Скалната църква „Св. Пантелеймон“ край Петрич отбеляза храмовия си празник

На 27 юли, когато Православната църква почита Свети великомъченик и лечител Пантелеймон, десетки вярващи от селата Левуново и Генерал Тодоров, както и от други населени места в региона, се събраха в скалния храм „Св. Пантелеймон“ за храмовия празник. Празничната света литургия беше отслужена от отец Антон Ангелов и други свещеници от региона , след което по традиция беше осветен и раздаден курбан за здраве.

„Св. Пантелеймон“ е единствената скална църква в община Петрич и е част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Храмът е издълбан в скалата във възвишението Пчелина, над река Струма, северозападно от село Генерал Тодоров и югозападно от Левуново. На отсрещния бряг се намират лечебните извори при Рупите, а светинята е изградена върху мястото на антично светилище, посветено на бога лечител Асклепий. Според местните предания мраморно изображение на Асклепий свързва мястото със Свети Пантелеймон. Легендите разказват още, че тук светецът е лекувал хора, а друго предание твърди, че като млад в района се е подвизавал и Свети Иван Рилски.

Параклисът „Св. Пантелеймон“ е възстановен през лятото на 2015 година от жителите на село Левуново. И днес мястото продължава да събира поклонници, които идват с молитва за здраве, запазвайки жива вековната традиция и почит към една от най-старите светини в Петричкия край.

Стоянка Христова от село Левуново пази живи спомените, предавани от нейните баба и дядо, за светостта на мястото край скалния храм „Св. Пантелеймон“. По думите ѝ, преди десетилетия над скалата е имало просторна поляна, където хората се събирали още в навечерието на празника и пренощували с вярата, че ще получат здраве и изцеление. Тогава храм в днешния му вид не е съществувал – имало само скалата с издълбан олтар, но всички знаели, че това е свещено място. По-късно то било оформено като скален храм.

Стоянка Христова заведе екипа на Pirinsko.com до място малко под храма, където в скалата ясно личи издълбана ниша. Според нея личат следи, че там някой е пребивавал и е нощувал, а непосредствено под нишата се виждат останки от старо огнище. Днес посетителите се изкачват до това място, където са поставени икона и кръст. Там палят свещи, отправят молитви за здраве и според местното вярване усещат особена духовна сила и спокойствие. Според местното предание именно там се е подвизавал Св. Пантелеймон. Местните хора вярват, че светецът закриля болните и най-вече помага при очни заболявания. И до днес мнозина идват в скалния храм с молитва за здраве и почит към светото място.

 

Отец Антон Ангелов, който служи в храмовете в село Левуново и град Сандански, разказа пред Pirinsko.com, че скалният параклис „Св. Пантелеймон“, разположен между селата Левуново и Генерал Тодоров, всяка година събира десетки вярващи от двете населени места за храмовия празник. Свещеникът посочи, че светото място има много древна история. Според него има сведения, че още през III–IV век тук е съществувал раннохристиянски параклис, а впоследствие мястото е било обитавано от монах. По думите му за това свидетелства начинът, по който е изграден престолът – издълбан дълбоко в скалата, оформен по православния канон и ориентиран в правилната посока. Отец Антон Ангелов потвърди, че на около 100 метра под храма има издълбано в скалата помещение, за което ясно личи, че е било обитавано от човек. Кой точно е живял там обаче не е известно, тъй като до днес липсват категорични исторически сведения. 




По време на празничната проповед отец Антон Ангелов припомни, че днес хората полагат много грижи за тялото си работят, учат и се трудят, за да осигурят прехраната и добрия живот на своите семейства. Но, по думите му, човек не бива да забравя и духовната красота. „Трябва да пазим душите си, да съхраним вярата и да я предадем на нашите поколения, каза свещеникът.

Той припомни живота и страданията на Свети Пантелеймон – пример за непоколебима вяра, милосърдие и любов към ближния.




Свети великомъченик и лечител Пантелеймон е един от най-почитаните светци в Православната църква. Роден е в Никомидия през III век. Получава добро образование и става лекар, но след като приема християнската вяра, посвещава живота си на Христос и лекува безвъзмездно бедни и страдащи. Заради вярата си е подложен на жестоки мъчения и загива мъченически около 305 година по време на гоненията срещу християните. Затова Църквата го почита като великомъченик и безсребърник – човек, който не е вземал заплащане за добрините и лечението си.