Собственикът на ЗМК проф. Д. Тадаръков става шеф на нов отдел „Икономическо развитие“ в община Благоевград

18-членна комисия, свикана от кмета Румен Томов, одобри вчера проекта на арх. Георги Витанов за новия храм „Св. Мина“ в района на селскостопанския пазар в центъра на Благоевград. Проектът бе внесен от Неврокопския митрополит Серафим и бе един от четирите, представени в обявения от общината конкурс. 8 от членовете на комисията бяха общински съветници, останалите бяха архитекти, инженери и представители на БПЦ.

Проектът обаче не отговаря на изискването, гласувано от 21 съветници в ОбС – Благоевград миналия петък, с което отделената в УПИ 1800 кв.м площ бе разделена на две и 800 кв.м бяха за паркинг.

„Коментарите бяха само в разговорен вариант.  Това, което представяме като проект, е със застроена площ близо 600 кв.м. Въпросът беше, че докато не се разработи проектът, не бе ясно как ще се разположи в рамките на зоната, определена от границите на имота. Не съм запознат сега с решението на ОбС, но върху това, което бе предварително подадено като по-рано приет вариант на имота, сме разположили, бих казал, оптимално храма, като са спазени всички изисквания за отстояния. Надяваме се като се видя, че има съгласие в тази посока, да се намери точното очертание на границите на имота, за да се изгради нещо красиво, внушително и да радва всички“, каза Неврокопският митрополит Серафим.

„589 кв.м е разгърнатата застроена площ на проекта за храма, който бе одобрен  от комисията само с един глас „въздържал се“, обяви кметът Р. Томов и като показа проекта заяви: „Така ще изглежда храм „Св. Мина“ като го завършим след 2,5 години. Той не се вмества в имота, определен миналия петък от ОбС, и затова ще върна решението за преразглеждане. Те като мъдри хора ще вземат окончателното решение“, добави градоначалникът.

Зам. кметът по строителството инж. Евгени Терзиев отбеляза, че архитектурният проект е много близък до храм „Св. София“ в Истанбул.

Градоначалникът използва пресконференцията вчера и направи и друго изненадващо съобщение. Той обяви, че шеф на новосъздадения отдел за икономическо развитие на Благоевград ще е проф. д-р инж. Димитър Тадаръков, който е собственик на ЗМК в Благоевград и на „Пирин пласт“ в Гоце Делчев. Томов отбеляза, че в екипа ще са двама професори и двама прависти.

„Известен съм в обществото и приех идеята да помогна на кмета на Благоевград“, каза проф. |Тадаръков и обясни, че дългогодишният му приятел и ректор на Колежа по туризъм проф. Васил Жечев е посредничил за контакта му с кмета на Благоевград. Той представи идеята си за развитие на общината: „Екипът под мое ръководство сме се хванали с една много нестандартна задача, която за първи път ще се прави на ниво област и община в България, но подобни структури има в Европа и в света. Концепцията си за развитие на Благоевградска област за периода 2021-2040 г. ще разработя в рамките на около 2 месеца и ще я защитя пред съответните структури. Нестандартното в тази концепция е, че искаме да обявим Благоевград и областта в свободна икономическа зона – нещо, което досега не е правено. Свободна икономическа зона е различен подход от свободна индустриална зона и от свободна безмитна зона, спецификата на тази концепция е като се спазват всички закони, прилагане на съвкупност от административни, икономически, структурни, данъчни и др. промени, които да направят инвестиционния процес привлекателен, изгоден и печеливш. Тази зона трябва да рефлектира във всички останали зони на обществения живот и ще постави началото на междугранично сътрудничество с Гърция и Северна Македония и създаване на трансгранична федерация с аналогични свободни икономически зони в тях. В настоящия момент е трудно, неприемливо и дори антилогично да се работи в тази визия – обявяването на една област или град за свободна икономическа зона, но никой не знае какво ще е развитието през следващите 20 г. на страната, региона и ЕС. С приемането на тази нестандартна концепция ще се направят структурни промени и ще се оптимизира административният персонал с минимални съкращения. Сигурно ще се наложи избор на зам. кмет, който да отговаря за свободните икономически зони и ще се създаде дирекция или отдел към община Благоевград. Създаване на звено, отговарящо за програмите: „Купувайте произведеното в Благоевград и областта“, създаване на звено „Общински финансов фонд“, който да насърчава главно общинския микро и макро бизнес. Нова данъчна политика ще предложим на ниво община за насърчаване на инвестициите във всички сфери на икономиката, например с решения за освобождаване от данъци и такси за определен срок на инвестиции в размери от половин млн. лв., 1 млн., 5 млн. лв… Защото тези инвестиции ще донесат съществен принос в бъдеще за развитието и бюджета на общината. Може да се направят и облекчения на такси за разрешения за строеж, за продажби на имоти за бизнес. Важно е как ще се развият отношенията държава-община и парламентът да трябва да реши изграждането на такива свободни индустриални зони. Искаме на ниво община да дадем първите възможности за въвеждане на този нестандартен подход, ако той бъде одобрен от ОбС. Такова нещо не е правено в България!“, каза проф. Тадаръков. Той декларира още: „Финансовите взаимоотношения не ме интересуват. Аз съм човек с възможности и за мен е важно да дам концепция на нещо нестандартно, което да започне от Благоевградско. Тук имам инвестиции и затова за мен е важно тази област да върви напред. Не идвам тук за заплатата.  Това, което не знаете, е, че в една част от ЗМК идват първите инвестиции и на 5 дка ще строим магазин „Била“. Другият вариант, който обсъждаме, е заводът да бъде разрушен и да се построят сгради с офиси, басейни, детски градини и ресторанти на цялата тази площ отгоре.

