Социолог в БАН, родом от Брезница вкара Гоце Делчев в скандален проект за джендър обучение на учители

Институтът за изследване на обществата и знанието /ИИОЗ/ към БАН ще финансира с 24 000 долара джендър обучение на учители от София, Кърджали, Гоце Делчев и Видин. Грантът е от ЮНЕСКО, а договорът с нашия институт е сключен на 30 юли т.г., тоест 3 дни след обявяването на Истанбулската конвенция и джендър идеологията за противоконституционни.

Информацията дойде вчера от основателя на Института за модерна политика и доктор по конституционно право Борислав Цеков и за часове бе разпространена от информационните агенции. Към нея Цеков е приложил и копие от докладната за този грант. Тя е изготвена от д-р Миладина Монова, асистент в секция „Общество на знанието: Наука, образование и иновации” в ИИОЗ, и е адресирана до директора на института проф. з.с.н. Румяна Стоилова.

С докладната записка д-р Монова иска одобрение на проект, който изготвила заедно с доц. Албена Накова, гл. ас. д-р Шабан Даракчи и доц. Ана Лулева. Проектът е по Програмата за участие на страните членки на ЮНЕСКО за 2018-2019 г. и е озаглавен „Форум за джендър балансиран модел в училище”, освен това същият вече бил одобрен от Националната комисия за ЮНЕСКО и предстояло да бъде насрочен за вземане на решение в парижката централа на организацията.

„Разполагаме и с още информация, от която става ясно, че целта на проекта е преодоляване на обществената реакция срещу Истанбулската конвенция – пише още Цеков. – Днес ще отправим официално запитване до УС на БАН и до Министерството на образованието и науката! Моля, свободните и грантово независими медии да се поинтересуват от случая”.

В Благоевградска област обаче вчера за пръв път разбраха за предстоящото джендър обучение на учители в Гоце Делчев.

Шефът на Регионалното управление на образованието Ивайло Златанов научи от нас, че ще му се наложи да подбира учители в Гоце Делчев, които да разясняват що е то трети пол и има ли той почва у нас на учениците. „Никой не ми се е обаждал от министерството за такова нещо, нищо не знам”, коментира Златанов.

За разлика от него, зам. кметът на Гоце Делчев Валери Сарандев бе по-подготвен по въпроса, тъй като малко по-рано бе попаднал на публикация в интернет за проекта на БАН. „Никой не ни е търсил и нямам представа защо Гоце Делчев е попаднал в списъка на градовете, където ще тече това обучение”, каза той.

Проучване на „Струма” установи, че най-вероятно вниманието на проекта към Г. Делчев е насочено от единия от авторите му – Шабан Даракчи, който е роден в гоцеделчевското с. Брезница. Даракчи е завършил социология в ЮЗУ, а след това магистратура в Лунд, Швеция. 2 г. работи по проект на фондация „Междуетническа инициатива за човешки права”. Автор е на разработката „Религия, етнос и социализация – наблюдения върху религиозността на помаците в Пиринско”, а докторската му дисертация, защитена през 2013 г., е на тема „Динамика в представите за джендър, сексуалност и брак сред българите мюсюлмани: случаят Брезница”.

Даракчи е участвал в инициативи на редица международни организации, свързани с джендър и сексуалност, ръководител е на джендър проекти в Европейската асоциация за защита на човешките права. Стипендиант е по програмата „Фулбрайт” в Университета в Хатфорт, Кънектикът.

Авторът на новината, че в Гоце Делчев предстои джендър обучение на учители – Борислав Цеков, чрез основания от него Институт за модерна политика пък бе страна по конституционното дело срещу Истанбулската конвенция. Той бе човекът, който поиска от министър-председателя Бойко Борисов да оттегли подписа на България под ратификацията на конвенцията с мотива, че след прогласяването й за противоконституционна от българския Конституционен съд правителството носи отговорност за прилагане и съобразяване на своите политики с това решение.

„Ненаучната джендър идеология, която се прокарва чрез Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие /както е официалното название на Истанбулската конвенция/ под маската на благородна кауза, е в дълбоко противоречие с българската конституционна идентичност и обществен морал”, беше основният довод на Цеков, с който впоследствие се съгласи и съдът.

Сред мотивите на 8 от 12-те магистрати в Конституционния съд беше и този, че понятията в Конвенцията са неясни, както и че тя „съдържа текст, който би наложил в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, което е в разрез с Конституцията”.

Въпреки че международният договор, приет в Истанбул на 11 май 2011 г. и подписан от страната ни през април 2016 г., все още не е ратифициран от Армения, Чехия, Унгария, Ирландия, Литва, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Словакия, Украйна, Великобритания, Русия и Азербайджан и едва ли някога ще бъде подписан от тях, джендър тематиката е слабост на българското образование още от 2013 г. През изминалите 5 г. вестник „Учителско дело”, който е издание на Синдиката на българските учители, нееднократно е публикувал обяви за конкурси, семинари и какво ли още не по темата. Тук бе обявен Европейски конкурс за добри практики в областта на образованието за екологично устойчиво развитие на фондация  „Български център за джендър изследвания”, от неговите страници научихме, че през 2016 г. в централата на КНСБ се проведе обучение за обучители на тема „Равнопоставеност на жените и мъжете – разлики в заплащането по пол”, организирано от фондация „Джендър проект в България”, имаше обсъждания на тема „Джендърни ефекти от политиката за удължаване на трудовия живот в България” и много други.

През 2014 г. пък над 60 представители на учителски синдикални организации от 25 европейски държави участваха в България в  заключителната конференция за джендър равенството в учителската професия.

При това положение, ако БАН си спечели проекта за 24 000 долара, поне няма да се затрудни да намери учители, готови да дебатират на тема колко са половете – явно доста български педагози са минали през началния етап на подготовка по темата./Струма/