Сергей Станишев: Няма да участвам в евроизборите, но оставам в българската политика

Няма да участвам в евроизборите, но оставам в българската политика, заяви евродепутатът и бивш президент на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Той не скри, че е имал предложения да се кандидатира извън БСП, но ги е отклонил.

Запитан какво ще прави отсега нататък, Станишев припомни, че е направил много - бил е премиер, президент на ПЕС, и е "политически човек". Поради големите ми ангажименти в Европа през последните години имах по-малко активност в България, но се завръщам, добави той.

Аз съм за национален консенсус по ключови политики, изтъкна Сергей Станишев в отговор на въпроса дали би разговарял с лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Предстоящите избори няма да разрешат нито един от възлите в българската политика, а само още повече ще ги заплетат, заяви Сергей Станишев на пресконференцията, на която отчете работата си като депутат в Европейския парламент.

Според него трите леви листи за съжаление ще се борят за две места в ЕП.

Трябва да изградим европейско бъдеще за България с вътрешни усилия, а не със спасител отвън, подчерта той.

Нямах илюзии, че ще бъда предложен в листите на БСП, посочи Станишев. И припомни, че още през 2019 г. е критикувал консервативната линия на Корнелия Нинова. Станишев каза, че е извървял цялата процедура по номинации в тази кампания от уважение към хората в БСП. И благодари на социалистите, които са го номинирали за евродепутат. Обърна внимание и, че според проучване е един от двамата най-разпознаваеми български евродепутати.

Според него някои от кандидатите в евролистата на БСП по-добре биха стояли в листата на "Възраждане".

Станишев обърна внимание, че партията, която е с най-голяма подкрепа в социологическите проучвания преди вота изразява надеждите на едва 8-9% от хората.

Според него и в ЕС, и в България трябва да се мине към класически коалиции.

В европейския контекст той предупреди, че има опасност ЕС да се раздели на различни скорости.

Връщайки се на българска почва, той каза, че през последната година преживяваме не просто политическа криза. Тя се превръща в системна криза на политическата система. Балансира на ръба на пълния срив на доверие и делегитимация на институциите. Най-голямата партия у нас представлява 8-9% от имащите право на глас, а само 40% от избирателите гласуват – това е тежка политическа диагноза, повтори той. Мнозинството българи протестират като не участват в изборите.

Политиците носят отговорност за ежедневното количество отрова в обществото, категоричен е бившият президент на ПЕС.

Според бившия премиер и бивш лидер на БСП сме се превърнали в мразещи се, враждуващи племена.

"Според днешния наратив българите сме „соросоиди“ или „патриоти“, „пионки на посолството“, или „агенти на Путин.“ Развихме неспособност да постигаме обществени консенсуси дори в ключови сфери от национален интерес, като демографската политика, например.“, каза Станишев.

Станишев подчерта, че заради безсилието на политиците България ще загуби 6-7 млрд. лв. евросредства. Той даде пример с Румъния, където управлява коалиция между десницата и социалдемократите. Там ротацията между тези две партии е минала успешно и сега коалицията се явява с обща листа на евроизборите и общ неутрален кандидат за кмет на Букурещ. И това създава доверие у евентуалните инвеститори.

Не се научихме в ЕС да правим коалиции с държави със сходни интереси. Станишев предупреди, че европейските избори ще бъдат захлупени от вътрешни скандали.

Станишев не скри проблемите, пред които според него е изправен Европейският съюз.

Според него правилата за държавна помощ са сред основните пречки пред провеждането на стратегически политики. Защото те влизат с противоречие с разбирането за свободната конкуренция.

Необходимо е и преосмисляне на търговската политика на ЕС – ние винаги сме били за свободна търговия, но останалият свят се затваря, създава неравни условия за нашата продукция и ние трябва да вземем ответни мерки. Има няколко ключови фактора – първо: мащабът – сериозно предимство на общия пазар от 450 млн. души, абсолютно съпоставим с китайския, и с американския.

На второ място сред предимствата на ЕС той посочи публичните инвестиции в обществени блага – като енергийната свързаност. Третата посока – квалифицираната работна ръка, защото ¾ от компаниите в Европа се оплакват, че трудно намират и наемат квалифицирани работници.“