Село Стоб: Св. Прокопий и пчелите, пирамидите и подземният град

 Седем казана агнешки курбан приготвиха днес за храмовия празник на курбана в 152-годишната черква „Св. Великомъченик Прокопий” в село Стоб, община Кочериново, област Кюстендил.

Селото, което някога било град, се намира край пътя Кочериново-Рилски манастир, то е едно от малкото населени места в страната с храм на светеца-мъченик, закрилник на младото семейство и пчеларите. Над селото се намират известните в цялата страна Стобски пирамиди, битува и легендата за подземния град. По времето на социализма в селото имало дори родилен дом, а доскоро и училище-интернат, чийто покрив изгоря преди 12-на години. Все още в центъра на селото се извисява паметник на партизанин с шмайзер в ръка и граната в пояса.

Храмът се намира в началото на екопътеката, водеща към феноменалните стобски пирамиди. Така посещаващите пирамидите разглеждат и един от най-старите храмове в региона. На източната му фасада е вграден един каменен кръст, принадлежал на първия храм на „Св. Прокопий”, построен над настоящия в далечната 1373 г. И понеже бил нависоко, звънят от камбаните му се носел на далеч и сякаш идвал от небето. Което дразнело османлиите, и един ден те го съборили. Години по-късно, камък по камък местните хора го построили наново през 1866 г. долу, в ниското, където е и до днес. Но дори и тук, храмът пак е над селото. Преди години до над 150-годишният храм е построена и камбанария, към него води алея с прекрасни цветя. Службата в черквата отслужи белоградчишкия епископ Поликарп, помагаха му още 9 свещеници, сред които отец Василий-протосингел на Софийска епархия, както и местния поп отец Димитър.

Днешното село Стоб има дълга история, преди векове бил дори град, съществувал по време на Римската, Османската империи и Средновековието. Стоб е споменато в хрисовула /грамотата – б.р./ на цар Иван Шишман от 1378 г., който изрично наредил в нея следното: „Градът Стоб да няма власт над манастирските люде, нито над техните владетели”. Това означавало, че в годините на феодализма градът е бил силен икономически и можел да притиска Рилския манастир, който по това време бил втори по икономическа мощ след държавата. Корените на града Стоби, както се наричал някога, идват още от римско време, когато тук имало крепост, наричана Стобион, над днешните пирамиди имало стражева кула, а градът, който бил железодобивен център, запада в края на Османската империя. За този период битува една легенда, тази за подземният град.

Той се съпротивлявал дълго време на нашествениците-османлии, но когато положението станало неудържимо, една сутрин се оказало, че населението е изчезнало. Градът бил празен.

Според легендата хората се скрили в изкопани под земята скривалища, в които имало дори и кладенци с вода. Под земята жителите на града се готвели за битка, османлиите чували нощем думкането на тъпаните. Местоположението на подземния град, съществувал в района на днешните дерета Тупано и Тупанчето, намиращи се западно от пирамидите, разкрила след мъчения една сляпа старица. Тя останала единствена в напуснатия град, като мислели, че поради слепотата няма как да покаже къде са скривалищата. След като я държали няколко дни без вода, тя казала на турците да сторят същото с едно магаре, когато го пуснали, то застанало над скривалищата с кладенци, ровейки с крак. Така скривалищата били открити и разрушени, а на тяхното място се образували двете днешни дерета. /БГНЕС