Снежана Стоименова, сдружение „Хора и традиции“: „Празникът на брежанския кестен“ е едно от много неща, които правим за да популяризираме и съхраним кестеновите гори в село Брежани

Снежана Стоименова, заместник – председател на сдружение „Хора и традиции“ в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“Радио „Фокус“ – Пирин.


Фокус: „Празник на брежанския кестен“ ще се проведе на 15 октомври. За ядливия брежански кестен и неговите специфики, за тънкостите при приготвянето на различни гозби с кестена, за неговата роля в биологичното разнообразие на България, а и за самият празник ще говорим със Снежана Стоименова, заместник – председател на сдружение „Хора и традиции“, която е наш гост в студиото. Добър ден г-жо Стоименова!
Снежана Стоименова: Добър ден!
Фокус: Нека започнем от там, защо избрахте да създадете вашето сдружение, акцентирайки върху съхранението и популяризирането на кестеновите насаждения?
Снежана Стоименова: Ние не работим само за опазването на кестена. По принцип сдружението се създаде като такова, насочено към хората и техните традиции. Това е сдружение, което е изцяло насочено към самочувствието и начина на живот на съвременните хора живеещи на село. Лично аз съм родена в село Брежани, но живея в село Полето и смятам, че въобще живота на село е нещо много прекрасно, стига да се намерят възможности и за неговото развитие, и за неговото разхубавяване, и за неговия празник, и за красивия делник. Сдружение „Хора и традиции“ създадохме преди 7-ми години, непосредствено след първото издание на „Празник на брежанския кестен“ с цел всички хора, не само тези от село Брежани да повярват, че всички ние може да оказваме влияние върху различните процеси. Когато ние създадохме сдружението Брежани беше едно село и продължава да бъде, което по своята същност не се различава драстично от останалите български села – с невъзможност за препитание, с едни разбити табани, които са останали след закриването на мината в селото, с безнадеждност за младите и въобще за всички жители на село Брежани. За съжаление ситуацията във всички български села е такава. Хората, просто нямат надежда за себе си. Така, взимайки решението да учредим сдружението ние преценихме, че това трябва да стане, като се опираме на нещо познато. Според мен, когато човек изпадне в каквато и да е ситуация, ако погледне навътре в себе си и се огледа, винаги ще намери за какво да се хване. Точно това направихме и ние, като се хванахме за природното богатство и уникалност на нашия регион. В Брежани растат уникални кестенови насаждения. Някога, те са били част от защитените насаждения на България. Много голям период от време Държавните горски стопанства и лесничействата се грижат за кестеновите гори и засаждат нови и нови дървета. За съжаление обаче напоследък картината е много неспокойна и лоша, защото само за последните няколко години от Югозападна България и по-специално от масивите на село Брежани са изчезнали над 250 декара кестенови насаждения. Едни наш партньор – г-н Иван Янчев, който работи като специалист и експерт по растителна защита от Югозападно държавно предприятие казва, че кестените са насаждения, които просто са много нещастни. От една страна ги брулим, от друга страна им събираме семената и те не могат да се възпроизведат, от трета страна всички екологични процеси и замърсяването на екологичната среда, допълнително утежняват тяхното положение и ако ние, хората, не направим нещо, то скоро кестените ще изчезнат. Отделно има рак по кората на растенията, който също ги унищожава и те започват да съхнат. Но така или иначе ние имаме декари брежански кестени, които според всички са най-вкусните в България. 
Фокус: А всъщност ако трябва да обобщим какво е актуалното състояние на кестеновите насаждения в Югозападна България, то може ли да кажем, че то не е никак добро или по-скоро по-важното е, че се върви към тенденция за неговото подобряване? 
Снежана Стоименова: И двете неща са верни. Точно това провокира и създаването на сдружение „Хора и традиции“. Между другото в природен парк „Беласица“ също има значителен брой кестенови гори, но там положението е малко по-добро тъй, като до колкото знам вече имат изготвена конкретна програма за възстановяване и за развитие на кестеновите гори. В масивите на Национален парк „Пирин“ също има брежански кестен и ние, като сдружение бяхме получили обещани, че ще ни дадат декари земя, в които да засадим нови масиви, но целия този процес, без подкрепата на експертите няма да се случи. Съответно от всичко, което научихме през годините в процеса на работа, разбрахме, че ако всички заедно не обединим усилия и не вървим напред с хората, които могат и знаят, то няма да постигнем нищо. Сега вече вървим в една поредица от срещи на много високо експертно ниво, с директора на Югозападно държавно предприятие инж. Дамян Дамянов, с директор на Държавно горско стопанство Симитли Костадин Касапов. В разговорите ни с тях стигнахме до извода, че трябва да вървим към процеса за създаване на една семенна база и фиданки, след което чрез проект или по друга линия ще се опитаме да работим за залесяване на различни територии с кестени. Искам да подчерта, че има къде да залесим кестеновите насаждения. 
Фокус: Всичко това ще бъде ли достатъчно да съхрани кестеновите гори? И другият ми въпрос е има ли как самите жители на Брежани, индивидуално да започнат отглеждането на кестени, самия процес труден ли е?
