Шефът на дирекция „Контрол на цените“ в КЗП Игнат Арсенов: 35 установени случая на нелоялни практики в Югозапада

Засилени проверки, провокирани от повишените цени на хранителните продукти, предприе преди десетина дни в търговската мрежа в цялата страна Комисията за защита на потребителите. Във фокуса на инспекциите са нелоялните търговски практики в търговските обекти, които могат да бъдат причина за необосновано завишаване на цените на стоките. Инспекторите следят дали продуктите реално притежават качествата, които са посочени на етикета, има ли в търговските обекти некоректни реклами за намаления, правилно ли са етикетирани продуктите, има ли заблуждаваща клиентите търговска информация и други.

За резултатите от първите проверки в Югозапада и най-често срещаните нарушения потърсихме Игнат Арсенов, директор на дирекция „Контрол на храните“ в КЗП.

– Г-н Арсенов, какви са резултатите от досега направените проверки на служителите в КЗП в търговската мрежа в Югозапада?

– Проверките са по наша инициатива съвместно с БАБХ и НАП. Приоритет са големите хранителни магазини и хранителните вериги. Стартирахме на 15 февруари, а целта е да защитим интересите на потребителите – как се предлагат стоките, прилагат ли се нелоялни търговски практики и ако има съмнение за такива, се събират доказателства, за да бъдат забранени. За периода на първата седмица от проверките в страната са извършени общо 237 проверки, установени са 133 нарушения на Закона за защита на потребителите и имаме съмнения за прилагане на нелоялни практики в 108 случая. За Югозапада, включително София, проверките са 60, 25 са нарушенията на ЗЗП и 35 са случаите за нелоялни търговски практики.

– Как се установяват те и какво се случва след това?

– Този процес е по-дълъг, при съмнение се събират доказателства на място в търговския обект и със съдействието на БАБХ и документи от самия търговец, от интернет, от брошури и т.н. При установяване на нарушение се съставя акт и се налага глоба в размер до 50 000 лв. Паралелно се налага принудителна административна мярка – забрана на тази практика със заповед. При нарушението й в бъдеще глобата е до 70 000 лв.

– Дайте конкретни примери за установени при проверките на КЗП нелоялни практики!

– Най-честата е невярна информация на продажната цена на стоката и обявената на етикета. Пише например 2 лв., а на касата ни таксуват 3,50 лв. Когато купуваме много продукти, дори не го разбираме и плащаме повече. Много често ни привличат с промоции, например стоката струва 60 лв., намалена е на 40 лв., но на касата ни я таксуват 50 лв. Засекли сме също обявяване на двойни цени. Взима потребителят стока от хладилната витрина, на етикета пише, че дадената разфасовка е 5 лв., а отгоре някъде било написано, че цената е увеличена и вече е 6 лв., но на опаковката това не е отразено.

Установили сме и невярна информация в брошурите и рекламите. Обявено е голямо намаление на атрактивен продукт, а на място този продукт го няма. В тези случаи изследваме доставен ли е бил изобщо този продукт и констатираме, че изобщо е нямало или е бил в изключително малки количества, като целта е била да се привлекат потребителите да отидат и да купят много други ненужни неща, които иначе не биха взели. Засекли сме случаи, когато ни предлагат 3 артикула на цената на 2, на етикета пише 4 лв. например, но на касата се оказва, че плащаме 12 лв., т.е. намаление изобщо няма.

По закон от 1 февруари пластмасовите кутии вече се таксуват по 20 ст. с цел защита на околната среда, но имаме доста случаи, когато стоката, маслини например, се сипва в найлоново пликче, но на касата се таксува кутийка и това е за всяка стока от този род на всеки потребител. Наистина търговецът не е задължен да предложи друг вариант, но дори когато клиентът е отказал кутийка, тя му се таксува, което не е редно.

– Споменахте и немалко констатирани нарушения при проверките ви, кои са най-фрапиращите и често срещаните?

