Шампионът Тервел Пулев възхитен от визитата си в Гоце Делчев и гимназия Пейо Яворов
Боксьорът Тервел Пулев посети Гоце Делчев по покана на директорът на ПГ по МСС „Пейо Яворов“ и остана възхитен от всичко чуто и видяно.Това свое преживяване той сподели с многобройните си приятели и почитатели в профила си във Фейсбук.
Публикуваме постът му без редакторска намеса:
При поредното ми гостуване в училище отидох в Гоце Делчев. Не бях зареден с конкретни очаквания, но това, което видях не просто ме впечатли, но и промени всички мои представи, които бях натрупал при посещенията си в училища в София и в различни части на България.
Обиколил съм немалко учебни заведения, но такава организация и отдаденост от страна на един директор не бях виждал.
Обаждам се, че пристигам в града, а на входа ме чака кола, да ме придружи. Влизам в гимназията, виждам човек седнал на масичка с наредени фигури за шах пред директорския кабинет, който става и ме посреща с думите: „Ти си шампион, но моето училище също е шампионско!“.
Спрямо всичко, което съм виждал за повече от 14 г. гостувания в училищата на България, това, което видях в гимназията поверена на г-н Ангел Живков в Гоце Делчев не бях виждал.
Всъщност ми трябваше време да огледам всичко в това учебно заведение и да обърна внимание на всеки детайл, който показва, че с хората там се работи, че някой има любов, отношение и отделя нужното внимание на всяка дреболия.
Свикнал съм директори на училища, преди срещата ми с децата да ме предупреждават за очакван хаос или липса на дисциплина. Тук нещата изглеждаха коренно различни. Директорът „хвърли ръкавицата“ още с първия ни контакт, като се закани, че училището му е шампионско!
Учениците от Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев помагат за отглеждането на цветята в оранжерията на града. Плодовете, отгледани в стопанството на гимназията, се продават в магазина на гимназията всеки следобед.
Вървях, оглеждах и не спирах да се изумявам, докато разговарях с директора Ангел Живков.
Върху 300 декара те отглеждат грозде, ябълки круши, сини сливи. В магазина може да се намери розово сладко, мед, боб и други продукти. Приемат заявки и по интернет от клиенти. От разказа на директора научих, че преди около 6-7 години е заварил едно училище със 124 деца, докато в момента учениците наброяват над 530.
Постепенно се ориентирахме към същинската част от нашата среща и се отправихме към двора, където трябваше да се срещнем с учениците. Излязохме през вратата на сградата, а насреща ми видях строени голяма част от учениците. Всички ние работим с хора и знаем какво коства всичко да е наред и дисциплината да я има и да се спазва. Тук изглеждаше като нещо съвсем естествено. Веднага след това се отправихме към местното читалище, а учениците в колона преминаха през центъра на града. Пред сградата на читалището, на 30-градусовата жега, ни очакваха строени 15-16-годишни момчета облечени в гвардейски униформи, докато аз само по една риза се потях доста.
Очаквах моето възхищение да спре в някакъв момент, но тогава започна представлението, което изгледахме заедно с г-н Живков и ректора на Аграрен университет
доцент д-р Боряна Иванова. Директорът в този случай не беше притеснен и не ръкомахаше за да напътства организацията, както съм свикнал обикновено да виждам. Няма да преувелича, ако кажа, че различните действия на сцената бяха достойни за концерт в зала 1 на НДК, за 3-ти март например. Учениците бяха перфектни и нямаше абсолютно никакви забележки, дори и дребни! Всеки един детайл беше внимателно подбран, от сюжета, през репликите до играта на артистите. Бяхме поканени на сцената за слова аз и ректорът на Аграрен университет доцент д-р Боряна Иванова.
Трябваше ми време да асимилирам всичко, което видях в Професионалната гимназия по механизация на горското стопанство в Гоце Делчев. Впоследствие от директора научих, че учениците на практика отглеждат и различни животни, успоредно с учебния процес.
За мен остана изводът, че винаги всичко зависи от нас и никакво оправдание, като дежурното за „финансирането“ не ни извинява. Как може за някои всичко да се случва с лекота, за други да е трудно съвсем лек прогрес в дисциплината, за повишаване на резултатите на учениците или друг показател, който реши да гледа човек?!
Има още една гимназия в гр. Своге с директор Станчо Атанасов, която ми беше направила отлично впечатление, но след гостуването ми в Гоце Делчев мога да кажа, че двете гимназии се конкурират, но тази в Гоце Делчев показва още по-добри резултати. За мен конкуренцията е главно условие, за да има прогрес, затова работата на тези две провинциални гимназии е наистина радваща.
Поздравления, г-н Живков! Напълно заслужено получавате редовно наградите на МОН.
Не на последно място искам да благодаря на моя приятел Искрен Красимиров, преоблечен като Христо Ботев, за поредното си участие пред българските деца!