Снежана Стоименова: Много е хубав този въпрос за ролята на отделния човек. Искам да започна отговора си от там, че след като не успяхме да намерим благодатни общински земи за кестенови гори се обърнахме към Югозападно държавно предприятие за съдействие, но според нас едни изключително добър вариант за намирането на подходящи територии за залесяване е чрез съдействие от хората и предоставяне от тяхна страна на частни земи. Освен това сега вървим към създаване на Асоциация на производителите на кестени, чрез която ще успеем реално да регистрираме брежанския кестен, като европейски продукт с географско значение. А иначе отглеждането на кестени е дълг и сложен процес, тъй като самото растение дава плодове едва след 7 – 8 до 10 години. Лично аз обаче като човек, като гражданин на тази държава, гражданин на света ще бъде изключително щастлива ако с работата си, с любовта си съм предизвикала някой да засади още едно кестеново дърво. 
Фокус: Чисто законодателно има ли как самите хора да бъдат стимулирани по отношение на това да започнат да отглеждат кестени?
Снежана Стоименова: За съжаление не, тъй като липсва държава политика, като закони, законопроекти и нормативна база, в областта на отглеждането на кестени. Въпреки това, ние се радваме, че бяхме забелязани от евродепутата Момчил Неков, от световната организация „Слоу фуд“( SLOW FOOD), която представлява едно движение на бавната храна, на тази храна, която акцентира върху традиции в храненето, в кулинарията, в културата. Всички те ни показаха, че са готови да ни помогнат чрез всички механизми, с които разполагат. Именно в тази връзка брежанският кестен бе представен в Европейския парламент в Брюксел. Самият Момчил Ненков, който е член на комисията по земеделие в Европейски парламент ни засвидетелства своята силна подкрепа и с цялото си сърце започна да работи за създаването на икономически предпоставки за развитието на малките населени места. 
Фокус: Някой друг представител на Европейски парламент освен Момчил Неков заяви ли подкрепа към вашата дейност и ангажира ли се с конкретни действия?
Снежана Стоименова: За сега не, но все пак аз съм сигурна, че бяхме забелязани. Тук е мястото да благодаря на Апостол Апостолов, кмет на Община Симитли, който е много отдаден на общината, мисли в перспектива за развитието на общината, усеща новостите, усеща къде и как трябва да се работи или най-общо казано винаги е готов да подкрепи дадена кауза, както е и в нашия случай. Празникът на брежанския кестен, както казах в началото започнахме да провеждаме малко преди да се регистрираме като сдружение и мога да кажа, че този празник не се прави само с желание, а с голямата финансова и логистична подкрепа на Община Симитли, а това за нас е много. Именно благодарение на тази подкрепа успяхме да изпълним първия си проект, който бе насочен към традициите, културата, перспективите на село Брежани и Община Симитли. Направихме едно голямо социологическо проучване за възможностите, които дават културните и природни дадености за развитието на туризма. Има наистина много неща още, които трябва да се направят, но категорично мога да заявя, че институциите и политиците помагат, но бях много изненадана,че евродепутат се обърна към нас. Той ни намери, без ние да го търсим и дойде в село Брежани, където всъщност реализирахме нашата среща. Изключително съм щастлива, че в събота на „Празника на брежанския кестен“ ще имаме представители от Европейски парламент. 
Фокус: На вас като неправителствена организация, какво Ви създава най-големи трудности при работата? Кой е онзи момент, към който бихте желала да насочите фокуса на хората?
Снежана Стоименова: Искаме земя, която да може да залесим. Това е най-големият ни проблем. В крайна сметка това е една много дълга процедура. Ние, сме сдружение, което не може да акумулира приходи и много се преплитат нещата, тъй като се оказва, че самите закони са абсурдни. Въпреки трудностите кметът на Симитли Апостол Апостолов намери някакъв вариант, но вижте ние не искаме да печелим пари, за нас е по-важно да създаде асоциация на производителите на кестени. Добър пример тази посока е Франция. Там плантаторите на кестенови насаждения имат възможността да издържат цял институт, който се грижи за сортовете кестен, за размножаването му, но и за неговото съхранение. Защо и ние да не правим подобно нещо? В крайна сметката това е доказан гурме продукт в световен мащаб. Той се използва за производството на сладкиши, бира, а кестеновот брашно е просто уникално. Тоест ние нямаме проблем с пазара и всичко, което се събере от хората в Брежани, които имат доста добра реколта тази година ще се продаде. Проблема е как да развием, как да направим нови кестенови насаждения, как да го направим като една добра възможност за приходи на местното население. 
Фокус: Има ли обаче реална опасност от цялостното изчезване на кестеновите гори в България?
Снежана Стоименова: Има. Ако ние не работим в посока възстановяване, реколтивация, изчистване на горите има. Ние затова работим с хората в тази посока. Не полагаме ли усилие, то нищо няма да се случи нищо. Някои хора може би ще ни сметнат за луди, правейки всичко това и да може би са прави – ние сме луди в мечтите си. Само мисълта, че бихме получили възможност да засадим 100 декара кестени ни кара да вярваме и да работим все повече и повече. Знаете ли какво би означавало това за екосредата, за всичко. 
