Спасовден е: Изневярата днес е разрешена, но има голяма забрана

Те ти, булка, Спасовден! Всеки е чувал крилатата народна фраза. Но замисляли ли сте се какво точно означава тя? Отговорът е шокиращ - изневярата на Спасовден е разрешена.

Репликата идва от народния обичай за лекуване на безплодие. Според народните вярвания изневярата в нощта срещу Спасовден не се брои за кръшкане, защото е с лечебна цел.

Жена и мъж, които нямат кръвна връзка, трябва да преспят под самодивско цвете. Двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и се заемат с основната задача. Около полунощ те трябва да лежат под самодивското цвете, познато като росен, и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 ч. през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. У дома никой, нито дори съпругът й, нямал право да пита жената какво се е случило. Ако все пак някой се осмели да попита дали е имало секс, жената трябвало да се направи, че не чува.

Според разказите от различни краища на България почти без изключение бездетните жени раждали след 9 месеца. Затова позволената изневяра срещу Спасовден се почитала и векове наред традицията не се прекъсвала. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.

Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.