Скритите истини по европейските фондове за околна среда

Точно седмица след като бе избран повторно за министър-председател Бойко Борисов показа, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено,

с единствената разлика, че този път се въздържа от добре познатите обвинения, с които за всяка негативна новина отговорността е на "другите". Премиерът пропусна обвинения и защото добре познава фактите, а те не са благоприятни за ГЕРБ. Но Борисов направи и друго – подмени истината, точно така, както в началото на миналата седмица стори и Росен Плевнелиев, когато се опитваше да се представи за дисидент, забравяйки, че е посрещнал 10 ноември 1989 г. като партиен член на БКП. Ако обаче лъжите на Плевнелиев бяха бързо разкрити, то първата голяма лъжа от новия мандат на Борисов е на път да остане без реакция. Става въпрос за възстановените плащания от страна на Европейската комисия по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г.

На 14 ноември Европейската комисия официално съобщи, че възстановява плащанията по ОП "Околна среда". България ще получи 166 млн.евро от Европейския кохезионен фонд и 74 млн.евро от Европейския фонд за регионално развитие или общо 240 млн. евро (468 млн.лв), информира от Брюксел. Със съобщението в ръка Борисов пристигна в Народното събрание, където от парламентарната трибуна и изненадващо добави още "има-няма" 332 млн. лв. като съобщи, че едни "800 млн.лв. влизат по сметките на България". Освен, че си измисли над 300 млн.лв., които ЕК не декларира, че ще възстанови до края на 2014 г., Борисов спести много факти, които в голяма степен показват напълно грешната представа за управление на европейските фондове, която в ГЕРБ продължават да имат. Проблемът е, че тази грешна представа тепърва ще носи още щети за българската икономика.

Борисов спести втората част от петъчното съобщение на ЕК, в което се припомня, че "в началото на 2013 г. ЕК задейства процедура, в резултат на която плащанията на европейски фондове бяха спрени временно заради съмнения за нередности, свързани с обществените поръчки при изпълнение на проектите и слабости в системите за управление и контрол на програмата". С този параграф ЕК за първи път, макар и имплицитно, посочва отговорните за временното замразяване на ОПОС, а именно старите (нови) управляващи от ГЕРБ.

Трябва да се припомни, че още преди година стана ясно, че ЕК многократно е сигнализирала българските управляващи в периода 2009-2013 г., че има нередности при управлението и контрола на оперативната програма за екоголия, но действия така и не са били предприети. Сега Брюксел отбелязва, "след извършен одит в България през октомври 2014 г. службите на ЕК стигнаха до извода, че всички предложени коригиращи мерки са били приложени. Това значително ще намали опасността от грешки и нередности при използването на средствата в бъдеще". Представителите на Комисията имат основание да се притесняват и да се надяват на промяна, най-малкото, защото същите, които са допуснали грешките между 2010 и 2013 г., отново са начело на програмата.

Новият министър на околната среда и водите Ивелина Василева беше заместник-министър на екологията в първия мандат на ГЕРБ и като такъв отговаряше именно за ОПОС, чийто Управляващ орган по това време се е ръководил от Малина Крумова, която пък в последната година бе привлечена като експерт към ГЕРБ. И когато са допускани нарушенията и днес, Томислав Дончев координира политиките по европейските фондове. Това със сигурност ще означава много говорене, което обаче ще цели основно изместването на фокуса от реалното състояние на системата и прикриване на проблемите.

Миналият петък, нито Борисов, нито министрите му Дончев и Василева, намериха сили да признаят, че до размразяването на плащанията по еврофондовете за екология се стигна и едва след като България се съгласи от поисканата от ЕК финансова корекция в размер на 156 млн.лв., което представлява 10% от бюджета на програмата. Това са средства, които ще трябва да бъдат възстановени за сметка на държавния бюджет, т.е. от всички данъкоплатци. Управляващите подготвят обществото и за очакваните загуби към края на 2014 г., които само по ОПОС вероятно ще са в колосалния размер от около 250 млн.лв. Загубите за следващата година със сигурност ще бъдат и по-големи. Към тях трябва да добавим и новите финансови корекции, които ЕК със сигурност ще наложи, след като извърши проверка на фактическото изпълнението на самите проекти. Досегашните финансови корекции бяха наложени след проверки на етап документация и търгове, както и при одит на управлението и контролирането на програмата.

На фона на изказаните неистини и опитите новото правителство да си препише заслугите за размразяването на европейската програма за екология, странно изглежда мълчанието на опозицията. Едва ли в средите на БСП и на ДПС не са наясно, че фактите са далеч по-различни от изложените. Причината за липсата на реакция в никакъв случай не е внезапно настъпила амнезия, а повече е въпрос на интереси. Около 70 общини трябва да довършат ремонтите на ВиК-мрежата си в следващите 9-10 месеца. Дотогава фирмите-изпълнители трябва да са приключили с дейностите, защото приключва и плащанията по стария програмен период. Приключването на т.нар. "водни цикли" ще съвпадне и с разгара на кампанията за местните избори, които ще се проведат през октомври 2015 г. Очевидно е, че тук интересите на ГЕРБ напълно съвпадат с тези на БСП и на ДПС и най-вече на кметовете, които ще се борят за следващ мандат като използват в кампаниите си направеното с европейски фондове, нищо, че ЕК възможно най-ясно показа, че представителите на местната власт са допускали нарушения при обществени поръчки, при това с мълчаливото съгласие на централната власт.

Интерес от омертата имат и фирмите, които имат своето лоби сред управляващи и опозиция, с което си осигуряват печеленето на въпросните обществени поръчки.

От първите стъпки в сферата на европейското финансиране за околна среда става ясно, че новите (стари) управляващи очевидно не са си взели поуки от допусканите до момента грешки. Това със сигурност не вещае нищо добро и за новата Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020, но когато става въпрос за 3 млрд. лева, поуките са повече от ненужни. Въпросът е - дали този път Брюксел ще попари надеждите достатъчно рано. По всичко изглежда, че ДА. /БГНЕС