Скоростна връзка между ГКПП Кулата и Видин най-рано през 2029 г
Ако намерим начин да изнесем трафика извън Кресненското дефиле и започнем проекта за изграждане на последния участък от автомагистрала „Струма“, към 2029 г. бихме могли да имаме скоростна връзка между ГКПП „Кулата“ и Видин. Това каза пред депутатите от парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Той обясни, че в петък ще бъдат изпратени отговори на получения в края месец декември 2023 г. от ЕК въпросник за проекта. „Надяваме се след провеждане на техническа среща да получим положително решение от ЕК“, каза още Цеков. Министърът информира още, че има становище от МОСВ, че инвестиционното решение е допустимо за реализация и до края на месеца ще бъдат внесени документи за преценка на необходимостта от нов ОВОС, след което – през месец април, ще може да започнат действия по проектиране.
„Предстои възлагане на обществена поръчка за изработване на вариант и за второ платно извън дефилето“, посочи Андрей Цеков. Той бе категоричен, че проектът е нужен на България и трябва да се случи по най-добрия начин.
„Представени са 5 идейни решения за трасе. Одобрен е само един. По указания на МОСВ е изработен и втори. Чакаме оценка. Надяваме се сагата с трасето да приключи следващите 2 месеца и да се възложи проектиране“, каза още регионалният министър в отговор на въпрос за бъдещата магистрала „Черно море“.
По отношение на проекта за доизграждане на АМ „Хемус“ Андрей Цеков напомни, че със Закона за държавния бюджет са осигурени средства за преодоляване на претенциите за стопанска непоносимост на фирмите, с които „Автомагистрали“ ЕАД има сключени договори. „Направена е сметка за нужните средства. Първо, ще се сключат споразумения за индексация на цените, а след това – договори между „Автомагистрали“ ЕАД и контрагентите ѝ“, каза той. И допълни, че очаква строителството да бъде рестартирано в участъците с издадени разрешения за строеж в началото на строителния сезон и през тази година да се работи поне по 5 от тях. „Убеден съм, че тази година ще успеем да усвоим всички средства в бюджета, да пуснем участък 1, вероятно и участък 3 и да разрешим териториално-устройствените въпроси по отношение на констатираните свлачища и да се процедира издаването на разрешения за строеж“, посочи министърът.
В отговор на друг въпрос той съобщи, че се направи проверка дали има възможност за допускане на отклонение от отстоянието, за да се реализира важният проект за Югоизточен обход на Пловдив и разясни, че казусът е свързан с навлизане на подробния устройствен план (ПУП) за трасето в сервитута на жп линия. Проблемът може да се реши с изработване на нов ПУП, което значи година и половина строителството да не започне, въпреки че има избран изпълнител. Според втората възможност, министърът на регионалното развитие и благоустройството има право да допуска отклонение от нормите за отстоянията, но министърът на транспорта няма – т.е. трябва законодателна промяна. Затова работната група ще излезе с решение.
Около 69% от ВиК проектите по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ бяха изпълнени. Успяхме да спасим доста средства от 1,111 млрд. лв. първоначален бюджет да останат нефункционални. Част от проектите бяха фазирани. Това, което не съумяхме да спасим – 22 млн. лв., от които огромна част са генерирани от водния проект на Видин, започнал 2023 година, каза още Андрей Цеков. И обясни, че за преодоляване на свързаните с инфлацията проблеми на операторите е предоставено оборотно финансиране и още 15% за индексиране, извън направеното от Управляващия орган на ОПОС в размер на 15% от стойността на проектите. Министърът обаче обърна внимание, че това не решава проблемите на ВиК отрасъла, който работи в условията на регулиран пазар и социална поносимост на цените.
По отношение на заложените в Бюджета за 2024 г. общински проекти, до момента подадените заявления в МРРБ са 300, стана ясно още от думите на Цеков. Той допълни, че всеки ден постъпват нови. Към подписване ще пристъпим след като се регламентират плащанията, защото са предвидени само авансовите, каза министър Цеков в отговор на въпрос за капиталовата програма за общински проекти. Той допълни, че се предвижда да се плаща 50% аванс при договорите за проектиране, а останалите 50% – при готовност на проекта. Условието е да има избран изпълнител и платена гаранция. При договори за строително-монтажни работи плащането към общините ще е на три стъпки. Ще има 20% аванс при подписване на споразумението. Първото междинно плащане ще е при 25% изпълнени дейности, без да се смята авансът. При 50% изпълнение на дейностите ще се платят още 35% от средствата по договор, с които ще могат да се плащат дейностите към момента, както и да останат 15% за плащания напред. Т.е. преди реализация на проекта ще са платени около 90% от средствата. Последните 10% ще се превеждат след въвеждане в експлоатация. Целта е да се намали финансовата тежест за малките общини, защото трудно ще намират средства да плащат, обясни регионалният министър. Предвидили сме междинни отчети да се подават за изпълнението на обект на тримесечна база. МРРБ ежемесечно ще докладва на МФ за изпълнението на обекта, каза още Андрей Цеков. И допълни, че се очаква правилата да бъдат приети до края на януари, след което да започне подписване на споразумения с общините.
В отговор на въпрос за процедурата за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради със средства от Плана за възстановяване и устойчивост – Етап I, регионалният министър посочи, че класиранията и всички документи са публикувани в ИСУН. Той допълни, че трябва да влязат в сила актовете, с които е одобрено или отказано класирането, след което може да се пристъпи към сключване на договор с одобрените.
Средствата не стигат. 1,129 млрд. лв. покриват по-малко от ¼ от подадените сгради, 2178 сгради остават в резервен списък за над 2 млрд. лв., посочи министърът. Андрей Цеков заяви, че процедурата може да бъде подпомогната. Той изрази оптимизъм, че вторият етап от нея, който е с бюджет 282 млн. лв. и предвижда 20% самоучастие, също ще бъде изпълнен. Министърът съобщи, че вече са подадени 60 проекта за 14 млн. лв., след което разясни и другите налични към момента възможности за финансиране на такива мерки. Андрей Цеков бе категоричен, че нуждата от мерки за енергийна ефективност на жилищните сгради е доказана и трябва да се структурира ясна програма за оставащите 1500 сгради.
Министър Цеков съобщи още, че само 3 са получените конкретни сигнали, които искат преразглеждане на енергийните сертификати на сгради. Той обаче обърна внимание, че МРРБ не е контролен орган по тяхната достоверност. Затова още в хода на процедурата 1217 енергийни сертификата, в които е декларирано постигане на клас А след изпълнение на енергоспестяващите мерки, са подадени към АУЕР за проверка. Всеки получен коментар е акредитиран. По реда на АПК може да се обжалва пред съда, каза министърът.