– Необозначена вярна цена на стоката, както и необявена цена за единица мярка, т.е. при насипни продукти се обявява цена за 100 грама и потребителят се лъже, че е много изгодно. Законът задължава за насипни стоки цената да е в единица мярка – килограм, литър, кубичен метър.

– Има ли вече глобени фирми, кои са и за какво са им съставени актове?

– Все още няма, всички са в процес, защото проверките са отскоро. За всяко нарушение е съставен констативен протокол, на база на който търговците се викат до 7 дни да представят становище. Актовете за административни нарушения се съставят едва след това, ако преценим, че има основание. След издаването по процедура в 14-дневен срок те могат възразят или да искат постигане на споразумение. Следва доклад и издаване на наказателно постановление, което може да се обжалва, и една когато то влезе в сила, може да се наложи санкция.

– Имате ли съмнения за картели, причина за поскъпване на цените на определени стоки, от досега направените проверки?

– Комисията за защита на потребителите няма правомощия по отношение на картелите и монополите, затова при съмнения предоставяме информация на други компетентни органи да се произнесат дали има, или не.

– Преди година, когато цената на олиото скочи над 2 пъти, в Благоевград бе регистриран най-голям ръст. Има ли наложени санкции за необосновано поскъпване и какво произтече от тогавашните ви проверки?

– Сезирахме Комисията по конкуренцията, тъй като имаше изваждане на стоката от пазара, за да се вдигне изкуствено цената. През март 2022 г. сме извършили проверки в цялата страна в бензиностанции и в магазини за хранителни стоки заради ценната на олиото. Направените инспекции в цялата страна бяха 688, в това число са проверени 538 обекта и са извършени 150документални проверки, при които за установени нарушения бяха съставени 24 акта и са издадени 20 наказателни постановления.

– Хората остават с впечатление, че държавата е неспособна да се намеси, за да озапти резкия скок на цените…

– Няма дефиниция и закон за борба със спекулата. Самата дума в правния мир не съществува. Държавата предприема мерки, които целят да се овладее ежедневният растеж на цените на стоките, като въвежда ежедневен мониторинг и контрол върху практиките, които осъществяват търговците спрямо потребителите, върху самодейните търговци, като потребителите ще бъдат уведомявани за резултатите. В пазарна икономика държавата не контролира нивото на цените, но когато става въпрос за изкуственото им повишаване чрез прилагане на нелоялни търговски практики и други механизми, ние осъществяваме контрола. Като резултат от засилените ни проверки очакваме от следващата седмица да не установяваме толкова нарушения, т.е. търговците в голяма част да са ги коригирали. И няма да спрем с проверките.

– Възможно ли е държавата да наложи таван на цените на стоките от първа необходимост, както се случи в някои страни?

– Това не е в правомощията на КЗП и няма как да го коментирам. Процедура може и да има, но опитът на държавите, които го направиха, е негативен. В Унгария такава стъпка доведе до инфлация, подобна на нашата, и хората там започнаха да пазаруват гориво в съседните държави.

– Бихте ли излезли с призива на бившия служебен премиер Д. Попов „За Бога, братя, не купувайте!“?

– Аз нямам правомощия да го кажа, друг въпрос е дали политиците могат да го кажат. Подобен призив за бойкот в Гърция излезе от потребителска организация и бе изцяло гражданска инициатива.

– Като споменахте Гърция, наскоро там бяха глобени 5 големи търговски вериги със сума, близка до 400 000 евро, за изкуствено завишение на цените на стоки. Възможно ли е подобно нещо да се случи и в България?

– При установяване на нарушения у нас ние прилагаме закона в цялата му строгост. Санкциите се налагат съобразно наличното законодателство. Българското предвижда до 5000 лв. санкции по Закона за защита на потребителите санкциите, а за нелоялни търговски практики – до 50 000 лв. за всяко нарушение, независимо дали по същество е едно и също в една и съща верига, но в различни градове и дни. 

ДИМИТРИНА АСЕНОВА в.Струма