Спомени от соца: Триъгълникът на смъртта: Грудово-Елхово-Звездец

Имаше години, когато гимназистите трепереха месеци преди да получат т.нар. повиквателно, за да разберат къде са разпределени да отбият задължителната си военна служба. Кръвта на 18-годишните се смразяваше при мисълта, че могат да попаднат в така наречения Триъгълник на смъртта – полковете в Елхово, Грудово (днешен Средец) и Звездец, където са „кашиците“. Тогава да те разпределят войник там е било чисто наказание. Там службата е била най-сурова. В този район на страната са били струпани най-големите поделения по охраната на турската граница, а службата най-тежка и най-дълга.Отдалечено от големите градове особено от столицата. Близко е до границата с Турция член на НАТО, а България тогава членува в противниковия военен блок – Варшавския договор. Светът е на прага на война. А „Триъгълникът на смъртта“ е най-близо до нея. Затова там се е поддържала висока степен на бойна готовност, постоянно учения и тревоги, стрелби, наряди, работа, строга дисциплина и малко отпуски за войниците.

По правило в трите поделения са изпращани предимно млади, жадни за успешна военна кариера офицери. Друга голяма част от военнослужещите на срочна и свръхсрочна служба, които са се провинили в други казарми в страната, наказателно са изпращани в някое от трите поделения.

Терминът добива широка популярност в Българската народна армия през 1970-те и 1980-те години, когато много от командирите заплашват наборните войници с командироване в „Триъгълника на смъртта“. Така терминът се превръща в нарицателно име за тежка военна служба за военнослужещите – наборните войници, сержантите и офицерите които никога не са служили в някоя от трите казарми.


По правило в трите поделения са изпращани предимно млади, жадни за успешна военна кариера офицери

Грудово е бил един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. През годините на социализма се превръща в своеобразен военен град, а пък e било и престижно да се омъжиш за български офицер. Много от по-възрастните днес са служили в поделенията на тогавашната Българска народна армия БНА и с носталгия си спомнят за отминалите години. А и има защо.

Когато и последната кубинка напуска градчето, започва и голямото рушене. Преди десетина години четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. Циганите само това и чакат. Въоръжени с чукове, кирки и лостове започват да разрушават бившите казарми и военни блокове. Керемидите и тухлите се сортират и товарят на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци, натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Най-възмутителното обаче било, когато циганите започнали да изнасят одеялата от поделението, а в същото време в местната болница нямало с какво да се завиеш. Кубинките, шинелите и другите дрехи нарочно били късани и пробивани, за да могат да се бракуват, защото тази процедура е къде-къде по-лесна. А и нали сме страшно „богата“ държава, че може да си позволим да унищожаваме. Мургавите дори започнали да си покриват бараките с завивки с надпис МО, споделят местните. А те помнят. В болшинството си са пенсионирани или съкратени военни.


Най-възмутителното обаче било, когато циганите започнали да изнасят одеялата от поделението, а в същото време в местната болница нямало с какво да се завиеш

Най-възрастните и до днес си спомнят как в местността Градока през 1950 г. започва строежът на поделение. То трябва да ни пази денонощно от врага. Бившето Грудово е на 30-ина километра от границата с Турция. Малко повече пък е разстоянието до браздата с Гърция. Все страни, които до 1989 г. се считаха за врагове на България. Именно за това и в този регион са дислоцирани най-много военни поделения. Полкът е трябвало да издържи 4 часа на вражеска атака. Освен в Грудово много войска е имало и в Елхово, Звездец, Болярово.

След като казармата е готова и се стичат военни от цялата страна, започва строежът на жилища за семействата. Вдигат се десетина масивни блока на няколко метра от портала. Всяка година е по време на клетва е имало по 3-4 хил войници строени на площада, който не е можел да ги побере.. Хората пък, които са идвали на клетвите е нямало къде да отсядат и са ги настанявали по къщите на хората. Гарнизонът е наброявал 3700 души, а местните са се сработвали добре с военните. Днес от всичко това е останал само споменът на хората, които трудно се примиряват с днешната действителност, а тя е умопомрачителна.


Всяка година е по време на клетва е имало по 3-4 хил войници строени на площада, който не е можел да ги побере

Всичко е изоставено на произвола на съдбата. Поделенията са закрити, хангарите с техниката са опразнени, военното имущество е бракувано и унищожено, за да не може да се използва. За сградите споменахме вече.

Армията не се интересува от имотите си. Общината не прави нищо, защото не е собственик, полицията не прави нищо, защото няма подаден сигнал или оплакване и …така. А циганите, като виждат, че няма противодействие, за няколко месеца опоскват всичко.

Положението в Звездец не се различава съществено от тукашното. Напротив, дори е по-зле. Селцето от военно се е превърнало изцяло в циганско. Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на славната някога наша армия. Там вражески войник не е стъпвал, но разрухата наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус.


Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на славната някога наша армия

Единствено в Елхово нещата са малко по-добре. Там днес е съсредоточен центъра на Гранична полиция. Разрухата, която не липсва и там, като че ли не е толкова очебийна.

И все пак в годините на социализма в Елхово е имало над 20 000 жители, голяма част от които семейства на военни от цялата страна, изпратени да служат в полка, смятан за тежката артилерия на българската армия. След като България стана член на НАТО, поделението е закрито. Остават само старите Гранични войски, вече преобразувани в Регионална дирекция “Гранична полиция”. Жителите на градчето пък намаляват наполовина, а десетки военни блокове оттогава стоят празни.

Източник: socbg.com