през октомври 1912 година по време на Балканската война от отстъпващите османски войници. След войната близо до нея е построен малък параклис, който служи за храм и днес, а вековната църква е в руини.

През юни 2006 година тогавашният Неврокопски митрополит Натанаил /б.а.-починал през 2013 г./ дарява първата вноска от 2000 лева по сметката на църковното настоятелство на Стара Кресна за укрепване на църквата. „Това е мечта на нашите предци и на нас. Но ще е трудно, ще трябват доста пари. Старата църква е на площ от 350 квадратни метра“, казват местните жители.

Преди изграждането на храма селото има само няколко оброчища и два малки параклиса – един в Предарската махала и „Свети Петър“ в Кресненския пролом. Църквата е вдигната в ниската източна част на Ридо, в северозападната част на селището. До храма са селските гробища. Днес от него са запазени само части от стените, които са каменна зидария.

На южната страна има полувкопан трем, също с два входа. Изградена е от камък, хоросан и дървени греди с големи каменни блокове по ъглите. Прозорци има само от южната страна. Подът е покрит с печени тухли, а в стените има вградени гърнета за акустика.

Жителите на селището се молят някога да бъде възкресен старият храм. За това настояват и многото туристи, които идват тук. Най-многобройни са през пролетта и лятото, тъй като наблизо има лагер на клуб по рафтинг. Посетителите в него почти винаги искат да разгледат църковните руини и да запалят свещ в малкия параклис. Действащият храм също се нуждае от ремонт, има течове, влага, може да се увредят иконите. Някои от тях са много стари, преместени са тук от опожарената църква.

Според архиерейският наместник на Сандански – Георги Танчев, някогашният храм  е уникален. Всеки мирянин усеща магичното излъчване на мястото, покоят, мирът, сякаш времето е спряло. Но с набраните до момента средства не може да се направи нищо за възкресяването му, тъй като са оцелели само няколко стени от каменната зидария.

Вярата, че чудеса са случват, крепи местните хора. Които не спират да се молят на Бог и Света Богородица за малко чудо – да се намерят добри миряни, които да подкрепят каузата им за възкресяването на голямата църква, която повече от век е в руини.