Скривалищата у нас - превърнати в заведения или занемарени
Първите сирени за опасност от въздушна атака в Украйна преди две седмици принудиха хиляди хора да потърсят сигурност под земята.
Снимки от метростанциите в Киев обиколиха световните медии и припомниха отдавна забравени сцени на хора, които търсят спасение по време на война. Военните действия в Украйна напомниха и на правителството да разпореди пълна проверка за състоянието на бомбоубежищата в България.
Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков и директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Николай Николов бяха изслушани в парламента в края на миналата седмица и представиха актуални данни, от които се разбира, че конструкциите са здрави, но оборудването е извън строя.
Двамата увериха, че предстои в най-скоро време да бъде готов и национален регистър на убежищата и скривалищата с карта за цялата страна, в който всеки ще може да види кое е най-близко и удобно за ползване.
От общо 704 укрития в цялата страна 31 са в добро техническо състояние, 187 са в задоволително, 165 са в лошо, а 101 са напълно неизползваеми. Това са скривалища и противорадиационни укрития, които са с основно предназначение укриване на населението при въздушно нападение, отровни бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти. Това обясни на изслушване в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред директорът на главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Николай Николов в края на миналата седмица.
От всички 704 укрития в страната 551 са скривалищата, които предоставят по-висока степен на защита. Укритията за защита от радиационно замърсяване са 153. От всички тях собственост на МВР са по-малко от половината - 269, а частна собственост (на големи производствени обекти) са 287. Останалите са държавна или неустановена собственост, обясни Николов. Всички тези съоръжения са стари и са строени преди повече от 60-70 години по съветски норми. Конструкциите им са здрави, но оборудването е извън строя, обясни още Николов. Някои от тях имат нужда само от почистване, а други - и от ремонт. Освен тези специални съоръжения, в случай на необходимост могат да се ползват почти всички подземни конструкции - гаражи, мазета, подлези, подземни етажи или гаражи на обществени сгради и молове.
По предварителни данни от преброяването през миналата година, към 21 септември 2021 г. населението в София е малко над 1 480 000 души. В случай на евакуация столичното метро може да събере до половин милион души, сочат данните на фирмата, която строи и поддържа съоръжението
В Благоевград убежищата са две - подземен тунел с два входа под парк "Ловен дом". Единият вход е до Младежкия дом и е превърнат в кафе-аперитив под името "Тихият кът". Вторият вход е заграден с решетки и се намира близо до бившия Летен театър зад Регионалния исторически музей. Входовете са свързани с 800 метра подземен тунел. Друго укритие е било построено и предназначено за членовете на БКП и стопанските ръководители на града. То е по-малко и се намира се на изхода на града в "Сапунджи дере". Входът му е бетониран, тъй като в момента се ползва от Граничното полицейско управление
"Всички метростанции в София са проектирани да издържат на ударна вълна и могат да бъдат ползвани като бомбоубежище. Изчислено е, че метрото може да играе ролята на сигурно укритие за защита на гражданите", обясни пред "Дневник" изпълнителният директор на "Метрополитен" проф. Стоян Братоев.
Той посочи, че ако е необходимо, гражданите могат да се евакуират там.
"Има тоалетни, които в момента са служебни, но в такива случаи е предвидено да се отворят за общо ползване. Има вода, електрическо захранване, включително и аварийно. В екстремна ситуация подземните метростанции могат да приютят между 400 и 450 хил. души. "В Берлин и Москва по време на Втората световна война са ползвани и тунелите. Ако това се наложи, в софийските тунели на метрото може да скрият и половин милион души", обясни още Братоев.
По думите му, метрото е най-подходящо за укритие, тъй като в сравнение с по-отдавна изградените бомбоубежища, там е светло, чисто и условията са по-добри. "Имаме инструкции за работа в специални условия, но не мога да разкажа повече за тях", добави още Братоев.
През последните седмици в район "Слатина" беше проведено съвещание за бомбоубежищата. В района се намира и едно от запазените убежища. На срещата са присъствали лекари от 22-о ДКЦ, представители на Пето РПУ, към което е противопожарната охрана, каза кметът на района Георги Илиев от "Демократична България".
Обсъден е планът за реакция при извънредни обстоятелства. Той съдържа списък със сградите с подходящи подземни етажи за бомбоубежища. "Проблемът е, че повечето новопостроени жилищни сгради, които също имат подземни нива, най-вече за гаражи, не са включени в този списък на "Пожарна безопасност и защита на населението" (бившата "Гражданска защита"). Това е важната предстояща работа - да бъдат включени в списъка", поясни Илиев.
