Сметната палата отчете пълен провал на „Електронно здравеопазване”

Въпреки, че е приоритет на всички правителства през последните 10 г. „Електронно здравеопазване“ претърпя пълен провал, показва одит на Сметната палата.

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Електронно здравеопазване“ за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2016 г.

България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява необходимата информация за нуждите на управлението и на потребителите на здравни услуги, в т.ч. за изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с трансграничния обмен на здравни данни, сочи докладът.

Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи, казват от СП.

Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал. Не е създадена ефективна система за координация и съгласуване на действията, проектите и обществените поръчки между институциите, което поражда условия за неефикасно разходване на публичните средства и забавяне в реализацията на стратегическите приоритети, се казва в доклада.

Налице е дълго забавяне в изграждането на електронното здравеопазване, като действията на институциите могат да бъдат определени като неефективни.

От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси; дублиране на функционалности и проекти на други институции и др. Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването, посочват одиторите.

Резултатите от проведеното национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване потвърждават наличието на съществени пропуски в дейността на институциите.

Констатирани са следните данни:

- Дял на запознатите с „електронно здравеопазване“ - 47 %;

- Удовлетвореност от дейността на институциите за реализация на електронното здравеопазване (сред запознатите с електронно здравеопазване), 8 % (много) съм доволен/а;

- Отговорност за изграждането на електронното здравеопазване (сред запознатите с електронно здравеопазване) - 66 % Министерство на здравеопазването;

- Удовлетвореност от пълнотата и актуалността на информацията на интернет страниците на държавните институции, свързани с електронното здравеопазване - 5 % (много) съм доволен/а;

- Дял на имащите достъп до своето електронно здравно досие - 8 %;

- Дял на използвалите електронни здравни услуги - 9 %;

- Доверие в защитата на личните данни, обработвани за целите на електронното здравеопазване - 5 % имат доверие, 22% имат частично доверие

- Дял на подкрепящите използването на пръстов биометричен идентификатор - 18 %.

Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.