Фокус: Казахте, че работите съвместно с Югозападно държавно предприятие за създаването на семена база. Имат ли те необходимия ресуср и възможност за това?
Снежана Стоименова: Вижте за нас създаването на семена база е много важна задача, защото нашата амбиция е да създадем сорт „Брежански кестен“. В лицето на директора на Югозападно държавно предприятие инж. Дамян Дамянов лично аз срещнах един експерт, който само с две думи разбра какво искаме да направим и обясни как бихме могли да работим съвместно. Ние, бихме могли да организираме цялото село, за да започнем залесяването, а те от своя страна като експерти да създадат фиданки, с които да съхраним нашия кестен. Изключително благодарна съм на ЮЗДП, затова че ни помагат. Съхраняването на кестеновите гори в момента може би не е приоритет за тях, но въпреки това ни помагат. Наистина много важно е да усетим тази подкрепа и да покажем на отделния човек, че той трябва да се ангажира повече с този проблем и да спомогне за опазването на кестена. На територията на Държавно горско стопанство – Симитли има много земи, които съвместно с тях може да разработим и да направим нещо, но то ще стане с много финансов, административен и научен капацитет.
Фокус: Освен празника, който организирате вече 7 – ма поред година около Великден издадохте книга, която книга е уникално издание. Разкажете ни малко повече за „Кулинарен календар от Брежани и Делчево“. Как се стига до издаването на книгата, която е по проект за Трансгранично сътрудничество?
Снежана Стоименова: Ние от сдружението и по-точно аз и председателят Румяна Панова сме луди мечтателки, като искам да започна с това, че до сега имаме разработени 5 проекта, но само 1 спечелен. Този проект за нас бе много важен, защото представляваше един вид проверка по отношение на това дали бихме могли да работим с хората, дали можем да работим на международно ниво, дали бихме могли да изпълним всички изисквания, защото програмата е много тежка. За щастие се справихме и получихме много висока оценка от секретаря на програмата, затова, което направихме. Иначе книгата е много хубава и много желана. Поради тази причина я раздаваме по списък и безплатно. Изданието трябваше да бъде отпечатано първоначално в 400 екземпляра, но ние направихме 1000, за да има за повече хора. Идеята на тази книга е да не се забравя уханието на брежанската питка, да не се забравя традицията на храненето, защото за брежанката, за българката храненето не е само до самата маса, а до ритуалите. В общи линии ние вложихме сърцето си в тази книга, защото познаваме традициите и рецептите на село Брежани. 
Фокус: С оглед на големия интерес, планувате ли второ издание на книгата?
Снежана Стоименова: Надяваме се на второ издание и ще търсим вариант за неговото реализиране. 
Фокус: Да преминем и към самия „Празник на брежанския кестен“, който ще се проведе тази събота 15 октомври. Разкажете ни малко повече за него?
Снежана Стоименова: Празника е вече в своите води, защото 7 години се утвърждава като такъв със своята уникална структура. Както брежанския кестен е уникален, така и този празник е такъв, защото си има своята мисия. А иначе самият празник ще започне в ранните часове на съботния ден в 11.00 часа. Тогава ще бъде открита 50 метрова кулинарна изложба на дамите от село Брежани и град Делчево, Република Македония. Въпреки, че проекта ни за трансгранично сътрудничество приключи през месец май ние продължаваме да работим съвместно с нашите съседи. Ще има много ястия с кестени, традиционни баници, питки, качамак, мътеница. Хубавото на тази кулинарна изложба е, че дава възможността да се види съхранената автентична рецепта и така тя има своето послание. Очакваме много гости на празника, като както казах по-рано очакваме представители на Европейския парламент. Традиционно на празника идва и целия екип на г-н Апостол Апостолов, много наши приятели. Ще дойдат и представители на Слоу фуудс, като това е една от стъпките, за да може да станем членове на организацията. В концертната програма пък ще има място за брежанските ни баби, които ще представят традиционното ни пеене, което е много интересно. Ще се представи и детската певческа група на Брежани. Ангелогласната брежанка Соня Ковачка, възпитаничка на НХГ Благоевград, ще изпее новите си песни. Фолклорен ансамбъл Веселие с ръководители Калина и Любомир Марянски ще демонстрират красотата на младостта на Симитли, а ансамбълът при КУД Гоце Делчев от гр. Делчево, Р Македония, ще представят автентичната стара македонска сватба с песен, танц и ритуали.Гост на празника е любимата Румяна Попова, която заедно с нейния оркъстър на живо ще вдигне площада на хоро. Искам да кажа и това, че 30 брежански носии ще грейнат върху 20 жени и 10 мъже на Седмия празник на брежанския кестен в село Брежани на 15 октомври. Носиите са изработени от сдружение „Хора и традиции“ по проект от Програмата за трансгранично сътрудничество България Македония. Искренно се надявам,че всички, които дойдат ще почувстват топла атмосфера, но и ще се порадват на автентични и прекрасен вкус на брежанския кестен. 
Ливия НИНОВА