Всеки подземен етаж или гараж на обществена сграда е построен и като бомбоубежище - молове, поликлиники и др. По закон тези части се строят и с тази цел, дори едно време проектите са били одобрявани от "Гражданска защита". "Мисля, че 90% от новите сгради, дори и жилищните, имат подземни етажи и те по дефиницията на "Пожарна безопасност и защита на населението" стават за бомбоубежища", посочи кметът.
Йодните хапчета са с изтекла годност е отчетено на съвещанието в район "Слатина". Те са бракувани и ще се изпрати поредно писмено искане до Столичната община за отпускане на средства за купуване на нови. Оборудването за химическа защита е проверявано за последно преди 10 години
Първата предстояща задача е актуализацията на списъка със сгради с годни за убежище подземни етажи. На базата на този списък ще бъде обновен и планът за реакция, което е отговорност на "Пожарна безопасност и защита на населението". " Всички участници в съвещанието си сверихме всички начини за комуникация по между ни, освен телефоните. Има организация в района, хората трябва да са спокойни", призова Илиев.
На въпрос на "Дневник" към Столична община дали изготвят подобни списъци, бе получен кратък отговор: "Бомбоубежищата се управляват от "Пожарна безопасност и защита на населението".
Много от убежищата в страната са отдадени под наем на собственици, които са ги превърнали в заведения, показа проверка на "Дневник". Те обаче имат задължението да ги освободят в случай на нужда и да ги отворят за евакуация на населението. Обобщена информация за убежищата не е публично достъпна, така че за актуални данни ще трябва да се изчака обещаният от властите електронен регистър, дотогава сведенията идват "на парче" от властите по места.
Във Варна, например, данните за скривалищата са от 2003 г., съобщи пред БНР областният управител Благомир Коцев. Според тогавашната информация убежищата са 65 и в тях могат да се приютят около 16 600 души. На практика обаче по-малко от 20 от убежищата са използваеми, защото са наводнени от подпочвени води и дъждове. Тази седмица се очаква да стане ясно чия отговорност са те във Варна, каза Коцев.
Част от убежищата са превърнати в заведения, други са неизползваеми, а подходите към тях ръждясали. Едно от големите убежища в града - на сп."Нептун", което в началото на 90-те години за кратко е било магазин, е в много лошо състояние и е невъзможно да бъде възстановено.
Подобна е съдбата и на много други съоръжения. В Русе последната официална информация за състоянието на тези обекти е от 2011 г. Тогава от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" посочват, че в района са изградени 20 бомбоубежища и 700 противорадиационни укрития в жилищните блокове, които обаче могат да подслонят при нужда не повече от 5200 души.
Тогава отчитат и че хората, които могат да намерят подслон в тях са твърде малко, но средствата не стигат. Поради лошите атмосферни условия и влагата, уплътненията на стоманените врати са напукани и не е възможна херметизацията, но за подмяната им не са отпуснати средства.
В Пловдив скривалищата са под тепетата. През годините някои от тях са използвани за ресторанти и заведения. Убежище има и в парка зад хотел "Санкт Петербург". Колко от тях могат да бъдат използвани днес не е известно, но се очаква информацията за тях да бъде предоставена на МВР и да влезе в електронния регистър.
В Бургас има 14 бомбоубежища, собственост на държавата. Други 6 са собственост на общината. В края на февруари пред "Нова телевизия" зам.-областният управител на Бургас Тодор Иванов разказа, че е едно от тях в сграда в града, е използваемо. "Има осветление, има пейки, тоалетни. На територията на Бургас има 14 бомбоубежища, собственост на държавата, и още 6, собственост на общината. Отделно всяко предприятие е било длъжно да проектира такива съоръжения", каза той.
В Стара Загора са били изградени поне 20 бомбоубежища както в някои от старите блокове и кооперации в централната част на града, така и в подземията на общинската администрация, сегашната съдебна палата и бившата сграда на БТК. Достъпът до тях обаче е ограничен и в момента там се влиза само за проверка на въздуховодите и захранването с електричество.
В Дупница бомбоубежищата са общо 30. Най-голямото се намира под Часовниковата кула и събира 250 човека. Друго укритие има на ул. "Николаевска" - за 100 души, а при Еврейските гробища за 200. На територията на града има отделно още шест обектови скривалища, а останалите са под блокове в различните квартали на града.