Слънце грее дъжд вали, над 3 000 кукери дефилират на фестивала в Симитли
Над 3 000 кукери от цялата страна се представят под дъжда в град Симитли на 13-ия традиционен фестивал „Симитлия-древната земя на кукерите”, предаде репортер на Pirinsko.com.
34 кукерски групи от страната са заявили участието в традиционния фестивал, провеждаш се всяка година в Симитли, за първи път дефилето е на централния площад. Участват 9 групи от общината, както и такива от Благоевградска област, Пернишко, Кюстендилско, Шумен, Ямболско, Казанлъшко, Софийско, гости от Македония в лицето на кукерите от село Звегор, община Делчево, които представиха „Звегорска сватба”.
В 9.45 часа тази сутрин дефилето откри кукерския състав от с. Климент, община Карлово. Карловци представиха традиционната си „пролет”, носена на трон от кукерите с островърхи маски. Първата местна група бе обединената кукерска група от град Симитли.
Станчинарската група „Веселяци” от кв. 182 на град Петрич представи традиционния русалийски танц със саби, както и традиционните кукерски маски. Кукерската група от квартал „Макак” на град Шумен, съставена от потомци на преселници от Симитлийско, показаха невиждани до сега огромни маски, както и традиционни за района обреди и обичаи.
Към 11.30 часа дъждът премина в лапавица-смес от дъжд и сняг, но въпреки това дефилето на групите на площада пред общината в Симитли продължава, награждаването е предвидено за 18 часа тази вечер. За догодина се обмисля идеята фестивалът да стане двудневен поради желание за участие на кукери от цяла България.
Кукерската група от с. Мусомище, с ръководител Иван Парасков се състои от 56 участника /20 мъже, 13 жени и 23 деца/. Село Мусомище е разположено в подножието на най-южният склон на Пирин планина, на 2 км. югозападно от гр. Гоце Делчев, на 530 м. надморска височина и е върху площ от 1000 дка Бабугерите от с. Мусомище са единствените в Гоцеделчевският регион. Изпълняваните ритуали са за прогонване на злите духове, за здраве, плодородие и благоденствие.
Групата от с.Полена, общ. Симитли, с ръководител Веселин Топузов, се състои от 120 участници /80мъже, 20 жени и 20 деца/. Групата от село Полена се представи с обичая Васильовден. На 01.01 /нова година/ групите излизат и обикалят селото, посещават всички къщи, сурвакат домакините, играят хора и благославят стопаните за здраве и берекет. Стопаните от своя страна даряват сурвакарите с пари, плодове, питки, вино и др.
Групата на кв.Струмско, гр.Благоевград, с ръководител Венцислав Лудачки се състои от 200 участници /100 мъже, 70 жени и 30 деца /. Сурвакарската група на кв. Струмско, гр. Благоевград е създадена от самото заселване на района от околните села. В миналото района е бил известен с провеждането на сурвакарските шествия в община Благоевград и региона. Днес шествията и карнавалите са проява на градска празничност от модерното време. Групата е една от най-многочислените. Наброява около 200 участника. Групата се състои от поп, дявол, горски, дядо коледа, булка и младоженец, свекър и свекърва, бабугери, мечка и мечкари, цигани, старци и др.
Kукерската група от село Полето с ръководител Иван Манчев се състои от 68 участници /28 мъже, 17 жени и 23 деца/. Kукерската група от село Полето представи народния обичай Бабин ден. На 8 януари се празнува Бабин ден. На този ден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се извършва в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре нарича ”Колко са капките, толкова да е здравето„ и подскача нагоре, за да са пъргави децата. Жената дарява бабата с кърпа с вързана в нея паричка. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, дарява детето с чорапки и риза. Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени на, които е бабувала, и ги кани на гости. Там всяка оставя своя дар: погача, баница, шише вино и греяна ракия. На трапезата сядат само жени защото Бабин ден е чисто женски празник.
Kукерската група от с.Васил Левски, община Карлово с ръководител Георги Драгомиров се състои от 50 участници. Красиви са Левчанските старци /кукери/. Както стъпките така и костюмът е запазил своята автентичност и до днес. Романтика и митично тайнство крие танцът на старците. Стъпките - бавни, отмерени и тежки разтърсват мегдана. Хлопките запяват песен, която замайва душите и гали слуха. Човек не може да не бъде запленен от тяхната красота и автентичност. Традиция е на този ден кукерът да играе на своята любима, която в знак на обич го закичва с китка от варак. Неизменно преди старците на мегдана излизат дяволите - целите в черно, с намазани с катран опашки, те стъпват бавно и удрят ритмично и отмерено черни връшници. Дяволите символизират злите духове и нечисти сили,които старците пропъждат с песента на своите хлопки. Обредите, които извършват кукерите са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини. Запазил традициите на своите деди, народът ни и до днес с радост очаква в своя дом старците със своите благословии. Най – възрастния участник е на 79 години и се казва Тонка Минкова.
Сурвакарската група от гр. Земен е с ръководител Калин Йорданов. Броят на участниците в нея е 30 / 15 мъже и 15 деца/. Сурвакарската група от гр.Земен е създадена през 1965г. от самодейци, които се маскират и обикалят града със звънци, за да изгонят злото. В началото са били облечени с кожи носели звънци и чернели лицата си. След това започват да изработват маски и ликове от животински материали. След години сменят дрехите от животински кожи с дрехи от нарязани разноцветни платове, които са цветове от природата. Групата участва във всички издания на фестивала в гр. Перник като до 2000г. има няколко индивидуални награди за маска, лик и най-атрактивен участник. Оттогава до днес групата участва на всички издания като има награди за: детска група, за предаване на традицията, за цялостно представяне и няколко индивидуални награди за маска. Най-голамата награда е „Сребърен медал ”от 23-тия фестивал през 2014г. за поддържане и предаване на местнатата традици.
