ШАНТАВИ СЪСТЕЗАНИЯ С ХРАНА 2.0: Да нокаутираш противника в картофено пюре

Метална купа със сутляш – когато го изядеш, можеш да си играеш с останалите. Гадно, нали? Ако сте практикували този спорт в детската градина, днес никой не може да ви принуди да се тъпчете насила с мляко с ориз. Но някои приемат тези неща откъм смешната им страна. И съвсем сериозно се хвърлят в странна надпревара, да им се чудиш. Ето го обещаното продължение от предишния брой на „Златно време“.

Картофеното пюре може да не е толкова популярно ястие за борба като желето или спагетите. Но фестивалите в Минесота, Южна Дакота и Мейн го използват.

Мачовете по борба в картофено пюре се провеждат в платнени басейни. Спецификата може да варира в зависимост от фестивала, но обикновено победителят е този, който може да нокаутира опонента. След приключване на състезанието пюрето се дава на добитъка.

Борците често се обличат в цветни костюми и правят истинско шоу за публиката. Световен рекордьор в това състезание е Стив Гратен Барон, който спечели четири победи на състезания в Барнсвил и Кларк, Южна Дакота, от 2006 до 2008 г.
Състезания по борба в пюре се провеждат във Форт Феърфийлд, Мейн, в Кларк, Южна Дакота и в Барнсвил, Минесота.

Хагис

Един от най-странните спортове в Шотландия (ако не и в света) е хвърлянето на хагис, националното ястие на Шотландия.

Участниците в играта застават на повдигната платформа (обикновено обърнато буре за уиски) и хвърлят напред варено агнешко стомахче, пълнено с карантии, лук, брашно, мас и подправки. Целта е хагисът да се хвърли възможно най-далеч.
Въпреки това не трябва да се спука.

 

При мятането хагисът не трябва да се спука

iStock

 

Преди хвърляне всеки хагис (нещо като нашенския бахур) се проверява дали отговаря на оригиналния състав - не трябва да съдържа укрепващи съставки.

Играта се появява през 1977 г., когато ирландецът Роб Дънсет публикува във вестника реклама за възраждането на древния спорт. Правилата на играта според Дънсет са измислени още през 17-и век, когато жените хвърляли хагис на съпрузите си, които работели в тресавищата, а мъжете го хващали с килтовете си.

Дънсет в крайна сметка става президент на Международната асоциация за хвърляне на хагис и пише книга за историята на играта. По-късно той казва, че е измислил всичко, за да провери колко лековерни са шотландците. Това признание обаче не спира онези, които обичат да хвърлят национални ястия.

 

При мятането хагисът не трябва да се спука.

iStock

 

Състезанията по хвърляне на хагис се провеждат в цяла Шотландия и в страни, където има голяма шотландска диаспора. Световното първенство по тази игра се провежда ежегодно.

 

При мятането хагисът не трябва да се спука.

iStock

 

Най-често това се случва на 25 януари, рождения ден на Робърт Бърнс, национален поет на Шотландия и отявлен любител на хагис.

 

Празник на хагиса в чест на поета Робърт Бърнс

englishverse.com

 

Настоящият световен рекорд се държи от Лорн Колтарт, който хвърля хагис на 66 метра през 2011 г. 

Роб Дънсет нарича цялата тая работа глупости.

Хиподрум

На хиподрумите в Исландия можете да видите жокеи, които изглеждат като току-що излезли от бара: седят достолепно на конете си с чаша бира, сякаш не са имали време да я допият в заведението. Това е beer tolt, необичайна форма на исландски конен спорт.

 

Beer tolt, Исландия

Фейсбук

 

Същността му е, че участниците трябва да разлеят възможно най-малко напитки по време на състезанието. Този с най-много останала бира е победител. Детската версия на играта използва безалкохолни напитки.

Играта едновременно тества уменията на жокеите и демонстрира предимствата на tolt, походка, уникална за исландските коне. При това движение ездачите седят на конете си много по-стабилни, отколкото при тръс или галоп, въпреки че животното се движи доста бързо.

Някои управляват коня и в скейд – летяща походка, друг характерен исландски тип езда, при която животното достига скорост до 50 километра в час.

Мърша

Участниците в кулинарния фестивал Roadkill Cook-Off в Марлинтън, Западна Вирджиния, САЩ, се състезават в приготвянето на ястия от животни, намерени убити по пътищата. Тук можете да опитате пържени кнедли от еленско месо, супа от костенурка, мечо месо в сос терияки и бисквити със сос от катерица.

 

Кулинарният фестивал Roadkill Cook-Off

Parade.com, Фейсбук

 

Строго погледнато, месото, използвано на фестивала, не е задължително да идва от действително убити животни. Достатъчно е, че такива видове често се срещат по пътищата. Говорим за елени, зайци, пуйки, мармоти, катерици, опосуми, врани и змии. Участниците нямат право да правят нищо с храната си преди фестивала, освен да почистват и одират животните.

Победителят получава правото ястието му да бъде включено в готварската книга на фестивала и $1200. Но кой оценява тези уникални ястия? Според правилата на фестивала "всички съдии са тествани за железен стомах и са принудени да се закълнат, че не са вегетарианци".

Roadkill Cook-Off е част от Есенния фестивал на реколтата в окръг Покахонтас. Освен концерти и улични танци фестивалът включва и конкурс за красота за титлата Miss Roadkill.

Време е да се пренесем във Франция – за един малко по-умерен спорт. Това е маратонът „Медок“, за който участниците се обличат в балетни пачки и костюми на анимационни герои.

 

Медок маратон

 

Спирки

Маршрутът минава през красиви лозови масиви, като се спират във винарни, където участниците се гощават със сирене и стриди. По спирките също се раздава вода и вино. Винените спирки се считат за основен акцент на състезанието.
По маршрута има общо 23 спирки. Всяка година състезанието избира тема (като „Увеселителен парк“ или „Приказки и легенди“), според която бегачите да се обличат.

Въпреки спокойната атмосфера изминаването на цялото 40-километрово маратонско трасе не е толкова лесно. Веднъж близо до пистата е окачен банер с надпис „Болката е просто... хляб на френски“ (на английски pain означава „болка“).Телеграф/Кристи Красимирова