След сраховитото наводнение на 2 юли 1954 г : Строят наново Благоевград

В по-новата история на Благоевград едно събитие променя живота на местните жители и дава тласък на онези мащабни строителни дейности, които ще превърнат овехтелия и беден град в истински окръжен център. 

В знойния следобед на 2 юли 1954 г. небето почернява и над района се изсипва страшен дъжд.

Водната стихия скъсва бента на река Благоевградска Бистрица, потопът минава със страшна сила през село Бистрица и стига до града.

Пороят помита всичко. Десетки къщи, дюкяни, складове и обори са разрушени. Загиват 13 души. Отнесени са шест моста, прекъснат е главният водопровод, стотина семейства остават без подслон. Наводнението помита складовете за облекло и обувки при тогавашния чаршийски мост. Десетки топове с платове се търкалят по улиците и стигат чак до село Струмско. 

„На 2 юли следобед аз, баща ми и брат ми се връщахме от пчелина в село Бистрица. Заваля дъжд, който бързо се усили, от водната завеса нямаше никаква видимост. После утихна, но реката бучеше страшно. Мулето стана нервно и се дърпаше. Стигнахме до къщата ни в село Бистрица и се скрихме. При нас дойдоха да се подслонят баща и син с волове, както и три козарчета. Реката бучеше още по-страховито. Уплашени, тръгнахме към близкото възвишение. Изкачвайки се по пътеката, видяхме ужасяваща водна вълна с височина няколко метра, която заля пътя и къщата, помете всичко. Единият от воловарите се бе качил на орех. Около 15 минути къщата бе непоклатима, но после водата я подкопа и след това рухна. От височината наблюдавахме бедствието, без да можем да направим нищо. После стихията откъсна и ореха, и човека, който търсеше спасение на клоните му. Тръгнахме надолу, но моста го нямаше. Сутринта пристигнахме в града и видяхме трагедията.“

Това разказва Иван Амов, чийто спомен Димитър Сотиров документира в книга за бедствието от 1954-та.

На 3 юли във вестниците няма нито ред за голямата драма. „Отечествен фронт“ публикува информация за проведено възпоменателно общоградско събрание по случай пет години от смъртта на Георги Димитров.

След изнесените доклади срещата продължила с концерт на ансамбъл „Македонска песен“ и хорови изпълнения. Докато партийните активисти се наслаждават на музикалните и танцови изпълнения, в болница е приета по чудо оцелялата във водната лавина Виолета Ищева. Младата жена е намерена в безпомощно състояние в района на село Струмско. 

На следващия ден вестник „Пиринско дело“ все пак помества кратък материал за разрушителното наводнение.

„Стихията нанесе грамадни щети на града и околните села. Пострадаха магазини, работилници, частни домове. Има човешки жертви - лаконично споменава изданието. - Трудещите се от целия град се вдигнаха накрак и с високо патриотично съзнание и готовност дават своя доброволен труд за разчистване на магазините, домовете и улиците. Много граждани проявиха невиждан героизъм при спасяване живота на съгражданите си и социалистическото ни имущество“, допълва вестникът. За да се опровергаят „вражеските слухове“, още на следващия ден започва разчистване на щетите от наводнението и възстановяване на града.

Дава се началото на мащабно строителство, което ще прати в миналото ориенталския облик на Благоевград и ще го превърне в модерен съвременен град. Във възстановяването на града се включва и държавата. Издават се постановления, наредби, протоколи, в които тогавашните партийни величия подробно дават указания как по-бързо да се преодолеят разрушенията. Има и прелюбопитни разпоредби като тази от 9 юли, с която се нарежда хората, които извадят, изперат или почистят и предадат на градските съвети намерените в реката платове или други материали, да получават безплатно като поощрение 5% от предадените памучни тъкани, 3% от вълнените и между 2 и 5% от предадените други стоки. Наредбата е издадена, за да спрат мародерствата, защото десетки недобросъвестни благоевградчани прибират по домовете Градът през 70-те години на ХХ век вече изглежда различно. си отнесени от водата всякакви предмети от разрушените складове и магазини. Така или иначе започва мащабно строителство.

Тогавашният Министерски съвет издава Постановление 424, с което се увеличава обемът на капиталовложенията за района от 2 607 500 на повече от 10 млн. Залага се изграждане на подпорна стена на река Благоевградска Бистрица. 

„Наводнението дава тласък на солидно градоустройство и това, което Благоевград е днес, дължим на тези месеци и години усилна строителна дейност, разрешена именно с Постановление 424“, пише в своето изследване Димитър Сотиров.

Жителите на Благоевград работят на три смени, за да преодолеят разрушенията от водната стихия. Успоредно с корекцията на реката се строят над 100 двустайни апартамента, които за онова време са истински аристократизъм на фона на овехтелия жилищен фонд. Започва изработването на новия градоустройствен план. През декември същата година завършва строителството на уникално за времето си преградно съоръжение, наричано гальовно от поколения благоевградчани баража. За бързото възстановяване и ремонта на засегнатите от наводнението обществени и частни сгради Министерството на комуналното стопанство и благоустройството предава на Народния съвет в Благоевград два тона пирони, 250 тона вар, 50 000 броя тухли и 10 000 броя цигли. Българската инвестиционна банка отпуска дългосрочни заеми на хората, останали без жилища.

Тогавашният кмет Милан Зашев създава перфектна организация за разчистването на града. Основната тежест пада върху войниците от местното поделение. „Покрай обезщетенията на пострадалите някои партийци също се уредиха с жилища“, спомнят си по-възрастните благоевградчани. 90 души са наградени за заслуги във възстановяването на града. 

Трима от тях посмъртно. В оня юлски ден близо до приливната вълна се намира фотографското ателие „Фото Маринчев“, чийто собственик прави над 40 документални снимки на водната стихия, които по-късно предава в Историческия музей./Епицентър/