Славия Бърлиева: България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата

12 Декември 2021 | 20:51
0 коментара
Общество
Славия Бърлиева: България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата

България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това каза пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките. Тя е част от авторския колектив на книгата „Българските азбуки”.

Според нея многото митове, псевдонаучни теории и патриотарски тези само пречат да настояваме за онова, което наистина трябва да бъде признато за българско, а именно за създаването на нашите две азбуки – глаголицата и кирилицата.

Понятието глаголица има дълбок исторически корен.

„Названието „глаголица” идва от глагола „глаголяти”, т.е. говоря, което означава и слово. След това кирилицата е наречена така в памет на учителите, на тези, които са създали глаголицата. Много често се говори за това, че Климент Охридски бил създал кирилицата, защото в едно от неговите жития има сведение, че той „преправял” буквите и „устроил” буквите. Всъщност, той работи върху глаголицата и усъвършенстването на тази писмена графична система“, поясни проф. Бърлиева.

Геополитиката измества реалните исторически факти.

„Аргументът за това, че глаголицата може и да не е българска е много удобен в настоящия геополитически момент, защото действително първата употреба на глаголицата е засвидетелствана във Великоморавия”, обясни проф. Бърлиева. Според нея изяви на руското външно министерство не отговарят на историческата истина.

„На мен ми прави много лошо впечатление заиграването на руските емисари и държавни ръководители, които поздравяват всяка година македонците с откриването на кирилицата. Но това, разбира се, не е така. Най-старите паметници на тези графични системи са засвидетелствани в България. И те създадени с подкрепата на такива просветени владетели като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител. Най-старият кирилски надпис е от 924 г., намира се тук в България, както и онези надписи, които се намират в някогашните български земи отвъд Дунава“, заяви проф. Бърлиева.

България е този стожер, който е запазил кирилицата и глаголицата.

„За кирилицата без съмнение. Но също и за глаголицата, тя е използвана успоредно с кирилицата и е използвана не само в югозападните български краища, както твърдят някои учени, а в цялата писмена практика, когато старобългарският език е писмен език в двора. Двете системи се използват успоредно. При по-тържествени паметници се налага практиката да имат глаголическа основа, а има и кирилски бележки. Такъв паметник е Асеманиевото евангелие. Това е красив ръкопис с глаголически надписи, но и с много кирилски добавки. Смята се, че дълго време глаголицата е по-тържественото писмо. На това писмо са се писали например евангелията“, разясни Славия Бърлиева.

Тя е категорична, че България трябва да защити историческото си право над двете азбуки. „Единственият начин, не е с голи декларации, а с разпространение на реално научно популярни издания”, допълни професорът.

Има много митове около Кирил и Методи, които трябва да бъдат оборени.

„Аз лично се съмнявам, че е нужно да разчопляме толкова произхода им. Става въпрос за една епоха, която не бива да оценяваме с днешните критерии. За един християнски учен, какъвто е бил Кирил е абсолютно без значение какъв е бил по произход. Те създават тази писмена система, за да разпространяват християнството. Двамата братя правят един народен език в цивилизационен език, така да се каже Lingua Sacra. Така създават третата част от европейската цивилизация - славянството, давайки му писменост“, смята проф. Бърлиева.

Страната ни е част от културен туристически маршрут, който тръгва от Словакия и стига до Гърция, като целта му е да популяризира личността на двамата братя, но държавата трябва да помогне финансово.

„Европейският културен маршрут е понятие създадено още през 80-те години на ХХ в. Първият такъв маршрут е Сантяго де Кампостела. Това е поклоннически маршрут още от Средновековието. Този маршрут за св. св. Кирил и Методий е получил сертификат на Съвета на Европа и дава възможност на европейската публика да се запознае не само с културното, но и с природното наследство на Европа, пътувайки. Идеята за Кирило-Методиев културен маршрут възникна през 2013 г. и тогава българското правителство каза, колко хубаво ние ще участваме. И пуснаха учените да си чешат езиците, а през това време чехите спретнаха една асоциация и създадоха Кирило-Методиевия културен маршрут. Това е асоциация със силна подкрепа на чешката и на словашката държави. Към тази асоциация се присъедини и нашият Кирило-Методиевски научен център. И така ние се включихме в този маршрут. Идентифицирахме почти всички европейски държави, които могат да бъдат част от наследството на Кирил и Методий. Това, с което се сблъскваме в момента е абсолютната неангажираност от страна на институциите, които могат да помогнат. Единствено Министерството на културата се опитва поне да ни плати таксата за участие в асоциацията, която е мижава сума от 2000 евро. Трябва да се направи национален комитет, но има бюрократични пречки за създаването му”, заяви проф. Бърлиева.

Тя призова за създаването на Национален маршрут Кирил и Методий, който да стане интегрална част от един голям маршрут на Кирило-Методиевото наследство. /БГНЕС

Добавете Вашия коментар

TOP