Спират парите за реклама в радиа и телевизии без обществена поръчка! За три години са дадени 25 млн. лв

Мораториумът ще действа, докато не се постигне консенсус и приемлив модел

Мораториум върху договорите за купуване на ефирно време от телевизии и радиа без обществена поръчка е наложило правителството, съобщи за в. “24 часа” вицепремиерът Томислав Дончев. Списък с нови договори за излъчване на рекламни клипове е замразен, каза той.

Решението е взето заради обвинения, че с купуването на ефирно време с европейски пари и без търг или конкурс властта си купува медиен комфорт.

За всяка оперативна програма управляващите органи са длъжни да осигурят публичност и прозрачност, за което имат заделени средства.

 

За една част от тези пари - рекламни кампании, изработване на проспекти, брошури, кръгли маси и други прояви, се правят обществени поръчки. За купуването на програмно време от телевизии и радиа - не.

Така е според стария и все още действащ Закон за обществените поръчки, който

постановява, че

не са обект на

обществени

поръчки

придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време.

По него за предишния програмен период от 2007 до 2013 г. в телевизиите и радиата са влезли 43 млн. лв. Това правило, дошло от евродиректива, предизвиква от години напрежение сред печатни и електронни медии. А и сред депутати.

И според вече приетия от парламента нов закон, който влиза в сила от 15 април, тези правила се запазват.

В глава “Изключение” на новия закон те са в два текста. Според единиязаконът

не се прилага

при поръчки за

закупуване на

програмно време

или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги. Според втория текст законът не се прилага при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания за аудиовизуални медийни услуги или радиоуслуги.

 

 

 

 

 

 

За пореден път депутатът Гроздан Караджов, който е и предишен шеф на транспортната комисия в парламента, обясни във вторник пред “24 часа” тезата си, че едно министерство може да сключи договор директно с трите големи телевизии, а те да не публикуват за него критични репортажи. Властта е преписала евродирективата, има смисъл и той е в това, че когато някой иска да генерира идея за себе си, ще избере най-талантливия, каза той. Но в български условия се купува медийно спокойствие, смята Караджов.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че логиката на ЕК да не се правят обществени поръчки за купуване на ефирно време е, че радио- и телевизионните оператори минават през сериозни процедури за лицензиране.

Пазарът на

услугата

предоставяне на

ефирно време е

много ограничен

и затова не се правят поръчки. Правилото е залегнало и в нова евродиректива и е еднакво за целия пазар на ЕС.

 

Дончев казва, че темата за европарите и телевизиите и радиата е влязла отново в оборот покрай завихрилата се политическа истерия при приемането на новия Закон за обществените поръчки.

Вицепремиерът

настоява за

обществен дебат,

на който всеки да

си каже тезата Телевизиите да кажат властта купува ли си медиен комфорт, поиска Дончев. “Няма да има нови договори, докато не се постигне консенсус”, отсече той.

Ако някое министерство, което е управляващ орган на оперативна програма, иска да рекламира сега, може да прави поръчки за кръгли маси, за рекламни материали.

Нито една от трите големи телевизии - БНТ, Би Ти Ви и Нова тв, не поиска да коментира. Според тях още е рано да се обсъжда, тъй като комуникационните договори по новите европрограми за тази година още не са сключени. Подобно забавяне не се случвало за първи път и затова електронните медии засега не го приемат за прецедент. 

 

 

 

 

 

За три години са
дадени 25 млн. лв.

Hад 25 млн. лева са отишли за реклама на оперативните програми от 2013 г. до февруари 2016-а. Една трета от парите - 11,5 млн. лева, са изхарчени за последните 11 месеца. Това става ясно от справка за договорите, които публикува Министерският съвет.

За периода най-много пари са отишли в телевизиите. Би Ти Ви е получила над 4 млн. лв., БНТ е взела близо 3 млн., колкото и Нова тв. За “България он ер” са отишли близо 2 млн. лв., за “Телевизия Европа” около 1 млн., а “Канал 3” е получил близо 700 000 лв.

При радиата най-много европари са отишли в “Дарик” - 1,6 млн., следва “Фокус” с над 1,3 млн. лв., БНР е взело 1,1 млн., Би Ти Ви радио - над 600 000 лв.

Парите са давани за изпълнение на комуникационните планове на програмите и основно са отивали в електронните медии. Най-голяма е сумата за реклама, комуникации и популяризиране по оперативната програма “Конкурентоспособност” - над 7,4 млн. лева. На второ място се подрежда програма “Регионално развитие” с похарчени 6,5 млн.

По програма “Транспорт” са заделени 4,4 млн. лева., а по “Околна среда” бюджетът е почги 2 млн. лева. По “Техническа помощ” са похарчени близо 1,7 млн. лева. По програмата за развитие на човешките ресурси са дадени само за последната година над 1 млн. лева. Програмата за развитие на селските райони е дала около 2,4 млн. лева.

Със сумите, които харчи държавата, със сигурност се нарежда в топ 30 на рекламодателите в телевизиите и радиата. 

 

 

 

 

 

Радослав Янкулов, генерален директор на БНР:

Не осигуряваме
медиен комфорт
срещу европари

 

Очаквам решението за спиране на тези пари да бъде променено, заяви пред “24 часа” генералният директор на БНР Радослав Янкулов. Още повече че те са по европейска директива, каза той.

“Отказвам дори да намеквам, че срещу някакви такива суми осигуряваме медиен комфорт. Тези пари са важни за нас и е жалко, че в едно своеобразно подреждане на медиите, получавали от тях, БНР съвсем не е в началото. За 2014 и 2015 г. имаме по около 500 000 за всяка година. Важни са ни, защото средствата, които получаваме от държавния бюджет, са ограничени. Имаме изискване да допълваме нуждите си със собствени приходи, но трудно ще достигнем границата от 2 млн. лв. за тази година, ако не получим финансиране”, обясни той. (24часа)