Среден успех „Добър” /4.05/ са изкарали зрелостниците в Пиринско на матурите по БЕЛ! Само двама изкараха изпита в Крупник
Среден успех от „добър” /4.05/ са изкарали зрелостници от Пиринско на матурата по български език и литература. Припомняме, че миналата година средният успех за областта от задължителното за всички дванадесетокласници ДЗИ по БЕЛ бе 4.22. По отношение на сегашните матури през май от МОН констатираха, че постигнатият среден брой точки е съизмерим с миналогодишния и средната оценка по български език и литература на национално ниво е 4,06.
От общо 2594 явили се на изпита по БЕЛ, 268 ученици са изкарали двойки, 687 „Среден”, 747 „Добър”, 677 „Мн. добър” и отличните оценки са 215.
Че резултатите ще са по-ниски от миналогодишните това прогнозира още преди да излезе статистика дългогодишен учител и оценител на изпитните работи по БЕЛ. Тя разясни, че има промяна в условието на една от задачите, на което обаче зрелостниците не обърнали внимание и съответно загубили точки. Конкретно става въпрос за задача 38, изискваща от учениците да прочетат приложения откъс от творбата „Писмо“ и в свитъка за свободните отговори да запишат с цитати от текста два примера (с по един стих), които се отнасят до усещането на героя за безизходица.
„Ето точно това ограничение – с по един стих, е новото в условието на задачата и затрудни децата. Още повече, че даденият откъс от творбата не е оформен в стихове, а върви като цял текст“, разясни специалистът и констатира, че на 20 проверени изпитни работи при 19 се е натъкнала на грешки при въпросната задача 38. Или от 20 зрелостници само един се е съобразил с условието и е съумял да даде два примера само с по един стих.
В интервю за вестник „Струма“ през месец април главният учител по български език и литература на НХГ и оценител Илонка Белева пък обърна специално внимание на зрелостниците върху последната задача 41 – за създаване на есе или интерпретативно съчинение. Тогава тя акцентира на факта, че голяма част от учениците приписвали дословно текста или го преразказвали по най-елементарен начин, мислейки, че просто като видят нещо написано, оценителите ще дадат точки. „Не е така! Първо, преписаният текст изобщо не е собствен текст. Второ, преразказът не е вид текст, който те трябва да създават. Ако е направен грамотен преразказ, евентуално биха могли да получат някакви точки за езикова култура, но обикновено преразказите не са и грамотни.
41-ва задача действително е най-трудната. Неслучайно от общо 100 точки, 30, или почти една трета, се дават за нея”, анализира Илонка Белева и изрично предупреди зрелостниците да не се опитват да заблудят оценителите с преписан текст. Специалистът призна и че нееднократно е споделяла мнение и впечатления, че задачата, свързана със създаване на резюме, е една от трудно работещите на държавния зрелостен изпит. Причината е, че текстовете, които се определят, за да се резюмират, са принципно кратки, но обикновено са научни – с много конкретна информация, терминология, и за учениците е много трудно да синтезират, да обработят информацията и да я въведат с нов текст.
"Много малко от тях се справят. Повечето преписват частично текста, което показва, че те не осмислят и не обработват информацията. Затова обикновено на резюмето губят точки“, коментира Илонка Белева. Очевидно мнението на МОН се припокрива с това на учителката.
Според заместник-министър Таня Михайлова повече зрелостници са изкарали среден или добър резултат, като основно предизвикателство пред тях е разбирането на текст, извличането на информация от него, както и създаването на авторски текст.
Добрата новина е, че редица училища в областта трайно затвърждават високото ниво на подготовката на учениците си, а някои „бележат сериозно израстване“. За поредна година най-добре на матурата по БЕЛ, а и като цяло на двете ДЗИ-та са се представили зрелостниците на Езиковата гимназия, благоевградската и гоцеделчевската математическа гимназия СУ „Братя Каназиреви“ – Разлог, Профилирана гимназия „П. Яворов“ – Петрич, Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев“ – Благоевград, СУ „Св.св.Кирил и Методий“ – Белица, Националната хуманитарна гимназия, СУ „Христо Ботев“ – Вълкосел, СУ „Никола Вапцаров“ – Петрич. Чувствително повишение на резултатите има в разложката професионална гимназия „Никола Стойчев“, където миналата година средният успех по ДЗИ-то по БЕЛ бе 4.09, и съответно 20 място в областта /от 48 училища /, а сега с резултат от 4.28 РПГ е на 10-а позиция. Възход се наблюдава и в успеваемостта на зрелостниците на СУ „Св. Пайсий Хилендарски“ в Абланица /което е едно от шестте иновативни училища в областта/. С постигнатия среден успех” 4.45 от двете ДЗИ-та училището в Абланица се изкачва до 7-мо място в областта в сравнение с миналогодишната 22-ра позиция и резултат 4.09.
