Софийска адвокатска колегия отбелязва днес 120-годишен юбилей

Софийска адвокатска колегия ще отбележи 120-годишен юбилей.

На 11 октомври през 1897г. е проведено първото Общо събрание на софийските адвокати. С него е поставено началото на самостоятелното съществуване и самоуправлението на Софийската адвокатура и е избран първият адвокатски съвет, с председател адвокат Димитър Греков.

По този повод ще се проведе тържественото честване на този значим за всички адвокати ден. В10.30 ч. в катедрален храм "Света Неделя" - ще бъде отслужен благодарствен молебен и тържествен водосвет за здравето, благоденствието и благополучието на всички софийски адвокати и техните семейства.

По-късно от 12.00 ч. Камерна зала “България” - Софийският адвокатски съвет ще проведе тържествено заседание, посветено на празника, с участието на членовете на Висшия адвокатски съвет, председателите на адвокатските колегии от страната, ръководителите на съдилищата от Софийски съдебен район и други официални лица. На територията на галерия “България” ще бъде разположена изложба посветена на историята на САК и САС. /БГНЕС

Самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за адвокатите от 22.ХІ.1888 г., създал предпоставките за изграждане на Съвет на адвокатите. Един от първите Адвокатски Съвети в България - Софийският Адвокатски съвет е учреден на свиканото на 11.Х.1897 г. по инициатива на председателя на Софийския окръжен съд Георги Писарев събрание на адвокатската колегия в София. За първи председател на Софийския адвокатски съвет е избран известния политически деец и адвокат д-р Димитър Греков. За членове на Съвета са избрани д-р Васил Радославов, д-р Сава Иванчев, д-р Стоян Данев, д-р Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков. Най-важното дело на Първия Софийски Адвокатски Съвет е съставянето на точен списък на адвокатите, вписани към Софийския окръжен съд и изработването на Правилник на Софийския адвокатски съвет. С публикуването му в Държавен вестник / бр. 47 от 1899 г./, Правилникът, утвърден с Указ № 28 от 12.ІІ.1899 г., е приравнен с нормативните актове и става валиден за адвокатските съвети в страната. Истинското развитие на Софийския адвокатски съвет започва и се свързва с приемането на Закона за адвокатите от 24.VІІ.1925 г., изградил организацията на българската адвокатура върху принципите на самоуправление и самоконтрол, необходимата предпоставка за нейната независимост. Членуването на адвокатите в адвокатски колегии, които са юридически лица е задължително.

Промяната в организацията на адвокатурата, предизвикана от установяването на новия държавен строй след Втората световна война е установена с приемането на 16.Х.1947 г. на нов Закон за адвокатите. Съгласно този закон адвокатските колегии са юридически лица с органи общо събрание и адвокатски съвет. Независимостта на адвокатурата е премахната с приемането на следващите укази, отричащи принципите на самоконтрол и самоуправление - основни принципи за упражняване на адвокатска професия.

Съгласно Указа за адвокатурата от 1952 г. общото ръководство и върховен надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации вече принадлежи на министъра на правосъдието. Указът от 1976 г. запазва и разширява правата на Министъра на правосъдието относно Адвокатурата.

Законът за Адвокатурата, приет от Великото народно събрание на 12.09.1991 г.,обнародван в ДВ бр. 80/91 г., отменя Указ № 1842/1976 г. С него адвокатската професия е установена като конституционна дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридически лица. Цитираният закон действа до влизане в сила на Новия Закон за адвокатурата, приет от ХХХІХ Народно събрание на 10.06.2004 ., обнародван в ДВ бр. 55/2004, влязъл в сила на 29.06.2004 г.БГНЕС