„Процесът на създаване на индустриална зона е дълъг, само със сменяне плочки и ремонт на асфалта по улиците няма как да вървим напред. Трябва ни производство и добър бизнес климат, за да се създадат работни места и затова трябва да се постави началото на този дълъг процес“, допълни кметът на Благоевград Р. Томов.

На журналистически въпрос за запалването на коледните светлини на елхата на площада той съобщи, че това ще се случи на 4 декември, но без традиционното тържество и концерт и ще се предава онлайн.

Кой е Д. Тадаръков?

Името на Димитър Тадаръков се появи в публикация на „Струма” преди 3 години около 7 наблъскани с екстри BMW-та, които са купени преди 19 години и всяко от тях на 0 километра и стояха подредени и забравени в благоевградски склад под строгия контрол на бившия шеф на реанимацията в МБАЛ – Благоевград д-р Александър Германов.

Анестезиологът не даваше и пиле да прехвръкне около склада, камо ли да пусне вътре журналисти да снимат колите. Обяснява, че те са лизингови, частна собственост, но за да пусне когото и да било в халето, трябвало да звъни в София „в холдинга“. „А и няма какво да им снимате – те са опаковани”, уверява ни д-р Германов. На въпроса защо собственикът им не ги продаде, той обяснява, че имало такава оферта за покупка в Дупница, но дупничани давали много малко пари и не се съобразявали, че колите са бутикови.
Все пак 3 от BMW-тата са купени през годините, защото, когато ги доставят на съхранение в Благоевград, те бяха 10. Немските коли бяха докарани тук от собственика им – бившия шеф на фонд „Земеделие“ Димитър Тадаръков, който избърза да ги купи за депутатите в 39-ото НС, но не успя да спечели обществената поръчка, защото народните избраници през 2001-2005 г. предпочетоха марката „Мерцедес”. Хартисалите коли пък се озоваха в Благоевград, тъй като Тадаръков намери празно хале в приватизирания от него Завод за механични конструкции.
По-възрастните благоевградчани помнят, че през 1996 г. ЗМК бе включен в правителствения списък на Жан Виденов за спешна ликвидация заради дълг от 1 млн. дойче марки към „Булгарлизинг”, чийто собственик е Димитър Тадаръков. Веднага щом сложи ръка на апетитното предприятие в Благоевград Тадаръков обяви тоталната му разпродажба, изнесе машините за скрап и вкара в халето БМВ-тата. Никой обаче не прояви интерес към сградния фонд и сега бившият завод е полупразен, само с няколко фирми наематели.
Междувременно, много скоро след като купи ЗМК, Тадаръков започва усилено да прехвърля имоти и фирми на брат си Димо. Оказва се, че така е станало и с благоевградската му придобивка. Още през 2008 г. приватизаторът прехвърля бившия ЗМК на Димо Тадаръков и фирмата вече се води „Бл Рила метал“ АД. Предметът й на дейност е производство на хладилници, фризери, елбойлери, печки, стелажи и други метални конструкции, а уставният й капитал е 224 191 лв. Справка в Търговския регистър разгадава мистерията и с присъствието на д-р Германов в двора на предприятието, пред халето с немските коли. Оказва се, че неговата съпруга Евдокия Германова е била член на съвета на директорите и неин представител заедно с Димо Тадаръков още при основаването на фирмата през 2008 г. След смъртта й Тадаръков продължава да управлява дружеството заедно с Ангел Иванов и Наталия Георгиева, които са негови бизнес партньори и в доста други фирми, а анестезиологът е нает да наглежда базата, защото всички останали са в София.
В почти същата компания Димо Тадаръков има участие и в друго благоевградско дружество – шивашкото „Милена“ АД, което бе раздържавено чрез инвестиционни бонове през 1997 г. Тогава негов главен акционер стана фондът „Булгарлизинг”.
Според справки в регистрите братът Димо е влязъл в „Милена“ също през 2008 г. – първоначално като член на съвета на директорите заедно с червената активистка на Благоевград Йорданка Слатинска, а от 2015 г. управлява заедно със Слатинска вече като представител на „Бл Финансова Компания“. В съвета на директорите на „Милена“ АД, чийто капитал са скромните 173 844 лв., са и неизменните Ангел Иванов и Наталия Георгиева. За разлика от бившето ЗМК, което има база, но няма дейност, „Милена“ е без собственост, а за шивашката си дейност ползва под наем бившата Лимонадена фабрика в Благоевград. Неин директор е Й. Слатинска.
Димитър Тадаръков, който е бивш зет на комунистическото величие Венелин Коцев и бивш шеф на надзора на Насърчителна банка /сега Българска банка за развитие/, както и брат му Димо имат и други собствености в Югозапада. Доскоро тяхно е било друго приватизирано дружество – гоцеделчевското „Пиринпласт“ АД, но през 2015 г. Димо Тадаръков го е напуснал и сега брат му го управлява заедно с Н. Георгиева, директора Стоян Вакареев, който е и общински съветник, и италианеца Джованни Бресан.
Тадаръкови имат имоти и в Банско. Те са непарична вноска във фирма „Хоспиталити енд бизнес мениджмънт“ ЕООД, в което Димитър Тадаръков е управител, а едноличен собственик на капитала е „Бл Финансова Група“. Това е едно от най-богатите дружества на братята – оценено на близо 6,6 млн. лв., и сериозна част от тази сума идва от впечатляващите имоти в Банско, сред които жилища, спортни зали, офиси, гаражи и дори казино.в.Струма