Наред с българския език и литературата се е понижил и средният успех от матурата по география и икономика – от 3.80 м.г. на 3.55 сега, по история и цивилизация от 4.49 на 4.18, немски език – 5.62 на 5.31. Драстичен спад от 5.46 на 4.77 регистрира средният успех от ДЗИ-то по английски език. Както е известно, матурата по този предмет предизвика сериозно напрежение и родители, и зрелостници заляха МОН с жалби за сбъркани въпроси, двусмислия, множество грешки в изпитния вариант и дори имаше искане въпросното ДЗИ да бъде преповторено. Така или иначе от МОН не удовлетвориха това желание, нито пък признаха, че нещо е сбъркано. Според просветното министерство вината била у учениците, тъй като са избрали точно английския за втора матура.
Статистиката на областно ниво показва, че от 499 зрелостници, явили се на ДЗИ-то, 10 имат двойки, 31 – тройки, 126 – четворки, 229 – мн. добър, и 108 отличен.
Повишение на средния успех от 5.07 м.г на 5.29 има при ДЗИ-то по математика, предпочетоно за втора матура от 121 зрелостници в областта.
Резултатът от изпита по химия и опазване на околната среда, на който са се явили 25 ученици, пък се е повишил от 5.18 на 5.80, а по френски език /с 12 зрелостници/ от 5.04 на 5.15.
Данните показват и че за ДЗИ-тата по БЕЛ и останалите общообразователни предмети оценките „Слаб” /2/са 443, или със 108 повече от миналата година, броят на оценките „Среден” /3/ е 1014, на „Добър” /4/ – 1312, на „Мн. Добър” /5/ -1150. Отличните оценки /над 5.50/ са 548, или точно с 296 по-малко от миналата година.
Общо 14 изпитни работи, и то само по три предмета, са оценени с максималния брой от 100 т. Седем от тях са по математика /3 в ПМГ „Акад. С. П. Корольов“, 2 в ПМГ „Яне Сандански“, по една в СУ „Братя Каназиреви“ – Разлог и СУ “Христо Ботев“ – Вълкосел/, 2 по химия – в Математическата гимназия в Благоевград и 5 по биология /2 в ПГ “П. Яворов” – Петрич и 3 в гоцеделчевската Математическа гимназия/.
На фона на слабите оценки „са регистрирани“ и 57 зрелостници с двойки и на двете матури. 12 от тях са от училището в Крупник, 9 от Благоевградската професионална гимназия, 4 от СУ – Якоруда, по трима от Профилирана гимназия „Яне Сандански“ и Професионалната техническа гимназия – Сандански, ПГИТ и ПГМЕТ – Петрич.
Оказа се и че в СУ „Св.св.Кирил и Методий” в Крупник от 22-ма зрелостници само двама са успели да се справят с матурите.
„Страшно сме разочаровани. От 17 явили се никой не можа да изкара на матурата по география. Излезе, че тези, които са на самостоятелна форма, се справиха по-добре от уж идващите на училище. Направо не знам с „какви очи“ ще застана пред началника и колегите директори на септемврийското съвещание”, призна чистосърдечно директорът на училището Венцислав Кълбов. Той подчерта, че колективът правил всичко възможно да образова и подготви учениците. Учителите специално им давали да решат изпитни тестове от предходните години, преподавали съвестно материала, класните ръководители веднага се обаждали, ако някой не дойде на училище и ходели да го издирват в дома му.
„Истината е, че учениците не са мотивирани и нямат желание да учат, а ние няма как с фуния да им наливаме знания. Тези, които искат и са мотивирани, след 7 клас отиват да учат в Благоевград“, каза В. Кълбов. Той коментира и че с оглед на резултатите е възложил на зам. директора да направи анализ каква е била успеваемостта на настоящите зрелостници като седмокласници на НВО-то преди 5 години. „Какво да кажа, имам чувството, че след 7 клас реализираме основно социална дейност”, каза с тъга ръководителят на учебното заведение.в.Струма